Какво като убиха двама бизнесмени в рамките на 24 часа? Не е малко. Особено на фона на зачестилите банкови обири и безпрецедентната по дързостта си стрелба с гранатомет по Алексей Петров.

Независимо от единодушното твърдение на множество партийни говорители, че тяхната власт осигурява стабилност, хората с хроничното си чувство за несигурност се питат: какво ще стане, ако се повтори ужасът от серийните кръвопролития в десетилетието до 2006 г., когато в черния списък между Луканов и Кюлев се наредиха 111 мъртъвци?

МВР си мълчи. Там открай време работата е толкова тайна, че и самите полицаи май не знаят какво правят. Бивши ченгета и всичколози, близки до правителството, коментират в телевизиите, че разстрелите са битови. По боса на бляскавата на вид „Агресия“ Сашо Антов гърмял аматьор (без значение, че аматьорите не прибират гилзите и не местят труповете), а пък пълномощникът на ВИС Весо Стоименов-Айсберга получил 7 куршума в главата, докато отивал при жена. Внушението е, че става дума за любов и изневяра, тъй като в стабилната ни държава не би могло да има подземен бизнес с трусове и гърмежи, нали така? Още повече че Антов приживе беше на „ти“ и обличаше с костюми без пари почти всички големци, сред които Борисов, Цветанов, посланик Уорлик и други.

„Няма политик, който не го познава“, казва зам.-лидерът на ГЕРБ Цветан Цветанов. А една обща снимка на Бойко Борисов и Антов обикаля пресата в комплект със затрогващата му биография. Неговият бизнес бил чист и светъл, той самият бил светец - обичал хората и давал храна на уличните псета.

Мил човек е бил изглежда, макар историята да мълчи как държавната фабрика за конфекция „Осми март“ е станала негова лична. Факт е, че преди месеци модният шеф (Бог да го прости!) е прехвърлил дружество, производно от фалиралата „Агресия груп“, и още 4 подобни на един безработен, който говори с ромски акцент и управлява по документи 23 фирми с фиктивни адреси. Разговаряхме по телефона с него, той беше кратък: „Не познавам Антов, интервю за мили очи не давам, нямам далавера да приказвам с вас!“

Далаверата със закъсалите фирми, които се приписват на такива като него, е позната. Прокурорите я наричат „съставомерна и наказуема по НК“, но ние ще я наречем необяснима, понеже нали за мъртвец се говори или хубаво, или нищо...

Ами покойният Весо Стоименов? Наричат го ликвидатор на ВИС. Това учудва роднините му. Вероятно някой го е нарекъл така, за да ни убеди, че от групировката не е останала прашинка, а други го повтарят, без да мислят. В действителност приживе Весо представлява мафиотската структура в Слънчев бряг и Несебър предимно. Той е един от десетината приближени на братята Васил и Георги Илиеви, които управляват наследството им след разстрела на по-младия през 2005 г. и воюват помежду си - делят влияние, имоти и пари. ВИС ликвидатор няма. Има ликвидаторка - Йорданка Димитрова, една държавна чиновничка, която по силата на служебните си задължения на 31 август 1999 г. е поканила с „Държавен вестник” кредиторите да си приберат вземанията от ВИС. Това е краят на империята, наречена от нейните създатели „Вярност, инвестиции, сигурност“ - в смисъл, че е заличена от търговските регистри. Но е началото на войната за нейния бизнес, в която падат убити.

Мрачна тема. Съболезнования за близките.

Но топкриминалистът Ботьо Ботев за малко да ни развесели. Освен че подкрепи благоприличното предположение, че убийството на Антов няма нищо общо с чистия му бизнес и с политическите му приятелства, той предположи хипотетично, че е застрелян веднага след висаджията с цел - забележете! - да се разсее вниманието на МВР. Смешно. Ще рече човек, че убийците по цял ден мислят за вътрешното министерство. А в действителност те пет пари не дават за него. Решават си споровете с куршуми, като знаят добре, че полицията по-скоро няма да реагира и убиецът по-скоро няма да бъде заловен, а ако бъде заловен случайно, няма да бъде закован с доказателства и ще бъде оправдан. Пък даже и да бъде хванат с калашник в ръка, ще плати някак на някоя „кака“, за да отсъди тя, че го е намерил в храстите...

Но да се опитаме да бъдем оптимисти. Днес труповете падат по-рядко, отколкото преди, когато главен секретар на МВР беше Бойко Борисов. Тогава (2001- 2005 г.) имаше близо 137 неразкрити демонстративни мафиотски екзекуции. Ако си ги представим в един гроб със сегашните и предишните, над него може да се издигне паметник на Неизвестния извършител.

Действащият главен секретар на МВР ще възрази вероятно, ако му наредят, че разкриваемостта на убийствата се повишава. По-предишният главсек отчете над 80% разкриваемост даже - постижение, което се равнява на рекордните в света. Забележете нещо важно обаче: разследващите у нас стигат донякъде и до нещо, ако то не опира до висши интереси. Дори и тогава правосъдието се бави. Но там, където мирише на пари, на власт, на политика, на банки - там престъпниците са недосегаеми.

От всяко престъпление остават дири. Но някой трябва да ги проследи. Някой опитен полицай, оцелял в партийните чистки, или някой умен магистрат - без задни мисли и политически амбиции. Такива трудно се намират, уви. Каза го и шефът на синдикалната полицейска федерация Валентин Попов: „Въпросът в МВР не е кой, въпросът е, че няма кой." Колегите му са демотивирани и обидени, защото неведнъж излизат на протест срещу мизерните заплати и лошите условия на работа, но правителството им обръща внимание колкото на жълтите павета пред Народното събрание.

Между другото, на 27 януари пристига поредният евродоклад за правосъдието и вътрешния ред в България. Знаем какво ще пише в него - каквото и в предишните: имате напредък, но не е видим, съдебната реформа трябва да продължи. Е, добре, но реформата така, както върви, става като че ли само за раздумка в сутрешните блокове на телевизиите.

Какво като Висшият съдебен съвет  бе разделен на два състава? Това ще намали ли интригите и ходатайствата? Ще се смени целият членски състав на Висшия съдебен съвет, ако трябва. Но откъде ще се намерят 25 ангели? Политически послушници и подлеци ще има и в новия съвет, както и в стария...

Новината от вчера: Ще променят за 33-ти път Законът за съдебната власт. 33 пъти е променян, откакто е обнародван през 2007 г., на 7 август! И какво от това?

Новата правосъдна министърка е измислила в чест на следващия евродоклад да направи нова администрация - Постоянен съвет за съдебна реформа. Той ще е най-постоянният може би от всички подобни около 78 съвета, агенции и комисии. Защо така мислим ли? Защото реформата продължава вече 25 години, включително с пета поправка в конституцията, а краят й никакъв не се вижда. Изглежда че тези, които са овластени да я реализират - министри, съдебни шефове, депутати и други, не само не могат, но и не искат. Понеже тя ще бъде приключила може би, когато част от тях се озоват в килиите.