Фитнес пази „Юнайтед“ от контузии

На 23 юли 2019 да почерпят

Тъкмят рецептата за бира със светена вода Кехлибарената течност ще се казва A-Men

Проф. Кантарджиев: Тигровият комар не пренася тропически вирусни инфекции

Русия и Турция може да правят заедно С-400

Тръмп: Вашингтон работи с Исламабад за слагане на край на войната в Афганистан

Не забраняват фермерските пазари Има заповед за спиране на продажбите на свинско месо и месни продукти

Кубрат Пулев си върна боксовия лиценз в САЩ

Бул. „Витоша” e №3 по ръст на наемите Цените са се повишили с 8,3% в рамките на една година

Макрон: 14 страни-членки на ЕС се споразумяха за нов „механизъм за солидарност“ за мигрантите

Бурджу Йозберк е красива и талантлива

Цените на петрола се повишиха

НАП спира временно 6 електронни услуги Няма достъп до обявите за продажба на имущество на длъжници

Имам ли право на майчински, ако ме съкратят в срока за изпитване

Откриха тухла с печат с името на римския консул Марулус в древния град Нове Уникалната находка датира от 184 година

Христо Стоичков: Дори от щерките криех, че вземам „Златната топка“

На 11 август Жозе Моуриньо даде единственото си интервю за българи – пред вестник „Труд“ и за предаването „Код Спорт“. След него се съгласи да говори и Христо Стоичков, един от 100-те най-велики футболисти на ХХ век. Направихме облог – дали на Коледа интервюто може да е също толкова актуално. Стоичков се оказа прав. Ето част от темите, по които Камата говори, а думите му са все едно казани вчера. На първо място това важи за ситуацията във ФИФА и УЕФА.

Англия

Не е моята държава. Не бих могъл да се аклиматизирам тук. Лондон обаче има особено значение за мен. Завинаги ще остане 1992 година, когато вдигнах Купата на европейските шампиони на „Уембли“. Седнах пред кралицата. И днес бих го направил. Дойде ми отвътре. За жалост някои критици не могат да седнат там. Никога няма да им се отдаде възможност. Аз бях първият, аз бях там. Нищо специално нямаше преди мача. Знаехме какво се очаква от нас. Преди двубоя дори отидохме да играем голф. Знаехме, че сме по-добрият отбор от „Сампдория“. Финалът беше тежък. Ако италианците бяха вкарали първи гол, щеше да ни е много по-трудно. Дойде 111-ата минута и онзи фаул. Предния ден си говорихме с Куман и Бакеро. Казах му: „Бий я във вратата да вкараш, утре пак ще го направиш.“ Не е важно кой отбеляза. През 2004 г. Краля Пеле обяви стоте най-големи на миналия век. И аз бях сред тях. Така Лондон остава особен град в живота ми. В Англия пък е и един от любимите ми мачове – срещу „Манчестър Юнайтед“. Направихме 2:2, а в ответния двубой на „Камп Ноу“ победихме с 4:0. Два пъти вкарах аз, два пъти – Ромарио. Над 100 000 души видяха стотния ми гол за „Барса“.

„Златната топка“

През 1992 г. буквално ми я взеха от ръцете, защото така трябваше да стане. Вярно е – спечели я един много достоен човек. Един от най-големите в цялата история – Марко ван Бастен. Ни най-малко не се сърдя, че той я спечели. Хората, които организираха нещата, видяха, че не бе честно. Станах европейски шампион, бях първи в Испания, с националния отбор се представихме на добро ниво. Аз съм щастлив човек, никога не съм бил негативист. През 1994 г. мечтата ми стана реалност. Бях голмайстор на световното, за четвърти път станах шампион с „Барса“, стигнах пак финал в Шампионската лига. Загубихме от „Милан“, но важното е, че бяхме там. Едва когато видях, че на „Златната топка“ пише моето име, си казах: „Аз съм!“ Много малко хора знаеха избора преди церемонията. Съпругата ми Марияна бе една от тях. На щерките не казах, защото бяха малки и можеха да се изпуснат. Всъщност знаеха двамата французи, които донесоха топката, и Аранча Санчес-Викарио.

Моуриньо и Ван Гаал

Много хора не познават Жозе отвътре. Но големи специалисти и факири има, които пишат, оценяват. С Моуриньо се познавам от първия ден, когато влезе в съблекалнята на „Барса“. А там какви имена бяха! Аз ще се поставя на последно място. Боби Робсън, лека му пръст, Пеп Гуардиола, Амор, Сержи, Луис Енрике, Роналдо, Блан, Попеску, Фиго, Ферер. Той се изправи пред световни шампиони, носители на „Златната топка“. Моуриньо беше едва на 33-34 години. Винаги е бил честен човек, говори право в очите. На всяка тренировка си записваше нещо. Разбираше, че трябва да си коректен с футболистите и да им мислиш доброто. За двете години заедно станахме приятели за цял живот. Телефоните ни са винаги включени един за друг.

С Луис ван Гаал историята е много дълга. Той е бил посредствен футболист. Знам го лично от човек, който му е казал: „Събирай си багажа и да не си в съблекалнята, защото не можеш да играеш.“ Ван Гаал е от генерацията на Йохан Кройф и Неескенс, но е бил с два леви крака. Затова са го пратили да играе в Белгия, не е ставал за „Аякс“. Оттогава започнала вражда с Кройф. Когато дойде в „Барселона“ през 1997 г., още с първото влизане в съблекалнята ни огледа един по един. И каза: „Тук много мирише на Кройф.“ На какво да мирише? В тази съблекалня е бил Кройф и така е миришела победата. Мисли си, че всичко разбира от футбола. Но топката се върти… Като я ритна, не знае къде ще тупне.

Българският футбол

Да тичаме срещу англичаните, не можем да ги стигнем. Тук хората са професионалисти. А ние мислим как да излъжем някого, да го окрадем, да завъртим някоя друга далавера и да си мислим, че сме направили нещо във футбола. Искаме на световно или на европейско да ходим? Можем! Да хванем самолета и като туристи. Ето идва европейското във Франция – близо е.

Мишел Платини

Беше ми идол, никога не го крия. Един от многото мои колеги, които станаха функционери във федерации. Сложиха вратовръзка и забравиха, че са играли футбол. Тях ги интересува на сакото им да пише ФИФА или УЕФА. Платини забрави какво обеща в своята кампания – да помага на малките. С какво го прави? Каква е тази Шампионския лига, където играят втори, трети, четвърти… Има отбори, които от 20 години не са били шампиони, но хайде в Шампионската лига. А клубове от България, Румъния, Сърбия, Македония или Хърватия стоят отвън. „Левски“ и „Лудогорец“ направиха изключение. Но колко кръга минаха, за да стигнат до групите? Справедливото е всички шампиони да са вътре и жребият да е пълен. Като бръкнеш в бурканчето и ето ти „Барселона“ – „Манчестър Юнайтед“! Дрън! Но не, ние сме поставени и непоставени. Чувам, че Платини искал да прави световно с 40 отбора, ако станел президент на ФИФА. За какво да се играят квалификации? Иска да стигне до края, да падне в дупката и съвсем да се оклепа.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.