Новакът „Царско село“ представи каре нови

Караянчева в Баку: Пристъпваме към ротационното председателство ПАЧИС с чувство на висока отговорност

Окръжен съд – Бургас присъди 10 месеца затвор за наркотици Европейски съдии наблюдаваха процеса

Карлос Контрера с предложения за плана за Борисовата градина

Кредитното консултиране – една от най-динамично развиващите се услуги в България Интервю с Деян Василев, председател на Асоциацията на Кредитните Посредници в България и основател на Кредитланд

Бюджетна комисия прие на второ четене партийната субсидия да се намали на 1 лев на глас

Путин: Недопустимо е директорът да получава 10 пъти по-висока заплата от редовия работник

Емануела се разголи за реклама

Аржентина на мач от отпадане

Топлофикация – Перник осъди общината за просрочени задължения

„УМБАЛ-Бургас“ получи 510 пакета специални пелени за недоносени бебета

Сравниха Салах с Роналдо и Меси

Хакери атакуваха живата връзка с Путин "Росстелеком": Отразихме две мощни DDoS-атаки

Двама души загинаха, а трети е изчезнал при взрив в къща в Италия

Наказаха 42-годишна магистралка с 500 лв. глоба

Снайперистът от Кербала: Армията ни се нуждае от по-добра подготовка

Тодор Станков е снайперистът, който на 27 декември 2003 година повали с точния си изстрел единия от нападателите в камиона-бомба, взривил се пред българската база „Индия“ в град Кербала. Адският атентат уби петима български военнослужещи, други 27 бяха ранени.

Повече от 10 години Тодор Станков е извън редовете на българската армия. Днес бившият снайперист е висококвалифициран наемник, който изпълнява бойни и охранителни задачи в различни точки на света.

Тодор Станков и негови колеги-ветерани организираха в Пловдив военнотактическо състезание в памет на загиналите им другари на 27 декември 2003 година. Вижте интервю на bTV с „българския снайпер“ , в което той откровено говори за случилото се преди 12 години.

– Кое беше най-трудното да бъдеш снайпер в Ирак?

– Не е било трудно. Не е било трудно, защото снайперската работа, тя е спокойна работа. Отиваш някъде на позиция, намираш си място, където трябва да бъде… измерваш си разстоянията, измерваш си всички параметри, данни и така-нататък. нанасяш си ги в дневника. И си вършиш работата – прикриваш групата, която действа някъде в района.

– За теб лично кой е най-яркият спомен, свързан с датата 27 декември, доколкото разбирам това е бойното ти кръщение?

– Може да се каже – да, че е бойно кръщение. Въпреки че първият батальон, който участваше в операция „Иракска свобода“, още от самото начало беше подложен на някакви различни видове мероприятия от страна на така наречения „невидим враг“. Но наистина кулминацията беше с атентата от 27 декември с разрушаването на базата.

– Най-яркият ти спомен от тогава?

– Самата дата. То е най-яркото нещо, което е останало от цялата ми служба в Ирак.

– Когато си зад мерника и виждаш движеща се кола-бомба и се опитваш по всякакъв начин да я спреш като на филм, какво мислиш в този момент, какво изпитваш?

– Нищо не мислиш, просто я спираш. Или правиш всичко възможно да я спреш.

– Какви са твоите лични поуки от 27 декември 2003 година?

– Аз моите поуки съм си ги взел като личност в тези среди – по какъв начин да се развивам и усъвършенствам…Но е по-добре поуките да ги вземат тези, които пращат армията на такъв тип задачи. А тя не е оборудвана специално за този тип задачи. Или не е обучена.

– Ти си професионален войник, макар и извън българската армия…От дистанцията на опита, като сравняваш на тактическо и на всяко друго ниво подготовката на българската армия за такъв тип задачи – каква оценка би дал?

– Изцяло трябва да се промени тактическата подготовка, както и физическата подготовка, а също и селекцията на войниците. Общо-взето за 10 години няма много голяма промяна. Много хора все още ходят със сумки и 4 пълнителя на кръста, вързани на колана си…Дори някои ползват все още метални каски…да не говорим за дрехите, които зимата и лятото са едни и същи…Цялото обучение е някаква доста странна мешавица от източно и западно…много са объркани нещата според мен.

– Като пряк свидетел и участник в тези трагични и драматични събития, според теб, като оставим настрана това, че е трябвало по друг начин да бъде изграден и защитен лагера – можеше ли в самия момент на нападението да се направи нещо, за да бъде избегнат този развой?

– Това, което беше направено от хората, които бяха там, е вследствие на тяхното обучение и мотивация…Въпреки че дадохме пет жертви там, всички действаха адекватно и така както трябва, и според мен, предотвратиха много повече жертви.

– Твоето лично мнение като ветеран и като човек, преминал през различни изпитания – има ли място за патриотизъм в днешно време?

– Има, да. Зависи колко ще тръгнат обаче…Не знаем колко ще тръгнат след нас. Ние сме готови. Оборудването е при нас. Опитът го имаме. Дано има повече хора като нас….

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.