Преди броени седмици президентът на САЩ Барак Обама си купи най-новата кинга на Салман Рушди Two Years Eight Months and Twenty-Eight Nights пред камери в предварително организирано медийно събитие. Това веднага беше изтълкувано като знак към теократичния режим в Иран и наследството на аятолах Рухолах Хомейни, издал смъртна присъда на Рушди в края на 80-те години на миналия век.

Самият Рушди коментира, че може би пък Обама просто го харесва като автор, и че Хомейни не би следвало да е единствената причина хората да се интересуват от неговите книги. Световният скандал с романа му „Сатанински строфи“, обявен през 1988-а за богохулен от множество мюсюлмански лидери продължава да преследва писателя Салман Рушди няколко десетилетия след религиозния декрет фетва, издаден от тогавашния върховен лидер на ислямската република Иран.

Тогава британският автор от индийски произход беше поставен под постоянна охрана от правителството, а протести и инциденти на насилие шокираха цивилизования свят. Копия от книгата са изгаряни публично в целия мюсюлмански свят. Норвежкият издател на Рушди е застрелян, японският му редакор е убит, италианският е наръган, а смъртта застига още много хора по време на ислямски бунтове срещу книгата.

„Сатанински строфи“ е игрива, елегантна критика и сатира на ислямските доктрини, комбинираща любимият на автора магически реализъм с исторически факти. Това е първият голям цивилизационен разлом между Запада и ислямския свят, мотивиран от литературно произведение и открил големия дебат за свободата на словото и свободата на изразяването. Десетилетия по-късно, уви, обществото беше забравило за моралните изводи около скандала със „Сатанински строфи“ и не успя да реагира адекватно на бунтовете срещу датските карикатури от 2005-а и бруталното убийство на редакционния екип на сатиричното френско издание „Шарли Ебдо“ от ислямски терористи в сърцето на Париж десетилетие по-късно.

Салман Рушди остана един от малкото наистина смели интелектуалци и могъщи морални фигури на нашето време. Той не отстъпи от своите принципи, оцеля физически и духовно и се превърна в символ на борбата за западни либерални ценности – свободата на словото стои над всичко.

Рушди доказа своята сила със защитата на правото от писателската организация PEN да награди екипа на „Шарли Ебдо“. Редица известни западни интелектуалци и автори, членове на организацията заплашиха с бойкот ако сатиричното списание бъде удостоено с тази чест. Тогава Рушди използва своите реторически умения и критично мислене, за да разобличи страхливостта и моралното падение на своите колеги, които решиха да обвинят жертвите и да се превърнат в апологети на насилниците.

Рушди е майстор на словото, още с първия си роман „Среднощни деца“ той печели наградата „Букър“. Много от темите, които го вълнуват като романист са свързани с Индия и индийската култура. Той шеговито казва, че можеш да извадиш момчето от Бомбай, но не може да извадиш Бомбай от момчето. Салман Рушди е един от най-елегантните автори по въпроса за турбулентните културни и политически отношения между Изтока и Запада. „Сатанински строфи“ е неговата четвърта книга. Близ 20 години след световния скандал и фетвата от Комейни, той е направен рицар от Кралица Елизабет II за своите заслуги към литературата.

През 2008-а година „Таймс“ го поставя на знаковото 13-то място в своята класаця за най-великите британски писатели след 1945-а година насам. През последните 15 години Салман Рушди живее в Съединените Щати, а през 2012-а публикува мемоарната си книга, фокусирана основно върху преживяването на смъртната присъда след „Сатанински строфи“. Наскоро той обяви в своя профил в Twitter, където е много активен, и откъдето поведе битката за свободата на словото и срещу писателите, които искаха да бойкотират „Шарли Ебдо“, че си взима сериозна почивка от социалната мрежа и му предстои да се захване с писане.

Ценител и бонвиван

Салман Рушди е добре известен ценител на женската красота. Той е женен четири пъти и е имал връзки с красиви актриси и модели. Влечението му към изящни дами през годините е било използвано като причина от неговите врагове да го атакуват. В публичното пространство се беше разгърнал дебат дали британското правителство трябва да продължава да плаща за охраната на Рушди докато той обикаля коктейлни партита и утъпква червени килими, придружаван от супермодели. Тогава неговият приятел и писател Кристофър Хитчънс, предложи на неговите критици да измислят една по-добра причина за харчене на държавни пари от защитата на свободата на словото.

ЗА НЕГО

Принц Чарлз страхливо отказа да го подкрепи

Салман е мой приятел, великолепен автор и истински майстор на английския език. Той обогати литературата на Острова, както никой друг в последните десетилетия. Още си спомням когато се конфронтирах с Принц Чарзл, когато той отказа да подкрепи Салман след като срещу него беше издадена смъртна присъда от водещи мюсюлмански духовници, начело с аятолах Хомейни. Бяхме на една вечеря и Чарлз започна да говори пълни глупости за това как оправдава и разбира насилието на фанатиците защото Салман бил обидил най-дълбоките им вярвания Аз му казах, че едни роман не може да обиди никого. Чарлз уж си взе бележка, но предполагам, че на някакво друго парти отново е говорил същите неща. А „Сатанински строфи“ е прекрасна и игрива книга.

МАРТИН ЕЙМИС, ПИСАТЕЛ

Салман е пример за всеки от нас

Изпитвам огромно уважение и се прекланям пред таланта и смелостта на Салман Рушди. Той се изправи срещу ирационалната омраза на една огромна милитаризирана религиозна машина и отстоя своите принципи и морални императиви. Принципи и морални императиви, които стоят в основата на свободните общества. Салман е пример за всеки един от нас.

РИЧАРД ДОУКИНС, ЕВОЛЮЦИОНЕН БИОЛОГ, АВТОР

Светът се нуждае от повече хора като него

Ако можеха повече съвременни общественици, интелектуалци и автори да притежават интелектуалната мощ и моралната сила на Салман Рушди. Той поведе смела битка срещу лицемерните и страхливи хулители на „Шарли Ебдо“, които протестираха срещу награждаването им от писателската организация PEN. Салман, който е преживял битката с ислямисткия терор, засрами мозахистичните западни псевдомислители, които капитулираха пред теократичната заплаха и обвиниха жертвите вместо насилниците. Беше вдъхновяващо да стана свидетели на това. Аз също се включих в борбата срещу интелектуалното безчестие на тези хора.

САМ ХАРИС, ПИСАТЕЛ ФИЛОСОФ И НЕВРОЛОГ