Анализът на специалистите очертава минусите и плюсовете в образованието по право

Единен изпит за студентите във всички 9 юридически факултета у нас. Това препоръчва Министерството на правосъдието (МП) въз основа на проучване, направено в национален мащаб от експерти от катедрата по социология на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

Изследването е анонимно и включва въпроси по всички аспекти на образованието по право - от приема в юридическите факултети (ЮФ) и общите задължителни изисквания към учебната програма до реда за провеждане на държавните изпити и на практиката за юридическа правоспособност.

Във висшите училища, в които се изучава право, няма съществена разлика в учебните планове. Изследването обаче откроява СУ на първо място по рейтинг сред вузовете с ЮФ. На второ е УНСС, третото си делят Великотърновският, Пловдивският и Югозападният университет. На четвърто са Нов български университет и Русенският университет, на пето и шесто - Варненският и Бургаският свободен университет.

Изследването показва, че студентите като цяло са удовлетворени от учебния процес. Любопитното е, че колкото по-напред в класацията е даден вуз и колкото по-престижен е, толкова повече студентите изискват от обучението си. Като най-критични се открояват студентите от Алма Матер.

Каквито и да са оценките за качеството на обучението по право обаче, от 25 години насам магистрати, преподаватели и представители на практиката се обединяват около мнението, че юридическото образование у нас се влошава. Една от причините е свръхпроизводството на юристи, казват експертите.

Сред идеите за подобряване на подготовката на бъдещите юристи е създаване на единен национален държавен изпит за завършващите със специалност „Право“. Предложението е заложено в изменение на Наредбата за единните държавни изисквания за висше образование по "Право".

Неотдавна зам.-министърът на образованието проф. Николай Денков обяви, че една от възможностите за подобряване на юридическото образование е създаването на нова схема за финансиране на висшите училища. Той посочи, че се е стигнало до масово откриване на факултети по несвойствени за тях специалности и приемът на огромен брой студенти, защото държавата финансира за брой студенти. Идеята е финансирането да зависи от броя на успешно завършилите. В комбинация с въвеждането на единен държавен изпит за факултетите, които не „произвеждат” добри професионалисти, ще стане безпредметно поддържането на обучение на студенти по право.

Изследването на социолозите показва категорична подкрепа за единен държавен изпит за всички завършващи прависти от висшите училища. 73 на сто са дали положителен отговор за тази промяна. Има 17%, които са против. Те подкрепят идеята за децентрализирано завършване с държавен изпит на съответното висше училище. Проучването показва, че противниците са предимно от ЮЗУ и ПУ. Незначителен е процентът на приемащите, че завършването може да се осъществи чрез защита на дипломна работа.

Идеята за реформа е във всеки ЮФ да се влиза лесно, но излизането оттам да е трудно. Тази възможност ще даде право на вузовете сами да определят реда и условията за прием, а сериозният контрол за качеството на обучението ще се осъществява при завършването с единни държавни изпити.

В момента приемът по „Право“ се осъществява съобразно чл. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за висше образование по специалност „Право“ - студентите се приемат чрез писмени изпити по български език и по история на България.

От изследването ставна ясно, че студентите и представителите на юридическата общност са на мнение, че съществуващото положение трябва да се запази - 44 на сто. 9% са за замяна на изпита по история на България с обща история. Като цяло за повече от половината запитани няма нагласа за промяна изискванията за приемните изпити. Най-консервативни са прокурорите, дознателите и следователите - за сегашните приемни изпити се обявяват 62 на сто от тях.

Около 17% от анкетираните биха искали неограничен прием на студенти при по-високи изисквания при дипломирането. Зад тази радикална промяна застават в по-голяма степен завършилите УНСС, частни университети в България и висше образование в чужбина, работещите в София и юрисконсултите в частни фирми.

За децентрализация при приема застават 8,6 на сто от запитаните. От тях в по-голяма степен споделят това мнение завършилите частни университети и ЮЗУ, обучавалите се в чужбина - завършили там, с магистратура и с докторат от чужбина, както и преподавателите в сравнение с останалите социални групи.

Социолозите заключават, че оценката на умения, придобити в юридическото образование, като цяло е добра. Тревожно е обаче, че най-ниско са оценени умения, които пряко зависят от обучението в ЮФ - приложенията на знанията в международна среда и практическото приложение на знанията. С други думи - приложимостта на знанията е проблем и теоретичните знания не могат да намерят адекватната си практическа проява (виж карето).

Общ проблем е неудовлетвореността, засягаща познанията на международните правни норми, включително правото на ЕС и трудностите при прилагането им в международна среда. За разлика от сравнително високата оценка на модерни умения като работа с нови информационни технологии и бърза адаптация към динамична среда, най-критична е оценката на подготовката по нови и по-бързо променящи се юридически материи, обвързани с регулация на пазарите, финансова регулация, правна уредба на ЕС и структурните фондове.

Според социолозите това разминаване подчертава сблъсъка между консервативността на юридическото образование и по-адаптивните и модерно мислещите млади юристи.

Интересен момент е, че осем години след членството ни в ЕС респондентите са дали най-негативна оценка на професионалните качества на юристите, работещи в сферата на правото на ЕС. 60% от анкетираните са посочили „слаба“ и „средна“ оценка (по шестобалната система) на познанията на специалистите в тази област.

Останалите на дъното на класацията са експертите по Международно право (57,5% смятат, че са неподготвени), по Застрахователно право (55%) и Банково право (54%).

„Отлична“ и „много добра“ оценка е дадена за специалистите по Наказателното право и процес (30%), Гражданско право (29%) и Облигационно право (29 %).

Според анкетираните промяната не би настъпила, ако не се повиши качеството на образованието. Те изискват радикално преориентиране на целите на обучението - да се стимулира аналитичното и критичното мислене, а не както е сега - изискване за наизустяване на законите.

В момента по проекта за изменение в Наредбата да юридическото образование тече обществено обсъждане.

Повече практика, по-малко теория

Почти 100% от анкетираните имат изискване за засилване на практиката по време на цялото следване - анализ на съдебни решения, работа по казуси, стажове по отделни учебни дисциплини.

Има твърдения, че теоретичната подготовка е напълно излишна. Срещат се мнения като: „30% теория и 70% практика“ и „Смисълът на една жива наука е в практическата й насоченост. Добрият хирург не е непременно и добър теоретик“, както и: „Не ни трябват юристи папагали, а такива, които да се справят в различни ситуации.“

Практическата подготовка се обвързва със задължителните стажове, като те трябва да са в повече и в различни институции - както български, така и международни, в адвокатски кантори, в административен съд, във Висшия съдебен съвет, в администрацията и т.н.

Иска се промяна на учебните планове по посока на включване на повече упражнения.