На 16 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 16.11.2019

МВнР с препоръки във връзка с необичайните студове в САЩ

Задържаха двама души, заплашвали с покушение Макрон

Министър Горанов: Българинът не е готов достатъчно за солидарност

Разширяват обхвата на допустимите за саниране жилищни блокове

Литва размени агенти с Норвегия и Русия

Майкъл Блумбърг дава 100 млн. долара за рекламна кампания срещу Тръмп

Българка е бутнала жена върху релсите на жп гара в Рим

Проф. Тодор Кантарджиев: Починалото 3-годишно дете е било с риновирус

Изпокараха се за неплатения болничен лист (обзор)

Фонд „Земеделие” ще търси 43,1 млн. лв. от къщи за гости за нарушения

Тамер Левент влиза от сериал в сериал

Белият дом публикува стенограмата от първия телефонен разговор между Тръмп и Зеленски

Фалконът ослепя над София (обзор) Не е лошо да се помисли за нов самолет, заяви шефът на “Авиоотряд” 28

Защо погребаха данък „вредни храни”

Точно преди края на изминалата 2015-а в телевизионно интервю министърът на финансите Владислав Горанов стратегически уби една от най-нехаресваните инициативи на кабинета, „реформата“ на министър Петър Москов – широко коментирания данък върху вредните храни. От гледна точка на хазната бяха посочени два аргумента за отдавна чакания край на тази вредна законодателна инициатива, парите няма да бъдат събрани и здравните цели няма да бъдат постигнати, защото хората ще откажат да променят потребителските си навици.

Практика при акцизните налози е да се облага поведение на купувача или потребление, което се възприема за вредно, евробюрокрацията ги нарича „целеви данъци“. Пушенето на тютюн или консумацията на алкохол имат доказано негативно въздействие върху организма, а горенето на някои фосилни горива замърсява околната среда. И все по-често се преминава от забрана към облагане и регулация.

По-важно за колегите на г-н Горанов обаче не са вредата или ползата от един продукт, а неговата еластичност на потребление, т.е. до каква степен промяна в цената му (в случая повишение от новия данък) ще доведе до промяна в консумираното количество и съответно в данъчните постъпления. Цигарите са идеален пример за ниска ценова еластичност на потреблението – тютюнът създава силна зависимост, съответно пушачите ще продължат да си купуват папироси дори и при сериозно увеличение на цената. А това е идеално за всеки бирник, защото води до нови и нови приходи.

Тук идва и проблемът с контрабандата и високите акцизни налози в Европейския съюз. Не е случайно, че българо-сръбската, полско-украйнската и всички останали външни граници на ЕС са средища на активна контрабанда. Всеки потребител се опитва да получи по-добра цена и да избегне тежките акцизи. Това е и основният аргумент на Горанов против данък вредни храни – българските консуматори ще си набавят същите стоки от съседните страни на по-ниска цена. Така постъпленията в хазната няма да са налице, а промяната в потребителските навици ще е дотолкова, че източниците на „сладко и мазно“ ще са румънски или гръцки фирми, не родни. Още повече че новата вътрешносъюзна контрабанда ще е дори по-лесна от тази, която имаме в момента.

Всъщност Горанов е твърде благосклонен към нездравословната идея на Петър Москов. В доклад, поръчан от генералната дирекция „Икономика и промишленост” на ЕК през 2014 г., ясно е установено, че навсякъде данък „вредни храни” води до оскъпяване на производството и търговията, загуба на конкурентни предимства, заместване с по-нискокачествени храни и натоварване на най-бедните потребители. А изследване на български специалисти от KC2 и denkstatt, разглеждащи различни сценарии за ефектите от въвеждането на налога, дава доста притеснителни прогнозни резултати за страната ни. Загуба на между 1100 и 2800 работни места, увеличение на цените с 3-10%, нереализирани данъци от 15-36 млн. лв., загуби за бизнеса между 1,7 и 4,7 млн. лв. Всичко това, комбинирано с нулеви положителни здравни ефекти.

Стигаме и до логичния въпрос – как специалист като министъра на финансите чак сега стигна до заключението, че данък „вредни храни“ е лоша идея? Защо точно в този момент важна фигура от кабинета реши да говори против въвеждането му и да донесе някакво облекчение на потребители, бизнес, работници, икономисти и разумно мислещи наблюдатели?

Отговорът се крие в другия данък, останал докрай ентусиазирано прегърнат от министър Горанов – т.нар. данък „уикенд”. Посланието е ясно – принасяме в жертва единия обществено неприемлив данък, за да запазим другия. Изглежда данък „вредни храни” е нямал за цел просто да направи други данъци по-лесни за преглъщане.

Вредите от уикендовия налог

Също както налога върху вредните храни новите правила за осчетоводяване ползването на фирмени активи за лични ползи, познати като данък „уикенд“, бяха силно критикувани заради очаквания негативен ефект от тях – увеличаване на разходите и на административната тежест за бизнеса, създаване на множество счетоводни проблеми за фирмите и отваряне на огромни възможности за корупция.

*Авторът е председател на „Българско либертарианско общество“ и преподавател по икономика в СУ „Св. Климент Охридски“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.