Росен Бъчваров, говорител на НАП: Изтеклите данни са на малко над 5 млн. души

Две нови огнища на Африканска чума при домашни свине за първи път в област Русе

Народното събрание прие отпадането на машинното гласуване

Искат да се забрани достъпът на гъбарите в горите

Прокуратурата постанови задържане под стража на шведа-автокрадец Кристофер Андерсон нямал шофьорска книжка

БСП – София с кандидати за кметове в още 5 столични района

Започва фестивалът „Дни на куклите”

Министерство на културата: Строителят на Ларгото да отстрани проблемите по обекта Ще предявим съдебен иск при отказ да се премахнат повредите, каза Боил Банов

Турски отбор подписа с грешен футболист

Горанов: Свидетели сме на най-сериозната досега хакерска атака у нас

Илияна Йотова за речта на Урсула фон дер Лайен: Повече емоции, отколкото отговори!

„Червени“ фенове окупираха черногорски курорти

ЦСКА с променлив успех в бивша Югославия

Пастир би и докара до кома възрастната си приятелка

Президентът Радев награди посланика на Израел у нас с орден “Мадарски конник“ (СНИМКИ)

Учени са открили ключ към механизмите на човешкия интелект

Британски учени смятат, че са направили важна крачка към разбирането на механизмите на човешкия интелект, пише The Guardian, цитиран от „Фокус“.

Ролята на генетичното наследство никога не е била оспорвана, но досега никой не е идентифицирал дори и един единствен регулиращ интелигентността ген.

Майкъл Джонсън от Лондонския кралски колеж и колегите му съобщават в журнала Nature Neuroscience, че е възможно да са достигнали до съвсем различен отговор – две мрежи от гени, вероятно контролирани от регулаторна система, стоят зад човешките въображение, умствена аритметика, стратегическо планиране, шифровани кръстословици, зад способността да се смеем на анекдоти.

Не е необичайно такива изследвания да повдигнат въпроса за същността на интелигентността. “Интелигентността е сложна мярка за различни когнитивни способности и как те са разпределени сред населението. Тя не измерва едно нещо. Но е измерима”, казва д-р Джонсън.

Приблизително 40 процента от различията в нивото на интелигентност се обясняват с наследственост. Другите фактори все още не са установени със сигурност, но учените допускат, че въоръжени с новата информация, ще бъдат в състояние да намерят начини за промяна на човешката интелигентност.

Двете мрежи са наречени М1 и М3. Първата съдържа приблизително 1000 гена, а втората – малко над 100 гена. Те имат роля и при заболявания като епилепсия, шизофрения и аутизъм. Значението на всяка мрежа предстои да се уточни.

Учените от Лондонския кралски колеж са започнали изследването си, събирайки доказателства от мозъците на 100 мишки, 122 проби от човешки мозъци и 102 запазени цели мозъци на починали хора. Индикаторите за генетична обусловеност на проблеми на нервното развитие или паметта и разбирането са били сверени с данни за 6732 души от проучване на семейната здравна история, което проследява живота на хиляди доброволци. Екипът е проверил индикаторите и с данни от други 1003 здрави доброволци.

Изследователите са направили оценка на серия от когнитивни умения, сред които памет, концентрация, скорост на обработване на информация и мотивация. Резултатите са били съчетани с генетична информация, дарена от здрави хора, положили тест за интелигентност и от хора с аутизъм и интелектуални разстройства. В проучването са били включени и хора, преминали през неврохирургични операции за епилепсия.

След това екипът е използвал мощни компютри, за да разбере какво се крие зад събраните данни. Оказало се е, че гените, които влияят на интелигентността и уменията на здравите хора са същите гени, които увреждат когнитивните способности и причиняват епилепсия, когато мутират. Ако учените разберат какво би могло да протече погрешно във взаимодействието на гените, които определят човешката мотивация или памет, те – поне на теория, ще могат да изобретят нови методи за оказване на помощ на хора с проблеми.

“Отличителна черта, каквато е интелигентността, се управлява от големи групи, които функционират заедно, подобно на футболен отбор, състоящ се от играчи с различни позиции,” казва д-р Джонсън.

“Открихме, че някои от тези гени се припокриват с гени, които причиняват тежки прояви на епилепсия в детството или интелектуални увреждания”. Може да се каже, че изследователите са идентифицирали група от играчи в отбора. Предстои да се разбере как играчите взаимодействат помежду си, кои са ключовите играчи и каква игра играят.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.