Британски учени смятат, че са направили важна крачка към разбирането на механизмите на човешкия интелект, пише The Guardian, цитиран от "Фокус".

Ролята на генетичното наследство никога не е била оспорвана, но досега никой не е идентифицирал дори и един единствен регулиращ интелигентността ген.

Майкъл Джонсън от Лондонския кралски колеж и колегите му съобщават в журнала Nature Neuroscience, че е възможно да са достигнали до съвсем различен отговор - две мрежи от гени, вероятно контролирани от регулаторна система, стоят зад човешките въображение, умствена аритметика, стратегическо планиране, шифровани кръстословици, зад способността да се смеем на анекдоти.

Не е необичайно такива изследвания да повдигнат въпроса за същността на интелигентността. “Интелигентността е сложна мярка за различни когнитивни способности и как те са разпределени сред населението. Тя не измерва едно нещо. Но е измерима”, казва д-р Джонсън.

Приблизително 40 процента от различията в нивото на интелигентност се обясняват с наследственост. Другите фактори все още не са установени със сигурност, но учените допускат, че въоръжени с новата информация, ще бъдат в състояние да намерят начини за промяна на човешката интелигентност.

Двете мрежи са наречени М1 и М3. Първата съдържа приблизително 1000 гена, а втората - малко над 100 гена. Те имат роля и при заболявания като епилепсия, шизофрения и аутизъм. Значението на всяка мрежа предстои да се уточни.

Учените от Лондонския кралски колеж са започнали изследването си, събирайки доказателства от мозъците на 100 мишки, 122 проби от човешки мозъци и 102 запазени цели мозъци на починали хора. Индикаторите за генетична обусловеност на проблеми на нервното развитие или паметта и разбирането са били сверени с данни за 6732 души от проучване на семейната здравна история, което проследява живота на хиляди доброволци. Екипът е проверил индикаторите и с данни от други 1003 здрави доброволци.

Изследователите са направили оценка на серия от когнитивни умения, сред които памет, концентрация, скорост на обработване на информация и мотивация. Резултатите са били съчетани с генетична информация, дарена от здрави хора, положили тест за интелигентност и от хора с аутизъм и интелектуални разстройства. В проучването са били включени и хора, преминали през неврохирургични операции за епилепсия.

След това екипът е използвал мощни компютри, за да разбере какво се крие зад събраните данни. Оказало се е, че гените, които влияят на интелигентността и уменията на здравите хора са същите гени, които увреждат когнитивните способности и причиняват епилепсия, когато мутират. Ако учените разберат какво би могло да протече погрешно във взаимодействието на гените, които определят човешката мотивация или памет, те - поне на теория, ще могат да изобретят нови методи за оказване на помощ на хора с проблеми.

“Отличителна черта, каквато е интелигентността, се управлява от големи групи, които функционират заедно, подобно на футболен отбор, състоящ се от играчи с различни позиции,” казва д-р Джонсън.

“Открихме, че някои от тези гени се припокриват с гени, които причиняват тежки прояви на епилепсия в детството или интелектуални увреждания”. Може да се каже, че изследователите са идентифицирали група от играчи в отбора. Предстои да се разбере как играчите взаимодействат помежду си, кои са ключовите играчи и каква игра играят.