Със съдебния кадровик Румен Георгиев разговаря Анна Заркова

- Електронното правосъдие. Ако питате хората за него, те ще ви кажат, че то е нещо като електронното правителство – бъдеще неопределено. Поправете ги, ако грешат, г-н Георгиев.

- Не всички хора знаят, че Висшият съдебен съвет току що приключи двегодишен проект за електронно правосъдие. Това е всъщност използване на компютърна технология за ускоряване и подобряване на процедурите пред съд. Това означава по-малко хартия, по-малко чакане на опашки за справки в съдилищата. В момента как е? Ако вие сте страна по дело, ще ви се наложи да доказвате по парадоксален начин факти, които са известни на съда – ще поискате от него удостоверение, с което да идете в друго учреждение (например в следствието) и то на основание на него да ви издаде документ, че не сте разследвана. Ще ви се наложи също така с вашия защитник да чакате в адвокатската стая, за да видите какви документи са постъпили по вашето дело, ще ровите в папки, за да се подготвите за съдебното заседание. Всичко това е сложно, досадно и гълта огромна част от времето в съдебния процес. С компютърните технологии процедурата може да се опрости, да стане по-бърза, по-евтина, да се секат за хартия по-малко дървета. Идеята е гражданите през компютъра да упражняват процесуалните си права, да извършват процесуални действия, включително да си плащат таксите и деловодните разноски. И това вече се случва. Правосъдието влиза в компютъра. Прави са хората като свързват това с електронното правителство. В малка България не може да има различни оптични връзки за съдебната и за изпълнителната власт. Ако на съда му трябва удостоверение за някой факт, той би следвало по защитена електронна поща да се обърне към съответното ведомство и да си го получи – за данъчните задължения на някой, за доходите му, за това какво пише в декларацията му.

- Звучи просто, но не е, нали така?

- Да, защото трябва същевременно да не изтичат лични данни. Докато работех по проекта, аз си залепих на стената изрезка от вестник:„Откраднаха с електронен подпис бизнес за 40 милиона лева.“ Технологиите вече са на въоръжение в престъпния свят – електронните кражби на фирми и на самоличност не са рядкост. Те навлизат по-трудно в белия свят именно защото не дават пълни гаранции за сигурност. По стратегията за електронно правосъдие имаше спорове – дали да е централизирано, или децентрализирано, т.е. във всеки окръг да има база данни. След тях и след доста инвестиции ВСС получи важната задача – да вкара правосъдието в компютъра в интерес на гражданите. В момента в съдебната система имаме 5 деловодни и 5 компютърни системи. Имаме единна система за борба с престъпността, където са свързани МВР, Министерството на финансите и различни звена от съдебната власт с цел да се проследи наказателния процес от извършването на престъплението до изтърпяването на наказанието. Нашата задача беше да направим правно-технически анализ на всичко това, с което разполагаме и да проектираме новата електронна къща – на колко етажа да бъде, кое къде да се разположи. Положихме основите. Готов е електронният портал – софтуер, който представлява единна входна точка за всички съдилища в страната. През него всеки съд ще може да представи своята интернет страница. Тя ще е единна за всички съдилища, за да не се объркват гражданите от различния дизайн и съдържание. Всяко съдилище може да надгради това единно съдържание - с допълнителни линкове да си добави функционалности, които биха облекчили гражданите и биха направили работата на съда по-ефективна и по-прозрачна. Ако ви трябва справка от съда в Сливен например, вие влизате в портала, а той ви препраща във всяко от съдилищата - 28 окръжни и 5 апелативни, които и сега си имат страници, но различни – една червена, друга синя, с различни менюта. В новата ни електронна къща могат да се слагат различни модули. Ние засега имахме пари за два – за случаен избор на магистрати по делата и за пряк избор на членове на ВСС от професионалните квоти на принципа „един магистрат- един глас“. Електронния избор за съдебни кадровици е заложен в параграф 33 на Закона за съдебната власт ( ЗСВ) още през 2012 г., но сега го реализирахме технологично. Има и софтуер за електронно призоваване, той също следва да заработи през този електронен портал, след като законодателят приеме правила. В къщата няма как да се влезе без да се направят нормативни промени и да се вземат организационни мерки.

- Какви например?

- В портала вече има модул за електронен избор на членове на ВСС, значи има техническа възможност да не се събират 2600 съдии на едно място, за да гласува всеки. Но правилата за избора трябва да ги каже законодателят в ЗСВ – на колко души се полага един кандидат-член на ВСС, как ще протече състезанието онлайн.
Освен това в портала трябва да бъдат въведени данните по делата. Те са сега в деловодни системи, които не са на ВСС, 90% от тях са собственост на „Информационно обслужване“. Това е търговско дружество, то иска пари срещу услуги. А ние искаме услугите на електронното правосъдие да са безплатни за гражданите. Като бюджетна организация обаче нямаме средства да платим за данните в собствената си система, освен ако министърът на финансите ни даде. Това е проблем, който се опитахме да решим с 97-ия министър на правосъдието в оставка Христо Иванов. Писахме му писма: че не бива държавата да иска от левия си джоб за десния, т.е. от съдебната власт да се прехвърлят пари на „Информационно обслужване“, което е с принципал Министерство на транспорта и новите технологии; че трябва да се намери разумно решение, за да могат хората веднага и безплатно да ползват данните по собствените им дела. Но г- н Иванов не намери време за това. Като политик той имаше други занимания – да бъде харесван като създател на съдебната реформа и т.н.

- Вие вече демонстриране на екран възможностите на новия софтуер. Но пусковият срок зависи от депутатите и от 98-ия правосъден министър, правилно ли ви разбирам?

- Да. Още от 2012 г., когато правосъден министър беше Диана Ковачева, има разработени идеи за измененията, които трябва да се направят в ЗСВ и в процесуалните закони, за да станат достъпни електронните услуги по административни, граждански и търговски дела. Засега компютъризирането не касае наказателния процес – там са нужни повече гаранции за сигурност на информацията и за човешките права.

- Все пак – кога ще ще имаме достъп до делата си от компютъра?

- И сега пред компютрите могат да се правят повече неща, отколкото преди година. В Бургас стартира sms известяване за движението на делата. Но ето - пропуснахме сроковете от първоначалната стратегия за електронно правосъдие, приета през 2012 г. Лошото е, че поради политически ежби и боричкания изоставяме идеи и вадим други на преден план. Затова сега никой не може да прогнозира кое кога ще се случи.

- Вече имате основата на електронната къща, нали?

- Следващата стъпка е да се елиминират 5-те деловодни програми, да се направи една за всички съдилища, която да праща информация до гражданите чрез този портал. Тази стъпка зависи от политиците. Ако бързо я направят, на гражданина няма да му се налага да се разкарва до съдебни палати, да се моли за документи, да чака по опашки. В компютъра може да види нови материали по делото си, да се запознае с аргументите на другата страна. Като са информирани и улеснени, страните по делата ще направят казуса много по-ясен и за съдията. Това ще ускори неговото решение и ще го направи по-прозрачно. Забавеното правосъдие е до голяма степен отказ от правосъдие, казват. Така е. Какво, ако спечелиш дело след 12 години, през които живял с тежестите на една несправедливост?

- Нима електронното правосъдие може да повлияе на справедливостта?

- То не може да въздаде справедливост, която я няма. Компютърът не може автоматично да ни отведе до целта на правосъдието – справедливост за всички. Както изменението на конституцията не може да направи от калпавия честен съдия. Технологиите и законите не могат да подменят хората. Без почтени хора с добри сърца добро правосъдие няма. Въпреки това електронната къща е важна. Тези, които взимат, ще ги е страх от нейната прозрачност. В този смисъл освен „Не на страха!“ би могло да се каже „Да на страха!“ Страхът невинаги е нещо лошо.

- „Не на страха!“- така каза шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов преди да поведе съдии с тоги на протест. Развълнува ли ви тази реч?

- Не. Аз обичам литературата. Чел съм много хубави есета, слушал съм прекрасни оратори. Това, което ме прави по-малко ентусиазиран, е че политиците понякога използват хубавите есета и хубавата музика за лоши цели. Времето ще покаже дали хубавите думи на Панов са преследвали толкова възвишена цел, колкото на пръв поглед изглежда.

- Но Панов не е политик.

- Именно. Аз не знам следваше ли речта на един висш магистрат за 135-тата годишнина на съдебна институция да бъде толкова злободневна. Но знам със сигурност, че като не харесваме българското правосъдие, не трябва да очакваме чужда държава да ни го поправи. Както не трябва разчитаме чужда армия да ни пази. Гледах как съдии с тоги протестират – моите уважения, но си мислех, че мястото на тогата не е на улицата. И че не е добър стил за съдии да слагат клеймо – този е враг, онзи е прогресивен. Разделението на хората с тоги ме плаши, както и разцеплението на съдийските професионални организации. Едно време имаше една партия и съдиите се деляха на партийци и безпартийни. Сега у нас имаме 339 регистрирани партии. Не дай Боже всяка да си направи присъдружна организация в съда и да почнат да влизат в коалиции помежду си. Тогава стигането до справедливост ще е много трудно, независимо от компютрите.