Фитнес пази „Юнайтед“ от контузии

На 23 юли 2019 да почерпят

Тъкмят рецептата за бира със светена вода Кехлибарената течност ще се казва A-Men

Проф. Кантарджиев: Тигровият комар не пренася тропически вирусни инфекции

Русия и Турция може да правят заедно С-400

Тръмп: Вашингтон работи с Исламабад за слагане на край на войната в Афганистан

Не забраняват фермерските пазари Има заповед за спиране на продажбите на свинско месо и месни продукти

Кубрат Пулев си върна боксовия лиценз в САЩ

Бул. „Витоша” e №3 по ръст на наемите Цените са се повишили с 8,3% в рамките на една година

Макрон: 14 страни-членки на ЕС се споразумяха за нов „механизъм за солидарност“ за мигрантите

Бурджу Йозберк е красива и талантлива

Цените на петрола се повишиха

НАП спира временно 6 електронни услуги Няма достъп до обявите за продажба на имущество на длъжници

Имам ли право на майчински, ако ме съкратят в срока за изпитване

Откриха тухла с печат с името на римския консул Марулус в древния град Нове Уникалната находка датира от 184 година

Бездомник намери приятели с приказни герои

Дете подарява конче на самотник, който преоткрива любовта си към изкуството

Арт терапията помага на 61-годишния Алдомир да се учи на търпение

Бездомник промени живота си и намери нови приятели в Русе с приказни герои. 61-годишният Алдомир Иларионов зарадва децата в ЦДГ „Незабравка-1“ за Коледа с изложба от 47 цветни рисунки, които са подредени покрай саморъчно изработените му картички в столовата на временния приют на католическата организация „Каритас“.

Преди 4 месеца кончето за Алек отключва изведнъж неподозирания талант на несретника. 5-годишният внук на социалната работничка в прию­та Виолета Калинова често й гостува и в края на септември Алдомир решава да го зарадва с рисунка, защото бил болен. „Попитах го харесва ли ти кончето и му го подарих, после обещах да му нарисувам и други“, спомня си Алдо. Така започва неочакваното пътешествие на двамата приятели в света на приказките. За месец до първото конче се появява още едно, а после оживяват няколко делфина.

Ентусиастът намира захвърлени детски книжки в една от стаите и започва да прерисува илюстрациите с цветни моливи. Всяка сутрин Виолета Калинова открива на бюрото си нова рисунка за внучето. Щом Алек изчезне по етажите, тя знае, че трябва да го търси при Алдо. Двамата искрено се забав­ляват и на белите листи оживяват дядо с въдица, който убеждава рибата да му върне лулата, лошият вълк от гората и Шаро на двора, хитрата Кума Лиса и лакомата Мецана, щъркелът и жабата, смелите костенурки и Ежко Бежко.

„Гледам и правя скица, а после оформям рисунката, някои ми отнемат 3-4 часа“, обяснява Алдо. По някои илюстрации той изписва кратки скороговорки, а Алек не може да се откъсне от разказите в картинки.

Управата на приюта предлага на Алдомир да зарадва с рисунките си и другите деца в ЦДГ „Незабравка-1“. Изложбата очарова не само малчуганите, но и техните родители. На изпроводяк децата правят рисунка от акварелни детски ръчички и специално посвещение: „Благодарим Ви за това, че ни дадохте възможност да се докоснем до Вашето изкуство. Надяваме се някой ден и тези ръчички да рисуват като Вас.“

За подредените приказки сега му напомня подарената чаша „За чичо Алдо, с благодарност, Алек“.

„Тази изложба е по-различна от другите инициативи за наближаващите празници“, категорична е Виолета Калинова. Тя показва, че всички трябва да се борят с живота.

Алдомир пристига на патерици на 9 декември 2013 г. Разведеният самот­ник има две деца в чужбина и оживява по чудо след катастрофа. Лекарите в МБАЛ – Русе го спасяват с операция, а след изписването той е настанен в приюта. От персонала забелязват, че макар и с тежък характер, новият обитател винаги е чист и спретнат. „Идеални хора няма, особено когато човек изпадне в такова положение“, отбелязва Калинова. Никой обаче не знае, че някогашният шофьор, автомонтьор, шлосер и тракторист от гр. Сливо поле обича изобразителното и приложното изкуство. Оказва се, че рисуването го грабва още в пети-шести клас, но после зарязва боите заради спорта.

Арт терапията в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на бездомни и хора в риск към приюта му харесва и под сръчните му пръсти се появяват макрамета и картички. Някои се продават благотворително и му носят джобни пари, включително и за нови материали в ателието.

За макрамето и картичките го насърчава управителят на приюта Мартин Николов. „Номерът е да ги навиеш с клечка от кибрит и да им придадеш желаната форма, после е лесно“, убеждава Алдомир. Една картичка му отнема 10-15 минути. Хваща се на бас, че може да направи 1000 бройки за месец и нито една да не се повтаря. „Виж макрамето ми отнема повече време“, признава майсторът. Само дето не иска край себе си да има други хора.

„Ако не беше това дете, изобщо нямаше да се захвана да рисувам, само щях да си лежа“, категоричен е Алдомир. Признава, че арт терапията го успокоява и му помага да се учи на търпение. „Явно има потребност да общува“, смята управителят на центъра Камен Кънчев.

Сестрата и племенницата на Алдомир му идват на свиждане. Единият му син от 14 години е в Америка.

Възрастният мъж периодично отсъства от приюта, докато накрая решава, че е време да се опита да заживее самостоятелно. Наскоро заминава за с. Дряновец, където става пазач без заплата. „Леглото и храната ми стигат, пък и харесвам земеделието, по-добре да се справям сам, отколкото да вися пред телевизора в прию­та“, казва Алдо. На тази възраст той не разчита на никаква пенсия, включително и инвалидна, защото няма ТЕЛК и е освидетелстван само с 32% обездвиженост. Мъжът продължава да изпраща картички в приюта, които са включени в благотворителния Коледен базар. Рисунките му са отдушник и бягство от общуването с оскотели хора. „На улицата бездомниците или свикват с правилата й, или средата ги смачква“, казва Камен Кънчев. Алдомир успява да се спаси чрез изкуството, с удоволствието да рисува и да носи радост на другите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.