Повече публичност при изразходване на приходите от винетните такси, събрани през 2015-а година, и на тези, които ще бъдат събрани през 2016-а. За това настоя националният омбудсман Мая Манолова. Очаквам от министъра на регионалното развитие да реагира на препоръката ми за повече публичност и прозрачност при изразходването на приходите от винетните такси, както тези събрани през 2015г., така и тези, които ще бъдат събрани през следващата година", каза омбудсманът по време на обзорна пресконференция за работата на институцията през 2015 г., предаде "Фокус"

Отговор, че парите са отишли за зимно поддържане, не задоволява нито мен, нито гражданите. Ясно е, че зимното поддържане на пътищата би следвало да се извършва от държавата, а не от средствата от винетни стикери”, посочи Мая Манолова.

Тя коментира, че за тези два месеца институцията е отправила и няколко становища по законопроекти. „Сред тях са становище по бюджета на здравната каса, с което до известна степен НС се съобрази, като върна участието на лекарския и зъболекарския съюз в договорния процес. Изразихме становища по Закона за достъп до обществена информация, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и др. Участваме в обсъждането и на много подзаконови нормативни актове в сферата на здравеопазването, като сме изразили нашето отрицателно становище”, уточни още националният омбудсман.

Цялстна реформа в институцията - това смята да направи Манолова през следващата година

„Ще започна с организирането на 5 постоянно действащи приемни в икономическите райони за планиране. София ще играе ролята на приемна за Югозападния район. По този начин ще бъдем по-близо да гражданите и те ще могат да се срещат с представители на омбудсмана лично”, посочи Манолова.

По думите ѝ, хората от различни региони в страната са толкова обеднели, че дори пътуването до София или до областния център им представлява финансов проблем. „През следващата година ще организираме и по друг начин нашите посещения в страната. Ще направим нещо като десанти. Посещението в една област няма да се ограничава само с областния град. Експертите на институцията ще отидат до всяка община, а по-нататък и до всяко населено място, защото проблеми имат и хората в малките населени места”, коментира още националният омбудсман.

Манолова подчерта, че за двата месеца, през които заема поста, са изготвени общо 74 препоръки до министри, началници на различни институции и кметове. „С част от тях лицата, които сме ги отправили, са се съобразили. В други случаи се налага да пишем повторно. Бих избрала за добър пример реакцията на Министерство на здравеопазването. В резултат на нашата препоръка, за инсулиновите помпи на децата с диабет, те са включени в клинични пътеки за следващата година. В резултат наша препоръка до Министерство на труда и социалната политика, беше осигурено финансиране в домовете от нов тип за деца от 0 до 3 години, за всички социални услуги, които се извършват там”, обясни още омбудсманът Манолова.

Днес тя ще внесена първата си конституционна жалба, която е свързана със Закона за акцизите и данъчните складове. Жалбата е във връзка със защита на собственици на малки обекти за дестилиране на спиртни напитки. По думите ѝ, във връзка с правомощието на омбудсмана да сезира Конституционния съд, е сформиран и Конституционен съвет, в чийто състав влизат имените юристи и безспорни авторитети. „До момента има постъпили 13 искания от граждани и организация за сезирането на Конституционния съд, като на 4 от тях сме отказали да подадем конституционни жалби. Останалите 7 са в процес на обработване и консултации”, коментира националния омбудсман.

Относно това, че стотици бяха оставени без ток в столичния кв. "Люлин", Манолова смята, че възмущението на гражданите е напълно справедливо. "Гражданите от ж.к. „Люлин”, които бяха оставени без електричество дълго време, могат да претендират за имуществени вреди в рамките на 3 работни дни след аварията", коментира Манолова.

„Това означава, че до сряда, всички които са претърпели имуществени вреди като повреда на различни електрически уреди, развалянето на продукти или някакви други проблеми, ще могат да претендират за обезщетение от ЧЕЗ. Наистина са фрапантни текстовете от общите условия, които енергоразпределителните дружества предлагат на своите клиенти. Там е записано, че могат да съдят дружеството и да претендират вреди, когато са оставени без ел. енергия за повече от 24 часа и само в случаите, в които дружеството не носи вина за аварията”, посочи Манолова.

По думите ѝ, така написаните условия са пречка пред предявяването на съдебни искове от страна на ощетените потребители. „Ще изготвя препоръка към дружествата и към Комисията за защита на потребителите за това, общите условия да бъдат променени, защото не смятам, че е нормално гражданите да прекарат 23 часа без електричество и да не могат да се оплакват ефективно от това”, допълни още националния омбудсман. „Всички знаем, че когато сметката не е платена следва изключване без издирване по чия вина един граждани няма пари да си плати задълженията към енергоразпределителните дружества”, допълни още тя.