София – бизнес център за хора с големи заплати

Несебърските рибари: Морето дава сафрид и барбун Тази година чернокопът не си хвърлил хайвера

Счетоводните къщи да не приемат пари в брой

Цвета Караянчева връчва наградата „Студент на годината”

Гърция изпраща 400 военни срещу мигрантите по границата с Турция

Сладкото намалява имунитета

Посланикът на Швейцария: Швейцарците сме много отговорни, защото гласуваме постоянно

Дворецът в Балчик получи наградата на БТС Уникалният комплекс е №1 в 100-те национални обекта

САЩ експулсираха двама китайски дипломати, опитали да проникнат във военна база

„Мис Свят 2019” ще работи за устойчива промяна за жените Красавица от Ямайка грабна титлата

Антинаграда за гаврата с „Под игото”

Нено Димов: Общините подлежат на санкции, ако не изпълнят целите за чистота на въздуха ВиК не са длъжни да ни уведомяват, че водата в даден язовир свършва, каза екоминистърът

Автобус на градския транспорт в Ямбол пропадна в дупка

Марк Жирардели: Без втора кабинка ще изпаднем в застой

Кестените са богати на минерали и витамини Подходящи са за консумация от хора с глутенова нетолерантност

Убийства по време на стабилност

Какво като убиха двама бизнесмени в рамките на 24 часа? Не е малко. Особено на фона на зачестилите банкови обири и безпрецедентната по дързостта си стрелба с гранатомет по Алексей Петров.

Независимо от единодушното твърдение на множество партийни говорители, че тяхната власт осигурява стабилност, хората с хроничното си чувство за несигурност се питат: какво ще стане, ако се повтори ужасът от серийните кръвопролития в десетилетието до 2006 г., когато в черния списък между Луканов и Кюлев се наредиха 111 мъртъвци?

МВР си мълчи. Там открай време работата е толкова тайна, че и самите полицаи май не знаят какво правят. Бивши ченгета и всичколози, близки до правителството, коментират в телевизиите, че разстрелите са битови. По боса на бляскавата на вид „Агресия“ Сашо Антов гърмял аматьор (без значение, че аматьорите не прибират гилзите и не местят труповете), а пък пълномощникът на ВИС Весо Стоименов-Айсберга получил 7 куршума в главата, докато отивал при жена. Внушението е, че става дума за любов и изневяра, тъй като в стабилната ни държава не би могло да има подземен бизнес с трусове и гърмежи, нали така? Още повече че Антов приживе беше на „ти“ и обличаше с костюми без пари почти всички големци, сред които Борисов, Цветанов, посланик Уорлик и други.

„Няма политик, който не го познава“, казва зам.-лидерът на ГЕРБ Цветан Цветанов. А една обща снимка на Бойко Борисов и Антов обикаля пресата в комплект със затрогващата му биография. Неговият бизнес бил чист и светъл, той самият бил светец – обичал хората и давал храна на уличните псета.

Мил човек е бил изглежда, макар историята да мълчи как държавната фабрика за конфекция „Осми март“ е станала негова лична. Факт е, че преди месеци модният шеф (Бог да го прости!) е прехвърлил дружество, производно от фалиралата „Агресия груп“, и още 4 подобни на един безработен, който говори с ромски акцент и управлява по документи 23 фирми с фиктивни адреси. Разговаряхме по телефона с него, той беше кратък: „Не познавам Антов, интервю за мили очи не давам, нямам далавера да приказвам с вас!“

Далаверата със закъсалите фирми, които се приписват на такива като него, е позната. Прокурорите я наричат „съставомерна и наказуема по НК“, но ние ще я наречем необяснима, понеже нали за мъртвец се говори или хубаво, или нищо…

Ами покойният Весо Стоименов? Наричат го ликвидатор на ВИС. Това учудва роднините му. Вероятно някой го е нарекъл така, за да ни убеди, че от групировката не е останала прашинка, а други го повтарят, без да мислят. В действителност приживе Весо представлява мафиотската структура в Слънчев бряг и Несебър предимно. Той е един от десетината приближени на братята Васил и Георги Илиеви, които управляват наследството им след разстрела на по-младия през 2005 г. и воюват помежду си – делят влияние, имоти и пари. ВИС ликвидатор няма. Има ликвидаторка – Йорданка Димитрова, една държавна чиновничка, която по силата на служебните си задължения на 31 август 1999 г. е поканила с „Държавен вестник” кредиторите да си приберат вземанията от ВИС. Това е краят на империята, наречена от нейните създатели „Вярност, инвестиции, сигурност“ – в смисъл, че е заличена от търговските регистри. Но е началото на войната за нейния бизнес, в която падат убити.

Мрачна тема. Съболезнования за близките.

Но топкриминалистът Ботьо Ботев за малко да ни развесели. Освен че подкрепи благоприличното предположение, че убийството на Антов няма нищо общо с чистия му бизнес и с политическите му приятелства, той предположи хипотетично, че е застрелян веднага след висаджията с цел – забележете! – да се разсее вниманието на МВР. Смешно. Ще рече човек, че убийците по цял ден мислят за вътрешното министерство. А в действителност те пет пари не дават за него. Решават си споровете с куршуми, като знаят добре, че полицията по-скоро няма да реагира и убиецът по-скоро няма да бъде заловен, а ако бъде заловен случайно, няма да бъде закован с доказателства и ще бъде оправдан. Пък даже и да бъде хванат с калашник в ръка, ще плати някак на някоя „кака“, за да отсъди тя, че го е намерил в храстите…

Но да се опитаме да бъдем оптимисти. Днес труповете падат по-рядко, отколкото преди, когато главен секретар на МВР беше Бойко Борисов. Тогава (2001- 2005 г.) имаше близо 137 неразкрити демонстративни мафиотски екзекуции. Ако си ги представим в един гроб със сегашните и предишните, над него може да се издигне паметник на Неизвестния извършител.

Действащият главен секретар на МВР ще възрази вероятно, ако му наредят, че разкриваемостта на убийствата се повишава. По-предишният главсек отчете над 80% разкриваемост даже – постижение, което се равнява на рекордните в света. Забележете нещо важно обаче: разследващите у нас стигат донякъде и до нещо, ако то не опира до висши интереси. Дори и тогава правосъдието се бави. Но там, където мирише на пари, на власт, на политика, на банки – там престъпниците са недосегаеми.
От всяко престъпление остават дири. Но някой трябва да ги проследи. Някой опитен полицай, оцелял в партийните чистки, или някой умен магистрат – без задни мисли и политически амбиции. Такива трудно се намират, уви. Каза го и шефът на синдикалната полицейска федерация Валентин Попов: „Въпросът в МВР не е кой, въпросът е, че няма кой.“ Колегите му са демотивирани и обидени, защото неведнъж излизат на протест срещу мизерните заплати и лошите условия на работа, но правителството им обръща внимание колкото на жълтите павета пред Народното събрание.

Между другото, на 27 януари пристига поредният евродоклад за правосъдието и вътрешния ред в България. Знаем какво ще пише в него – каквото и в предишните: имате напредък, но не е видим, съдебната реформа трябва да продължи. Е, добре, но реформата така, както върви, става като че ли само за раздумка в сутрешните блокове на телевизиите.

Какво като Висшият съдебен съвет  бе разделен на два състава? Това ще намали ли интригите и ходатайствата? Ще се смени целият членски състав на Висшия съдебен съвет, ако трябва. Но откъде ще се намерят 25 ангели? Политически послушници и подлеци ще има и в новия съвет, както и в стария…

Новината от вчера: Ще променят за 33-ти път Законът за съдебната власт. 33 пъти е променян, откакто е обнародван през 2007 г., на 7 август! И какво от това?

Новата правосъдна министърка е измислила в чест на следващия евродоклад да направи нова администрация – Постоянен съвет за съдебна реформа. Той ще е най-постоянният може би от всички подобни около 78 съвета, агенции и комисии. Защо така мислим ли? Защото реформата продължава вече 25 години, включително с пета поправка в конституцията, а краят й никакъв не се вижда. Изглежда че тези, които са овластени да я реализират – министри, съдебни шефове, депутати и други, не само не могат, но и не искат. Понеже тя ще бъде приключила може би, когато част от тях се озоват в килиите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.