Дворецът върна блясъка си отпреди 130 години

Входът ще е между 5 и 18 лева

Напролет „Евксиноград“ ще бъде отворен целогодишно за туристи - български и чуждестранни. Дворецът на монарсите от Третото българско царство, а сега най-елитната база на властта по морето, вече блести след мащабния ремонт, продължил повече от две години.

Точно срещу Коледа лентата на обновлението символично срязаха регионалният министър Лиляна Павлова, областният управител на Варна Стоян Пасев и кметът на града Иван Портних. Тази уникална със своята архитектура и богата история национална забележителност върна блясъка си отпреди 130 години по проект на МС за близо 9,8 млн. лева. „Евксиноград“ се превръща в атрактивна туристическа дестинация и влиза още тази година в маршрутите на всички големи туроператори. „Това културно-историческо наследство и прекрасно място“, с което се гордеят Варна и България, ще стане широко достъпно за туристи, увери министър Лиляна Павлова.

Веднага след Нова година дворецът „Евксиноград“ беше представен с уеб страница, която ще се попълва с актуална информация, цени за посещения, времетраене на разходките и какви турове ще се провеждат в него. Входът ще струва между 5 и 18 лева. Най-ниската тарифа се запазва за пенсионери и учащи, ще има намаления и за групови посещения.

Дворецът, който напомня френските ренесансови замъци от ХVІІІ век, е реставриран в автентичния му вид с оригиналните фасади на сградата от периода 1893-1908 г. Възстановени са княжеската спалня с будоар и баня, Огледалният салон за срещи, работният кабинет, изградена е достъпна среда с вътрешен панорамен асансьор за хора с увреждания, както и сервизен асансьор за кафето в западното крило, изпълнени са автентичните настилки и копринените тапети по стените. В царственото фоайе на входа вниманието веднага привлича френският полилей, пищно украсен със златни лилии и корона - знаците на кралската династия на Бурбоните, към която принадлежал Фердинанд по майчина линия. И още нещо интересно и свързано с тази династия - фронтонът пред двореца. Той е архитектурен елемент, част от покривната конструкция на френския замък „Сен Клу“, изгорял през 1870 г. по време на Френско-Пруската война. Тогава бил насечен на правоъгълни сегменти и пренесен нелегално в България с първия „Ориент експрес“ по настояване на майката на Фердинанд - принцеса Клeментина, дъщеря на последния френски крал Луи Филип. За нея се предполага, че е имала сантиментални спомени, защото в параклиса на замъка е сключила брак с баща му Август. Така успели да пренесат част от покрива и да го вградят в подпорната стена на градината като единствения архитектурен елемент на средновековна Франция, запазен у нас.

Два сини дракона с осветителни тела пазят входа към приемните. Освен тях на първия етаж е само спалнята на принц Кирил, втория син на Фердинанд след Борис. Легендите разказват, че само тя се намира близо до входа, защото принцът бил известен с фриволното си отношение към дамите и му било по-лесно да влиза и излиза незабелязано с тях. А и похожденията при него не трябвало да притесняват останалите членове на царското семейство. Стълбището, което води към покоите на българския Казанова, също е ремонтирано при сегашната реставрация.

В приемните на първия етаж има камини от италиански мрамор в различен цвят. В музикалния салон видно място заема роялът на Елеонора фон Райс - втората съпруга на Фердинанд. В така наречената Огледална зала е един от най-ценните експонати - часовник с образа на Краля Слънце Луи XIV. Тук управниците преди, а и сега посрещат държавници от цял свят. Часовниците от царската колекция все още работят и показват точно време. В трапезарията шкаф от дърворезба, на която е издялана раковина, символизираща Освобождението ни от турско робство, е най-интересната мебел, подарена от майстори от Самоков. Шедьоври на Иван Мърквичка и на Златю Бояджиев са част от великолепния дворцов интериор. Някои от тях красят чаения салон или пушалнята. Но част от мебелите са били пребоядисани в бяло през соца и са загубили автентичния си вид. Килимите също не са оригинални, но са тъкани по специален образец в Сливен през 1979 г. и са с такава фина изработка, че по тях не личат никакви снадки. На стълбището е закачен гоблен - истински шедьовър от 1908 г. от френския град Бобе, известен с прочутите си майсторки на ръчно везмо.

Очаква се попълнение с оригинални мебели, между които и билярдна маса, за които МС обяви обществена поръчка. В нея могат да участват без ограничение както майстори дърворезбари, така и антиквари, уточни ръководителката на проекта „Реставрация и консервация на дворец „Евксиноград“ и прилежащия му парк“ Надежда Йорданова. На третия етаж в сградата ще има музей на дворцовия живот с експонирани вещи на царската фамилия. Ще бъде изложен дори описът на арх. Леерс с поръчка за мебелите от лондонска фирма, направена през 1892 г. Според запазените чертежи той е проектант на първия корпус на прочутата винарска изба, а от един рапорт до дворцовия маршал граф Де Форес става ясно, че е довършил и реконструкцията на манастира „Св. Димитър“, около който възниква лятната царска резиденция, защото княз Александър Батенберг харесал мястото и положил първия камък на двореца „Сандрово“, наречен първоначално така на италианското му умалително име.

В „Евксиноград“ са възстановени още щалът - бившата конюшня, Холандската, Френската, Висока и Ниска палмова оранжерия, Паркът с лилиите и Розариумът пред двореца по оригиналните планове от изграждането им. По проекта е консервирана античната и средновековна крепост „Кастрици“ - единственият археологически обект, който беше затворен и пазен досега зорко от НСО. Той влиза също в туристическите маршрути. Край него е реставрирано и любимото каменно царско кресло върху издатина в морето.