Най-вредни са забраните, а не това, което се пише и говори. Не съм изгубил надежда „Деконструкция“ да се върне в ефир

Петър Волгин е роден през 1969 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Става известен със скандалното си радиопредаване „Без контрол“ в ефира на БНР. Автор и водещ на „Деконструкция“, която преди дни беше свалена от ефир. Волгин е редактор в обедното предаване на БНР „12+3“.

- Колега Волгин, какво спечелихте и какво загубихте, след като ръководството на БНР реши да свали от ефир вашето предаване „Деконструкция“?

- Да започнем с положителните емоции, защото видях колко много хора искат да чуват нещо по-различно от това, с което ги залива медийният поток, и от евроантлантическите клишета. Искат да чуят една по-критична позиция не само за ситуацията в България, а и в света. Искат да не се държат с тях като с недоразвити същества. Това ме изпълва с надежда за България, защото виждам хора, които не са подчинени. Медиите може и да са под контрол, както казва Ноам Чомски, но има хора, които не се поддават на този контрол.

- А какво загубихте?

- Неприятните емоции са съврзани с това, че пада предаване, което сме правили с моя екип дълго време, и смятам - достатъчно добре. Друг е въпросът дали то се харесва, или не. Но даже на мен щеше да ми е мъчно, ако се харесваше на всички. Радвам се, че то предизвиква полярни чувства - както огромна любов, така и омраза. Това е смисълът на един продукт - да не оставя хората равнодушни. Жалко е, че такова предаване пада от ефир, тъй като свободните пространства в медиите намаляват, за да се увеличат несвободните.

- Във фейсбук журналистическата колегия се раздели на две - „за“ и „против“. Колежката Веселина Седларска обаче освен подкрепа отправи и хаплива забележка, че в предаването си използвате похвати от времето на трайчокостовизма с интонация, подходяща за куклен театър. Няма ли основание?

- Нямам нищо против критиките. Всеки да се чувства свободен да ме критикува, разбира се, без псувни и обиди, както често се случва. Готов съм да размисля върху всяка критика. Има много предавания - радио, телевизионни, а също и вестници, които не харесвам. Но аз съм последният човек, който ще каже - спрете това предаване, вземете думата на този водещ, забранете този вестник. Това, че аз не харесвам едно телевизионно предаване, не значи, че моят съсед не е влюбен в него. И ако имам властта да го забраня, значи, че ще огранича едни хора. Лакмусът за демокрация е да има нещо, което не харесваш, но в същото време да не призоваваш истерично и с пяна на уста да бъде забранено. Тоест най-вредни са забраните, а не това, което се говори и се пише.

- Не остава ли да виси въпросът - трябва ли в обществено национално радио да има провокативни политически предавания?

- Точно в обществено национално радио трябва да има такова предаване и е жалко, че беше само това. Ако бях директор на националното радио, щях да направя всичко, за да има повече такива предавания. Щях да поканя хора с изявени десни възгледи, хора с изявени леви възгледи. Щях да направя такава програма, че хората нямаше да си отлепят ушите от нея. Хората гледат и слушат ярки предавания. Може да не ги харесват, може да изпадат в бяс от тях, но тъкмо затова ги гледат. Плурализмът и обективността са възможни само там, където има сблъсък на гледни точки, а не там, където няма никаква гледна точка.

- Със спирането на „Деконструкция“ ръководството на БНР решава ли проблема си на принципа „Няма предаване - няма проблем“? Ще се успокоят ли нещата?

- В БНР нещата не са спокойни отдавна - много преди да се заговори за свалянето на „Деконструкция“. Настоящото ръководство е в тежка ситуация на невъзможност да управлява поради липса на интелектуален и морален капацитет. Неслучайно преди повече от половин година поискахме оставката на това ръководство, защото смятаме, че то загробва БНР в програмно и финансово отношение.

- Не е ли несериозно да се мисли, че зад спирането на предаването прозира дългата ръка на Бойко Борисов?

- Убеден съм, че зад спирането на предаването стои т.нар. психодесен сектор около президента Плевнелиев, политици от ДСБ, грантови анализатори, които са питомци на чужди фондации с маски на носители на гражданското общество. А всъщност са класически полицаи на мисълта, които се занимават основно с писане на доноси, с клевети и изобщо ползват познатия интрументариум за очерняне на всеки несъгласен отпреди 1989 г. Това е групичката, която направи всичко, за да бъде спряна „Деконструкция“. Достатъчно е да видите кои са най-големите оплюватели на „Деконструкция“. Това са хранениците на „Америка за България“, които се представят за професори, университетски преподаватели и т.н., а всъщност са най-обикновени доносници.

- Думи като „доносници“, „психодесен“ център и др. не са ли крайни за сериозно политическо предаване?

- Така е честно. Българската публичност страда от мънкане. Повечето политици, анализатори и интелектуалци мънкат. Може би защото ги е страх. Страх ги е да изричат истини на глас, защото няма да ги поканят на някой семинар, няма да ги изпратят в командировка в чужбина, няма да им дадат награда и затова са на принципа „Аз да съм добре с всички. Да НЕ си навлека гнева на някой силен човек или групировка“. Нещата трябва да се казват с точните им имена, защото тогава публичността ще е много по-ясна. В момента тя е покрита със сивкава мъгла, където хората са се оплели в лицемерната си вежливост. Бъдете сигурни, че 99 на сто от този политкоректен елит е лицемерен и че хора, които си отправят най-мили думи в публичното пространствно, иначе не могат да се понасят и биха си забили ножове в гърба. Предпочитам да не лицемернича и да не се усмихвам мазно, а да казвам нещата такива, каквито са.

- Как отговаряте на тези, които ви обвиняват в яростна защита на Путин и на Русия?

- Давам 2000 лв. на всеки, който намери едно мое изречение, в което има възхвала на Путин. Подобна оферта отправих, когато ме обвиняваха, че защитавам Орешарски, но за две години и половина никой от вресливата протестърска общност не можа да намери такова изречение.

- Шефът на СЕМ Георги Лозанов ви обвинява, че „Деконструкция“ е „чудо невиждано“, че „водещият нахалства години наред“ и т.н.

- Георги Лозанов е медийна булонка, която с радост се отърква около крачолите на всяка власт. СЕМ и неговият председател са интересна структура. Чудо невиждано е как човек може да прекара близо 20 г. в регулаторния медиен орган, който се нарича Съвет за електронни медии, без да има минута трудов стаж в електронна медия. И на всичкото отгоре да си позволява да раздава квалификации за хора, които работят дълги години в радиостанции и телевизии. Това е изключително нахално, но явно сме доста толерантни към такъв тип поведение и сме готови да простим на този, който паразитира върху обществения ресурс в изгода на своето лично его.

- „Деконструкция“ падна под натиска на цензурата, но не можете да отречете, че дълги години имахте свободата да говорите каквото мислите?

- Това е постоянна борба. Горд съм с колегите, с които работя в „Хоризонт“ и в другите програми на радиото, които се борят ежедневно да отстояват своята свобода. Смятам, че все още в БНР има някаква свобода, каквато няма в другата обществена медия БНТ, където всичко е под контрол. Действия като свалянето на „Деконструкция“ са насочени не само към мен, очевидният подтекст е: „Не се съпротивлявайте много, защото ще ви се случи това, което се случи на Волгин.“

- Ще приемете ли предложение за работа в частни медии?

- Благодарен съм на всички, които оценяват нещата, които моят екип прави. Това е въпрос на време, няма да го реша днес или утре. А и съм сигурен, че „Деконструкция“ ще се върне в ефир.

- В ефира на БНР?

- Да, именно там.