Френски милиардер купи аукционната къща на Sotheby’s

Най-голям ръст при заемите до 250 хил. лв.

Суперкомпютър като на НАСА догодина в България (обзор) Технологията ще бъде използвана в медицината, фармацевтиката, автомобилната индустрия, строителството, от климатолози, спецслужби и др.

Могерини: Доверието в ЕС ще пострада, ако не започнем преговори с Македония и Албания

Бившият египетски президент Мохамед Морси почина в съда

Деница Златева: Не съм очаквала такава буря заради оставката на Нинова

Няма македонска нация преди 1944 г. Гоце Делчев в писмата си пише, че е българин

Министър Танева: Няма нарушения при първите 14 проверени къщи за гости

Може ли да ми намалят заплатата без мое знание?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 юни 2019

Кметът на Благоевград даде курбан за здраве

Арестуваха кмета на Костенец (обзор) Радостин Радев предлагал подкуп на общинар, за да гласува “правилно”

Мария Габриел: Суперкомпютърът у нас ще помогне в борбата със заболявания като рак и Алцхаймер

Чаатай Улусой залюби колежка от „Вътрешен човек“ В сериала има сърдечна връзка с Мелек, извън снимачната площадка - с полицайката Сема

ЕС може да замрази преговорите за митническия съюз с Турция

Председателят на КЕВР Иван Иванов пред „Труд“: Няма да пипаме цената на тока поне още 6 месеца

Нашият гост

Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 г. в Пловдив. Бил е депутат в четири парламента. От 2007 до 2013 г. е зам.-председател на ДСБ. Завършил е Техническия университет в София, магистър е по електроизмервателна техника. През 1976 г. става доктор в областта на техническите науки. От 2013 г. е изследовател в Лабораторията за управление на риска към НБУ. От април 2015 г. е председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.

– Господин Иванов, поехте Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в много тежък за енергетиката момент. Каква е вашата оценка за състоянието на сектора?

– 2015-а е първата година на сериозна реформа в българската енергетика от десетилетия. Бяха направени две съществени промени в законите за енергетиката и за възобновяемите енергийни източници. Беше променен начинът, по който се избира регулаторът – вече от парламента, с цел да се гарантира неговата политическа и корпоративна независимост.

Регулаторът въведе и принципа на справедливост по отношение на добавката “Задължения към обществото”, която вече е еднаква както за регулирания пазар, така и за свободния. Това ще се усети след постепенното освобождаване на пазара на електроенергия и излизането на борсата на всички небитови потребители.

– Чувствали ли сте натиск над работата си независимо от това, че сте избрани от Народното събрание, а не от Министерския съвет, както беше досега?

– Не съм чувствал политически натиск върху себе си. Надявам се, че същото нещо ще кажат и моите колеги. Когато ни избраха, положихме клетва, че ще спазваме закона, а ние по закон сме надпартиен независим орган. Не само трябва да бъдем независими, но и да вземаме решения в обществен интерес. Въпреки оказания върху нас корпоративен натиск устояхме и през август изравнихме таксата „Задължения към обществото“ за бита и за бизнеса. Тогава проявихме наистина смелост въпреки очаквания натиск и исканията за оставки.

– А битовият потребител кога реално ще усети ефекта от направените реформи?

– Битовият потребител в момента усеща, че регулаторът се старае да му създаде сигурност. Искаме да предпазим тези потребители от флуктуации в цената на тока през първите месеци на пускането на свободния пазар. Това означава, че битовите потребители ще останат на остатъчен регулиран пазар, което за момента ще бъде не по-малко от шест месеца. Разбира се, който би желал да излезе на свободния пазар, може да го стори. Нашите наблюдения показват, че смяна на доставчика в развитите страни се прави от не повече от 10 до 12% от битовите потребители. Важното е, че се дава право на избор в условията на конкуренция на борсата. Това означава дисциплиниращ ефект за различните търговци, включително ЕРП-тата. Те ще се състезават за клиентите. Феодализмът, който съществуваше досега и разпределянето на страната на три обособени области за всяко ЕРП, ще остане в историята.

– Но хората ще продължат да плащат на ЧЕЗ, ЕВН и “Енерго про” за това, че използват мрежите им на съответните територии, нали?

– Мрежите са естествен монопол. Но по тези мрежи ще се доставя енергия за крайните потребители от този доставчик, който те изберат. Съответният доставчик ще плаща съответните мрежови такси.

– Кога смятате, че може да се говори за освобождаване на пазара за битовите клиенти, тъй като те и сега може да излязат на него, но нямат условия?

– Считам, че това ще се случи през втората половина на 2016 г. Но хората могат да останат на регулирания пазар и по-дълго. Регулаторът ще следи всекидневно как се развива либерализацията. Аз очаквам с не по-малък интерес как ще тръгне реалната размяна на електроенергия на борсата, което се очаква през втората половина на януари. На 8 декември беше направен първият тест за изтъргуване на 1100 мгвтч електроенергия. Прогнозната цена за тази сделка бе 73 лева за мгвтч, а постигнатата беше малко над 74 лв. Тестовете продължават и се увеличават количествата, като преди няколко дни са достигнали около 3000 мгвтч. Тепърва те ще растат и ще достигнат до 6000-7000 мгвтч, което ще осигури ликвидност на борсата. Тук е важна голямата отговорност на държавните дружества в рамките на БЕХ. Съгласно споразумението между БЕХ и ЕК трябва през първите няколко месеца те да осигурят приблизително около 2,6 тераватчаса, за да има ликвидност борсата.

– За цената на тока казахте, че ще е устойчива поне 6 месеца. А кога битовите потребители ще могат да се похвалят, че получават качествен ток, а не такъв, от който им горят уредите?

– Именно когато има конкуренция на борсата и различни доставчици са готови да предложат тази услуга за потребителите. В самите им договори трябва да бъдат разписани строги ограничителни условия, които да го гарантират. И ако то не е осигурено, крайният потребител ще сменя доставчика си. В момента това не е възможно.

– И в момента качествените показатели са заложени в общите условия на доставчиците на ток, но не се изпълняват, защото няма контрол.

– Там, където общите условия не се спазват, комисията е излизала и ще продължава да излиза с наказателни постановления. Комисията ще продължава да осъществява този контрол. В същото време има вече над 140 търговци на електроенергия и те ще бъдат в много силна конкуренция.

– Но от тези 140 последно функционираха реално около 10, така че конкуренцията не е голяма.

– Над 20 са реално действащи към момента. Когато заработи борсата обаче, очаквам те да се увеличат.

– Колко жалби са получени в КЕВР през тази година и от какво основно се оплакват хората?

– Получените до момента в комисията жалби са 3762, като увеличението е с повече от 1000 в сравнение с 2014 г. Опитваме се да бъдем по-чуствителни към проблеми от житейско естество. Само преди седмица разгледахме жалба от жилище за умствено и психически увредени лица в Дряново. Те се оплакват от доставчика на ток, защото ги таксува по цени за стопански потребители, а не на битови. Комисията излезе с категорично становище и задължи ЕРП-то в 10-дневен срок да промени договора. Позовахме се на становище на ВАС по подобни казуси. Така ние се стараем да решим справедливо един спор, а и спестените пари от сметките ще могат да отидат за по-добра грижа на хората. Ще проверим дали ЕРП-то е изпълнило решението ни.

– Но какви са най-често срещащите се жалби?

– Забавено присъединяване към ЕРП, лошо качество на тока, неосигуряване на достъп до енергийните съоръжения, несъгласие със сметките и други.

– Каква част от жалбите се решават в полза на потребителя?

– От общия брой получени жалби сме се произнесли с решение по 102.

– Преди КЕВР често проверяваше и глобяваше доставчиците на ток, дори има процедура по отнемане на лицензиите им. Но глобите падат в съда. Има ли развитие по тези казуси?

– Комисията наследи голям брой наказателни постановления, а и заведени дела от страна на трите ЕРП срещу нас. Стремим се навсякъде да защитаваме постановленията, които сме издали. Ще изчакаме приключването на делата.

– Отказахте ли се от процедурите, които стартираха по отнемане на лицензите на ЕРП-а?

– Не сме предприели никакво юридическо действие.

– КЕВР отговаря за всички водни дружества. Има ли обаче капацитета да следи сектора?

– Предстои много голяма реформа във водния сектор. За съжаление на КЕВР бяха възложени нови функции, основно свързани с контрол на ВЕИ сектора, топлофикациите и доставчиците на ток. В същото време парламентът отхвърли предложение, одобрено от всички парламентарни групи – да бъде увеличен бюджетът ни. Това щеше да ни позволи да наемем още експерти, за да осъществим проверките. Към момента не разполагаме с административен капацитет, но се стремим там, където има оплаквания и сигнали, да ги проверяваме. Във водният сектор само през тази година сме направили 13 проверки.

– Предстои да намалите цените на газа с над 2% от януари, шефът на “Булгаргаз” прогнозира още едно намаление с минимум 10% от април, кога ще бъде коригирана и цената на парното?

– Мисля, че за този отоплителен сезон клиентите на парно могат да бъдат наистина доволни. Средно за страната намалението на цените е между 15 и 20%. Съчетано с мекото време, сметките ще бъдат значително по-малки. Няма да променяме цената на топлинната и електрическата енергия от топлофикациите, тъй като трябва да има значително изменение на един от ценообразуващите елементи. А намалението на газа не е значително. Да, очаквам, че ще има и следващо поевтиняване на природния газ заради намалението на цените на петрола на световните пазари. Сега е моментът бизнесът да премине постепенно към синьото гориво като първичен енергиен носител. Той за разлика от тока е с по-голям коефициент на използване – 90%, докато токът от големите тецове се използва на 25%, а останалото се губи по мрежата. Би трябвало да се помисли от страна на правителството за програми, които да обезпечат безвъзмезно присъединяване на битови потребители към газоразпределителната мрежа. Това ще има сериозен ефект върху повишаване на енергийната ефективност и опазването на околната среда. Считам, че природният газ ще бъде енергийният носител на ХХІ век. Именно затова най-големият енергиен проект на България трябва да бъде превръщането й в газоразпределителен център за Европа.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.