Новакът „Царско село“ представи каре нови

Караянчева в Баку: Пристъпваме към ротационното председателство ПАЧИС с чувство на висока отговорност

Окръжен съд – Бургас присъди 10 месеца затвор за наркотици Европейски съдии наблюдаваха процеса

Карлос Контрера с предложения за плана за Борисовата градина

Кредитното консултиране – една от най-динамично развиващите се услуги в България Интервю с Деян Василев, председател на Асоциацията на Кредитните Посредници в България и основател на Кредитланд

Бюджетна комисия прие на второ четене партийната субсидия да се намали на 1 лев на глас

Путин: Недопустимо е директорът да получава 10 пъти по-висока заплата от редовия работник

Емануела се разголи за реклама

Аржентина на мач от отпадане

Топлофикация – Перник осъди общината за просрочени задължения

„УМБАЛ-Бургас“ получи 510 пакета специални пелени за недоносени бебета

Сравниха Салах с Роналдо и Меси

Хакери атакуваха живата връзка с Путин "Росстелеком": Отразихме две мощни DDoS-атаки

Двама души загинаха, а трети е изчезнал при взрив в къща в Италия

Наказаха 42-годишна магистралка с 500 лв. глоба

Световният шампион в шаха Магнус Карлсен: Не мога да губя, това ме вбесява

Дочакваме момента за интервю със световния шампион Магнус Карлсен в полунощ.

Близо 10 часа норвежкото чудо на шахмата преследваше титлата си на „Класик“ турнира в Лондон. Световният №1 надигра всички в зала „Олимпия“, като трябваше да мине през тайбрек, за да триумфира. Победата му над французина Максим Вашие-Лаграф беше краят на убийствен маратон от партии.

В полунощ идват награждаването, светкавиците, достойният финал на един безкраен маратон край дъската. Дори Гари Каспаров не издържа толкова и около 22 ч напусна залата преди развръзката.

След това вече уговорката с пратеника на „Труд“ и камерата на „Код спорт“ не може да бъде отлагана и нещата се случват – разговорът започва. Под строгото наблюдение „отблизо“ на PR звеното на Магнус, разбира се.

Като секундант неговият личен агент следи и засича минутите и думите. Не бива да се пресрочва отделеното време. Шампионът е уморен. Ние също, но договорката си е договорка и той твърдо, по скандинавски, удържа на обещанието си.

– Как трябва да е подготвен един шахматист кондиционно и психически? Състезанието в този последен ден на Гран Чес в Лондон продължи 10 часа…

– Не е обичайно да имаме чак толкова дълъг маратон. За мое щастие имах малка пауза и време да почина и да хапна, защото жребият определи да чакам съперника си от другия плейоф. Успях да се освежа и да презаредя батериите. Така че бях в добро състояние в края на турнира. В нашия спорт се случва да играеш дълги партии и надпревари, трябва да си готов за всичко.

– Имате ли програма и за физическа подготовка освен шахматната?

– Разбира се, без това не може. В дни като днешния тази подготовка оказва голямо влияние и прави разликата в дългия маратон от партии.

Знаем, че сте запален и по други спортове. Защо избрахте шахмата като дете, казвали сте, че играете добре футбол, а и не само… Кога разбрахте, че призванието и талантът ви са точно в този спорт?

– Много рано. Имах огромни интереси към шахмата, историята, големите играчи. Когато започнах да побеждавам съперници на моята възраст, а и доста по-големи от мен, вече усещах, че съм добър. Но и до днес не спирам да се изненадвам, че нещата се развиха чак толкова добре.

– И все пак… футболът е любовта на всяко момче. Не ви ли се иска да играете за любимия ви „Реал“ (Мадрид)?

– Не, не … реалист съм и знам кое в живота е възможно и кое не. Но да, определено имам самочувствието, че играя добре футбол. Но всъщност никога не съм имал дилема – шахматът е единственото нещо, което мога да правя професионално. Това е реалността и тя ми харесва.

– Деветнайсетият световен шампион Веселин Топалов е друго голямо име в шахмата за новия век. Както и ваш голям съперник през годините. Какво е мнението ви за него?

– Да, познаваме се отдавна. И мисля, че се разбираме отлично. Добри колеги сме, когато става дума за спорта. Имали сме страхотни битки, много от тях с решително значение за отделни турнири или на световни първенства. Мисля, че ме е побеждавал четири пъти досега. А може и да са повече дори… Сега съм уморен и числата ми бягат (смее се). Но в това, че аз съм печелил повече партии, съм сигурен. Тук в Лондон имах предимство, но срещу него никога не е лесно да победиш и направихме реми. Топалов е един от най-интересните играчи в шахматния елит. Винаги се бори до последно и никога не играе за реми. Търси победата. Винаги е интересно срещу него.

– Една от първите ви паметни победи, когато бяхте съвсем млад, дойде точно срещу Топалов в София през 2008-а на турнира МТЕЛ Мастърс. Помните ли онзи мач, както и целия турнир, който сякаш ви изстреля на голямата сцена?

– Да, тогава наистина победих Топалов, но после загубих финала от Алексей Широв. А щом не съм спечелил турнира, за мен това е разочарование. Но имате право и за важността на победата ми над Веселин. Тогава той бе номер едно в света, а аз съвсем млад и много гладен за победи.

– Вие бяхте наричан детето-чудо, а днес сте вече номер едно в света. Но колко от потенциала ви сте изпълнили и какво още можете да постигнете?

– Мисля, че мога да науча много неща и да се подобря сериозно. Ако трябва да съм честен с вас, в последните месеци, а може би и през цялата година нивото ми не бе особено добро. Щастлив съм, че в края на годината в Лондон си върнах донякъде формата и успях да победя. И, естествено, това е добра основа да поема по победния път и през следващата година.

– Чувствате ли се суперзвезда? Снимате реклами, като последната ви е с Мохамед Али и Мария Шарапова. Може ли да се каже, че вие днес сте лицето на шаха?

– Аз обичам спорта. И победите. Това е основното. Останалото са неща, които вървят успоредно с успеха в модерния свят. И честно – не размишлявам сериозно над тях. Концентрацията ми е нужна за партиите срещу съперниците.

– Какво ви прави щастлив? Какво ви кара да се усмихвате? И какво ви ядосва в живота?

– Семейството ми дава най-вече спокойствието. Когато съм с тях, аз съм добре и усмихнат. Те са невероятна подкрепа за мен от ранна възраст. Какво ме ядосва и изнервя? Бесен съм, когато загубя. На каквото и да е, не говоря само за двубоите по шах. Не обичам и не приемам да бъда побеждаван.

– Трудно ли е да имате нормално детство и младост, когато сте шахматен суперталант, спортна звезда и световен шампион още от ранна възраст?

– Когато съм си у дома, всичко е наред. Като дете не съм бил встрани от игрите и събиранията на другите в квартала. Никой не ме е приемал за странен заради това, че играех шах. Реално приемам рекламата и медийните изяви като абсолютно нормални в настоящия ми живот. Но интервю в полунощ не е нормално (смее се).

– Разбираме ви и ви благодарим за изключението. Последен въпрос – ще ви видим ли скоро в София?

– С удоволствие ще дойда, стига да има пак добър турнир на най-високо ниво. Когато бях във вашата столица, ми хареса да се разхождам по улиците и да разглеждам. Имам приятни спомени и съм убеден, че те са само нещо като „първа партия“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.