Киното на 2015-а предложи пъстра палитра от интригуващи филми, заредени със сексуално електричество и предлагащи интимен поглед върху различните проявления и ефекти на половия нагон. Последните 12 месеца бяха наситени с отлични, добри, посредствени и откровено лоши филми, занимаващи се с възбудата на плътта.

Най-откровеният, натуралистичен и безкомпромисен филм извън всяко съмнение е Love на френския провокатор визионер Гаспар Ное. Това е чувствената история на сексуалните взаимоотношения между един млад мъж и две прекрасни дами. В произведението на Ное няма много сюжет, но има опит за развитие на персонажи и разгръщане на пълнокръвна емоционална картина на модерните любовни динамики. Филмът е изпъстрен с несимулирани сексуални сцени, което беше пречка за прожекциите му в масовите кина, и той зае своето място във фестивалната ниша. Най-много медийно внимание абсорбираха провокативните плакати и сцените с тройки, заснети по изключително изобретателен начин от Гаспар Ное.

Друго ключово секс заглавие от 2015-а с уклон към експониране и изследване на привлекателната концепция за menaje trois е трилърът с Киану Рийвс “Чук-чук”. Тук освен секс между мъж и две жени има и много психологическо и физическо насилие, а според много критици филмът бележи завръщането на Киану Рийвс или поне негова качествена изява в прилична роля.

Тройките не бяха достатъчни за филмите на 2015-а. В своя великолепен научнофантастичен режисьорски дебют Ex Machina писателят и сценарист Алекс Гарланд надникна във футуристичните сексуални взаимоотношения между хора и роботи. Филмът описва създаването на първия изкуствен интелект, пласиран в гъвкавото, биологично съвършено женско тяло на андроид, изигран прекрасно от младата надежда Алисия Викандер. В Ex Machina технологичният гений не е представен като някой филантроп, загрижен за бъдещето на човечество, а като егоист и перверзник, който създава генерация от секс роботи с изкуствен интелект.

Мрачното бъдеще е тема и на “Лудият Макс: Пътят на яростта” - един от най-успешните и качествени филми на 2015-а година. Тук сексът е инструмент за запазване на генетичното наследство в апокалиптичния пустинен пейзаж, изграден от изключителен начин от режисьора и сценариста Джордж Милър. Злодеят на филма Имортан Джо държи в свое владение няколко анатомично съвършени женски, предназначени за разплод. Само той има сексуален достъп до тях и е готов да убива, за да запази привилегията на техен господар и осеменител.

Във футуристичните сюжети карналните желания са свързани с идеите за надмощие и хегемония. В лиричната творба на Паоло Сорентино “Младост” сексът е разигран като копнеж към миналото. Двама възрастни бонвивани и джентълмени, изиграни от Харви Кайтел и Майкъл Кейн, се наслаждават на разкошните форми на красиви и голи дами в луксозен курорт в швейцарските планини. Филмът на Сорентино е любовно писмо към женската красота, необезпокоявана от досадни детайли като дрехи.

В “Сикаро” на Дени Вилньов сексуалността е осмислена в криминален контекст. Изящната Емили Блънт играе ролята на агнет към агенцията за борба с наркотици, която се изправя пред предизвикателството на кървавата нарковойна по мексиканско-американската граница. Нейната сексуалност е слабост, води до уязвимост и затова тя трябва да превъзмогне желанията и емоциите на пола си и да се превърне в хладнокръвен терминатор, ако иска да оцелее в тази безмилостна битка на хищници и алфа-мъжкари.

Дотук очертахме възходящата траектория на качествените филми, които се занимаваха със сексуална тематика през годината. Време е да насочим вниманието си към извънредно слабия садо-мазо опит за хит “50 нюанса сиво” - един от най-лошите филми на десетилетието. Това заглавие е екранизация по една от най-лошите книги в човешката история. Опитът за еротичен роман с перверзен сексуален характер на обсебената от “Здрач” и лишена от талант авторка Е. Ел Джеймс капитулира пред наличието на санитарен минимум от вкус, но се оказа, че планетата е пълна с (предимно) дами, които изобщо не се интересуват от качество.

След грандиозния успех на тази блудкава секс романтика беше ясно, че ще има екранизации. Но “50 нюанса сиво” е идеален пример за лош секс филм. Да се надяваме, че 2016-а ще ни донесе повече качествени плътски произведения като тези, които изброихме в началото.