Трудно е да си представим, че е възможно да се реконструират данни за мъгла отпреди хиляди години, но точно това са направили чилийски учени, съобщава Би Би Си.

Ниските облаци изглеждат краткотрайни и неуловими и за разлика от реките и ледниците не оставят лесни за разчитане следи. Въпреки това екип от Сантяго е успял да проследи историята на мъглите в пустинята Атакама, изследвайки растенията тиландсия. Химичният им състав предполага, че с течение на времето мъглите са се увеличавали. Проучваният период обхваща 3500 години.

“Не мисля, че има друго място по света, където могат да се наблюдават данни за мъглите, дори от последните сто години,” казва Клаудио Латоре Хидалго от Чилийския католически университет. Малкото, което знаем за мъглата е от измервания с инструменти и от сателитна информация от последните 20 години.

“Това наистина е уникална възможност да се изследва еволюцията на екосистемата на мъглите през късния халоцен, както и главните фактори и регулиращи механизми, свързани с образуването на тази мъгла в дългосрочен план,” добавя ученият.

Атакама е известна с условията си на изключителна суша. В пустинята има региони, където не вали в продължение на години. Въпреки това там има живот, който съществува, благодарение на мъглите, идващи от Тихия океан. Един от представителите на този живот е тиландсия.

Жилавите, сиви растения нямат корени. Те се закрепят слабо върху пясъчните дюни, като се подреждат така, че да улавят възможно най-голяма част от мъглата.

Д-р Латоре Хидалго и колегите му са разкопали пясъчните дюни надълбоко, за да открият многохилядни предшественици на тиландсия. Оказало се е, че колкото по-млади са растенията, толкова по-голямо е количеството на азотния изотоп, съдържащ се в тъканите им. Наблюдаваната тенденция е убедително доказателство, че мъглите на Атакама се увеличават с течение на времето.

Способността на растението да улавя и използва мъглата поставя основите на цяла екосистема, която поддържа създания като бръмбари, скорпиони, паяци и дори гущери.