След постите хората се омърсявали с хвърката мръвка

Обичаят повелява - ергенът да откупи вития превит кравай на момата, що люби

Някога отдавна, дойдел ли Полазовден (20 декември, Игнажден), и ето задавала се Суха Коледа с Бъдна вечер и на утре бил тежкият празник Коледа. Българите празнували Коледа три дни - от 25 до 27 декември. Заранта на Коледа, като отминели ергените коледари, всеки добър християнин можел да се облажи с мръвка от печено врабче. Това врабче е ловено през Коледните пости (от Филиповден до Коледа) и е първото месо, с което се „омърсявали“, за да бъдел човек лек през годината като врабче.

Някога на първия ден от Коледа след черква ставало наддаването за момините краваи на мегдана. Това са краваите, които ергените коледарци получавали дар от либето си при коледуването по къщята из селото.

Било е въпрос на чест ергенът, що люби някоя мома, да й откупи кравая от станеника, водача на коледарската куда, колкото и пари да струвал „витият превит кравай“.

Обичаят повелявал на Коледа да не се взема назаем сол. Защото, ако не я върнеш в същия ден, ще те болят очите. Ако на Коледа ти писнат ушите, е знак, че покрай теб е минал ангелът ти. Затова трябва да се прекръстиш до три пъти и каквото си намислиш - за добро е и ще се сбъдне. Обичаят забранявал на децата на Коледа да си играят с огън, че щели да се подмокрят през цялата година. Забранявал още вечерта на Коледа да не се броят звездите, че щели брадавици да излязат по ръцете...

За вас лъжа, суеверие, но за народните ни умотворения - чиста истина.

За Коледа задължително се жертвопринася прасе. По нашите земи прасето е едно от най-древните жертвопринасяни животни. Дълго време свинското било храна за бедните. В господарските къщи изяждали само по-отбрани части от прасето - бутовете, главата и опашката. Свинята майка е един от образите на плодородието в българските народни умотворение. През вековете този образ на плодородието загубва значението си на символ и се превръща в домашно животно, задоволяващо гастрономическите вкусове на празничната трапеза.

На първия ден от Коледа някога всяко семейство гледало да покани невяста в дома си на гости, за да се раждали повече женски агнета през година. На обредната трапеза за Коледа освен печеното свинско се слагал коледен кравай, червено вино, печен дроб, пастърма с кисело зеле, печена пуйка, баница с мляко, ябълки.

Вечерта на Коледа черпели за живот и здраве всички, чието име започва с буквата “р” - Радка, Радко, Радостин, Радост, Румен, Румяна, а втория ден от Коледа празнували онези, които са кръстени с името Христо, Христина, Йосиф. На третия ден от Коледа е Стефановден. Празнували Стефан, Стефана, Станьо, Станой, Стоил, Стоян, Стоянка, Станимир.

От Коледа до Водици обичаят забранявал на жените да работят надвечер, защото Богородица била лехуса (родилка). Дните от Коледа до Водици (Йордановден), т.е. дните от раждането на Исус Христос до кръщенето му - народът ни е наричал мръсни дни, караконджови или пепелени дни. През тези дни народните ни умотворения твърдят, че на Земята идват лоши сили - вампири, таласъми и караконджоли - това са все бивши божества на плодородието, превърнали се в демони. През мръсните дни обичаят забранявал хората да замръкват вън от дома си. Били забранени годежите, сватбите, седенките и помени за покойниците. На дечурлигата зашивали скилидка чесън на дрехата, за да ги предпазва от лошотии.

На Йордановден чесънът хвърляли в реката, че да отнесе лошотиите. Някога през мръсните дни възрастните не се къпели, защото водата не била кръстена, осветена. Ако трябвало да къпят новородено, пускали във водата три вънгленчета от огнището. От Коледа до Богоявление (Водици, Йордановден) докато не кръстят водата, докато някой не хване кръста във водата, жените не предели.

Ако през поганите, мръсните дни се роди дете, някога обичаят задължавал три жени, които нямат вече „пране“ (цикъл), да вземат вълна и за една нощ в пълно мълчание изпридали, изтъкавали и ушивали ризка на новороденото и щом го окъпели на заранта, на изгрев-слънце му я обличали, за да е живо и здраво.

Отколешна е тази обредност, скътала се в народните умотворения на българите, правела ги българи, но днешните българи нехаят за подредбите на живеене на дедите си...