Иде ли следващият месия

Нова година - нови избори. Дори и да не се случи предсрочният парламентарен вот, с който умело се замерват и партньори, и конкуренти, президентските избори вероятно ще доведат до размествания в политическото пространство. Едва ли и след тях обаче ще се реши рецидивиращият проблем с липсата на обществено доверие в политиците и партиите.

Голямата питанка на 2016 г. не е дали Бойко Борисов ще се кандидатира за президент. Най-значителният въпрос занапред е дали реално ще заработят реформите в съдебната система, здравеопазването и образованието или подетите в последните месеци действия са само отчитане на дейност пред Брюксел и опит за замазване на очите на избирателите.

Само осъществените реформи могат да бъдат видимите резултати от управлението на второто правителство на Борисов, понеже в партията му са прави, че България няма време за губене. Това е и големият тест за ГЕРБ - ще има ли воля като мандатоносител да реформира проблемните сфери, или ще протака тежките решения, за да запази властта.

Вътрешни конфликти и създаденото усещане, че целта е пряка консумация на властта, пък пречат на БСП да бъде истинска алтернатива на сегашното управление, за каквато се рекламира в този парламент. Столетницата сякаш живее в собствен парадокс: хем е проводник на най-популистката идея - социалната, хем не може да привлече нови, камо ли млади, избиратели. Напротив, след кметските избори през октомври се видя, че БСП вече губи влияние и в места, които преди са сочени за червени крепости.

В момента изглежда, че социалистите водят една битка - за властта в партията, чийто времеви хоризонт поне е кратък, тъй като изборът на нов лидер е напролет. А спешната борба следва да бъде за привличане на млади избиратели, което на фона на статистиката, че повечето млади хора в Европа са с леви убеждения, не би трябвало да изглежда все така непостижимо.

Изненадващият трус в ДПС тепърва ще има своя вътрешнопартиен и външнополитически отзвук. С отстраняването на Лютви Местан от лидерския пост обаче вероятно ще намалеят възможностите за скрито или явно партньорство на движението с ГЕРБ.

Във формацията, към която сякаш бяха насочени най-големите обществени надежди - Реформаторският блок, напоследък се родиха небезобидни прецеденти, сред които и министър от партия в опозиция. Повечето реформатори тепърва ще трябва да доказват, че не са избрали властта пред идеята за реформи. А от провеждането на такива зависи бъдещето на дясната формация у нас, тъй като мечтата за демокрацията от началото на прехода все по-малко работи като предизборен аргумент.

В Патриотичния фронт, АБВ, „Атака“ и БДЦ вероятно се молят да няма предсрочни избори. Пак от властови подбуди.

Със или без предсрочен парламентарен вот общественото доверие в политиците трудно може да бъде възстановено. И вероятно част от избирателите ще търсят нова алтернатива. Първата сякаш прозира зад референдума с важни въпроси, за провеждането на който Слави Трифонов и екипът му събират подписи.

Идеите на допитването, сред които са намаляване на броя на депутатите и орязване на партийните субсидии, въвеждане на задължителен и електронен вот, лесно може да акумулират голяма обществена енергия.

Като прибавим към нея народната любов, отстояването на справедливи каузи и силният екип, Слави може да се издигне на челни места в политиката, ако реши да участва в нея. А тогава ще се види с каква цел.

Тест за всички

Референдумът, за който Слави Трифонов и екипът му събират подписи, е тест не само за шоумените, които ще проверят каква обществена подкрепа седи зад тях, но и за партиите.

Отговорът „Да“ на въпроси като „Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?“ и „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?“ със сигурност няма да се харесат на депутатите. Но те едва ли ще спечелят, ако ги премахнат от допитването.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи