Имам ли право на майчински, ако ме съкратят в срока за изпитване

Откриха тухла с печат с името на римския консул Марулус в древния град Нове Уникалната находка датира от 184 година

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 юли 2019

Румен Петков: Може да се очаква взаимодействие на АБВ с БСП на местните избори

Проф. Герджиков: Единодушната номинация на Гешев ми дава надежда

НАП продава 13 бунгала край морето Къмпингът е в област Варна

Зеленски завладя и парламента на Украйна „Слуга на народа” печели абсолютно мнозинство

Тръмп: Информацията за заловените шпиони на ЦРУ е фалшива

Ремонти на знакови стари сгради в София Къщата на Яворов може да стане общинска, реставрират дома на Фингов

Иван Гешев – кандидат за нов главен прокурор (обзор) Може да остане сам в състезанието

Приключи гласуването за премиер на Великобритания Утре обявяват името му

Иран: Задържането на плаващия танкер „Стена имперо“ не е ответна мярка

ВМРО издига Славчо Атанасов за кмет на Пловдив

Проф. Иво Петров: Високотехнологичната медицина е най-несправедлива за социално слабите

Въоръжаваме пехотата за 1,464 млрд. лева Военните канят 4 компании в търга за нови бойни машини

Митра, предвестникът на Христос

Преди звездата на Исус над Римската империя блести Непобедимото слънце

На 25 декември християните празнуват Рождество, деня, когато се е родил Спасителя. Този ден обаче се празнувал много преди възникването на култа към Христос. Голямо влияние върху ранното християнство оказал друг източен култ – този към бог Митра, sol invictus или Непобедимото слънце.

От Митра идва вярата в Единния Бог, който е изпратен сред човеците от своя Бог-отец, роден е от девица и е дошъл на земята, за да спаси човечеството. Култът към Митра включвал възкресението и задгробния съд, а привържениците му вярвали в безсмъртието на душата. Както християнството митраизмът проповядва любов и милосърдие. Както в християнството, Митра е посредник между хората и Бог.

Малко история

По своя произход Митра е индоиранско божество. Култът към него бил особено популярен в източните римски провинции и чрез войниците, набирани там, се разпространил в цялата империя. Според Плутарх първи легионерите на Помпей възприели култа към Митра по време на операцията по изчистването на Средиземно море от пиратите, проведена през 67 г. пр. н.е. На бойците просто бил необходим могъщ покровител, “способен да види противника отдалече и да го победи с един удар”. След I век от н.е. влиянието на Митра достига римските провинции на Балканския полуостров, Апенините, Галия и дори Британия. До края на II век поклонници на Митра има сред всички слоеве на римското общество, не само военни, а и роби и търговци. За това свидетелстват множеството култови пластики, откривани навред в огромната империя. Следващия век императорите официално узаконили култа към Митра. Негови светилища – митраеуми, се изграждат навсякъде, само в Рим са открити 12. Един от големите храмове на Митра в Римската империя е открит на територията на България край Монтана. Негови привърженици били и римски императори като Комод, Диоклециан, Юлиан. Диоклециан нарекал Митра с титлата “защитник на империята”. Аврелиан също покровителства митраизма. Според хронистите на августите обаче император Комод опетнил митраизма с човешко жертвоприношение.

През 362 г. император Констанций II, който преследвал езическите култове и конфискувал езическите храмове, предал на Александрийската църква пещерата на Митра. Там били намерени много черепи, за които християните твърдели, че са останали от човешки жертвоприношения и гадание по вътрешните органи. Малко по-късно – през 376 г., бил закрит храмът на Митра, намиращ се на Ватиканския хълм в Рим. По-късно на същото място построили базиликата “Св. Петър”.

Това били смутни времена за Римската империя. Новата християнска религия се утвърждавала в борба както с култовете, които й съперничели (между тях този на Митра), така и с доктринерски спорове в самото християнство. Но през 391 г. император Теодосий I издава декрет, с който забранява всички езически вярвания, в това число и митраизмът. Той обаче оцелял почти до пети век и имал свои последователи в районите около Алпите.

Преди около хиляда и седемстотин години обаче поклонниците на Митра били повече от тези на Христос.

С други думи, в първите векове на новото хилядолетие римското общество, за което преди бил характерен политеизмът, било готово да приеме монотеизма и върховенството на един бог. Според някои историци Константин I Велики, който изповядвал култа към Непобедимото слънце, искал да бъде посветен в мистериите на Митра, но му било отказано заради неизкупимия характер на неговите прегрешения. Така амбициозният Константин, чиято майка – императрица Елена, била християнка, се насочил към християнството. Христос бил “по-благосклонен” към императора и му обещавал чрез Светото кръщение да получи пречистване и опрощение на греховете.

Заради персийските си корени Митра нямало как да победи Христос. Римската империя векове наред водела войни с Персия (в III век в битка с персите загива император Валериан), така че императорите не биха могли да приемат доброволно духовно “поробване” от врага. На империята обаче бил необходим универсален култ и той бил намерен – ранното християнство.

Неслучайни прилики

Митра и Христос си приличат не само по рождената дата – 25 декември. Според едно от преданията за Митра той се родил в пещера и за това първи научили пастири. Според друг мит първи за рождението на Спасителя (Митра също е Спасител) разбрали магове, които дошли в пещерата да се поклонят на божествения младенец и му донесли дарове – злато и благовония. Почти като в Евангелието.

Много прилича на християнските вярвания за пришествието и Страшния съд и представата на митраистите за това, че окончателната победа над силите на злото ще дойде в последния ден от съществуването на света, когато Митра ще дойде, за да съди човеците. Митра се родее с Христос и по представата, че след завършването на земната си мисия той се връща на небето.

Символът на митраизма и на християнството също е един и същ – кръстът. Разликата е, че поклонниците на Митра изобразявали кръста в кръг. Кръстът в кръг е древен символ, защото четирите краища на кръста символизират както четирите световни посоки, така и четирите годишни времена.

При митраизма също има причастие с хляб и вино, а ритуалният хляб, поставян пред Митра, е кръгъл, разделен на четири части. Християнството има своята тайна вечеря на Исус с апостолите, а митраизмът – свещен пир на Митра и неговите помощници.

Светото кръщение също има корени в митраизма. Новите следовници на култа към Митра извършвали ритуално измиване от миналите грехове. Жреците на Митра извършвали помазване с мед. В християнството този ритуал също съществува, но с миро.

Преди християнските свещеници да приемат посредническа роля между хората и божеството, да изповядват грехове и да ги опрощават, това вършели жреците на Митра. Тъй като според преданията “никой не може да излъже Митра”.

Последователите на Митра се отличавали със своя стремеж към морално-етична чистота, нещо, което ги отличава от езическите култове, но ги сближава с аскетизма на ранното християнство. От последователите на Митра се изисквало да спазват строга дисциплина, пост и въздържание. Християнството обаче проповядвало смирение, нещо, което не можело да се изисква от войните, последователи на Митра. В култа към Митра освен това били посвещавани само мъже, ритуалите също били само мъжка работа, което пречело на митраизма да стане държавна религия.

Митове от митраизма присъствали в много от първите евангелия, които по-късно били обявени за еретически.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.