ВКС спря производството по делото за несъстоятелността на КТБ и внесе в КС искане за обявяване на противоконституционност на две норми от Закона за банковата несъстоятелност.
Решението на съда не спира производството пред ВКС и не се отразява на развитието на производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД, уточняват от съда.

Тричленният състав на Върховния касационен съд остави без уважение исканията за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Решението са ВКС е по повод внесени частни жалби от изпълнителните директори на банката и от „Бромак” ЕООД (легитимиращо се като мажоритарен акционер), срещу тези части на решението на Софийския апелативен съд, с които техните жалби са оставени без разглеждане като недопустими.

В запитването си към съда жалбоподателите питат дали е легитимиран длъжникът, чрез органите му и акционерите, да обжалва първоинстанционния акт; възможно ли е съдът по банковата несъстоятелност да извърши косвен инцидентен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК на валидността и законосъобразността на административния акт на БНБ за отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност, ако липсва административен ред за обжалването му; разполагат ли органите на длъжника (изпълнителните директори) и акционерът „с право на ефективна съдебна защита”.

Затова сега ВКС внася искане до Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от Закона за банковата несъстоятелност, според който: „Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът”.

Съдът поиска обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици или от упълномощени от тях лица“.