7 души загинаха, след като хеликоптер се разби в Афганистан

Тръмп поиска край на офанзивата в Сирия (обзор) Вашингтон обяви наказателни тарифи за Анкара

Красимир Балъков: Поднасям своите извинения на английските футболисти

Шефът на съдиите и още четирима от БФС задържани за разпит

Сделки за милиарди сключиха Москва и Рияд Най-важното споразумение - за стабилизиране на цените на петрола

Пациент сам си избра сърдечната клапа Екип на проф. Иво Петров направи първата имплантация на MyVal

Убиецът Полфрийман излeзe от изолатора в Бусманци (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 16 октомври 2019

Защо чакахме досега?

Джок Полфрийман напусна центъра в Бусманци

20 млн. евро са нужни за повече чартъри

Петима пияни шофьори хванаха за една нощ в Сливен

Борисов разпоредил на Захариева да разговаря с английския посланик Реакцията днес е след дълго вършена работа от полицията, БОП и НАП

Откриха тялото на мъж, който изчезна във водите на Марица

Троен убиец командва банда за рекет от затвора

Предприемачът, който отказа да е г-н Никой

Милен Иванов се връща в родината още през 1997 г. , за да открива у нас млади бизнесмени и мениджъри

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Made in България.

Милен Иванов е управляващ партньор в една от водещите агенции за набиране на персонал у нас „Хорайзънс”. Завършил е „Маркетинг“ в УНСС и дистанционната магистърска програма по бизнес управление на Сити Юнивърсити ъв Сиатъл в България. Преди да започне своя бизнес в областта на подбора на персонал, Милен е работил като специалист по маркетинг и продажби в редица международни компании в сферата на телекомуникациите, производството и консултирането. Заминава за Великобритания в края на 90-те години и работи като търговец на обувки, мияч на коли и строител. В момента е търсач на нови успешни предприемачи в българския клон на The Founder Institute. Основател и председател е на една от най-големите неформални бизнес организации в България CEO Club Bulgaria. Печелил е наградите „Млад предприемач на годината 2003“ в България и Наградата за креативност и иновации на финалите на световния конкурс за успешен млад бизнесмен в Истанбул за бизнеса си с „Индор адвъртайзинг”.

С Милен се запознахме по работа и чак след като научих за активната му подкрепа за модерните стартъпи, се поразрових да разбера защо тази тема го вълнува. Оказа се, че той е един от първите ни сънародници, които веднага след тежката зима на 1997 г. се връщат у дома. „Мизерията беше голяма и това беше причината да тръгна на гурбет. Причината, поради която се върнах, е, че разбрах, че Англия не е мястото, където искам да живея постоянно и че много лесно там можеш да бъдеш никой завинаги.

Той се връща в България, въоръжен с амбиция, „защото ако човек знае какво прави, ще реализира себе си“. Научава се да работи яко, „там работят два пъти повече от нас“, и да мисли положително. Милен е предприемач и бързо разпознава недостига за успех в бизнеса тук – пречат му малкият пазар, бюрокрацията и негативизмът на повечето ни сънародници. Но Великобритания не е била негов план „Б“, защото пътят към успеха навън е много по-дълъг, когато не познаваш добре средата и хората.

Днес, почти 18 години по-късно, Милен помага на стартиращи предприемачи да направят избора да работят за идеите си в България, защото „тук има силна енергия, случват се много неща и хората искат да правят нови неща“. Самият той се стреми към нови начинания, като в печелившата му формула влиза живот тук и бизнес, ориентиран към света. Такива са и част от лекторите на сбирките на CEO Club и The Founder Institute, които той организира – мениджъри и предприемачи, които са се върнали у дома „определено по-щастливи, след като са прекарали дълги години на гурбет и са научили много нови неща“. „Много хора се прибраха и през 2008-2009 г., когато започна световната икономическа криза, други се прибраха по лични, емоционални причини“, пояснява той.

Милен съзира възможностите за бизнес в България отвън, защото вижда модели на предприемачество, които вече са измислени и работят там. „Когато се прибереш вкъщи и виждаш, че това нещо го няма още тук, се вдъхновяваш да ги приложиш. Именно по този начин се откриват нови възможности, не губиш време да измисляш. Такава е и формата на представителство на акселератора на стартиращи предприемачи The Founder Institute („Институт за основатели“) в София – франчайз. „Аз изначално имах идея за собствена академия за стартъпи, но разбрах за съществуването на този инкубатор, който е най-големият в света, и реших да го направя с тях тук. Те вече го бяха направили в над 100 града, създавайки над 1800 компании в целия свят. Нашата мисия е да пренесем това ноу-хау в България и да научим предприемачите как да създадат глобален бизнес, който да управляват оттук.“ В ролята си на директор на българския клон на този бизнес инкубатор Милен вижда основната разлика между предприемачеството сега и в началото на новия век. „Сега хората мислят за бизнес с технологии, а едно време поне 80% от идеите и проектите бяха за нещо материално, търговия или строителство. Но предприемачът си е същият – поема рискове.“

Милен е и автор на книгата „Как да си намерим по-добра работа в България?”. Определя я като „нещо като „завет“, който хем е за хората, хем за мене да си припомням какво съм научил“. Питам го как мотивира хората с високо образование и кариера, които среща в работата си като експерт по човешки ресурси, да потърсят възможности в България, вместо да влязат в международния корпоративен свят някъде навън. “Нормално е хората е да се опитат да намерят нещо по-добро първо тук, близо до дома си. Ако не успеят, да си го направят – да стартират свой бизнес. Има начин.“

На стандартния въпрос дали се чувства гражданин на света Милен ми отговаря неочаквано интересно. Казва, че самият той се възприема като такъв, а и възпитава децата си в ценности първо като европейци, а след това като българи. Учи ги да не се оплакват, да бъдат положително настроени и да се възприемат като част не само от своя град, страна, а от цялата планета – да бъдат толерантни и да са любопитни. Харесва света в целия му колорит и се радва, че „в рамките на 24 часа можеш бъдеш навсякъде по света и във всеки един момент да говориш с всеки навсякъде“. Според него е важно да се пътува навън, защото това дава перспектива, отваря мирогледа и дава възможност за сравнение. „Това е едно от най-хубавите неща, които ни водят към израстване. Понякога виждаш, че има много по-лоши места и когато се прибереш тук, разбираш какво имаш и го оценяваш“, пояснява Милен.

Той харесва страната и дома си, но е осъзнал, че сме част от нещо много по-голямо, а не „самовлюбено място“. Не се интересува активно от политика, но смята, че не трябва да допускаме да се подхранва и развива краен патриотизъм като този на някои политически сили. Питам го за най-българското в неговия характер и той се затруднява да определи какви са характерните национални черти. Засмива се и казва: „Дружелюбност.“ „Трудолюбието ни е мит и това е добре да се знае, за да се поправи. Българинът е скептичен, добронамерен, леко притеснителен, преди да се отпусне“, пояснява той.

Изпълнен е по-скоро с оптимизъм за бъдещето „независимо от пушилката и мръсотията на деня“. Според него България става и все по-привлекателна дестинация за чужденци, особено от Европа, независимо от бюрократичните спънки пред наемането на граждани от други държави.

Той се надява и повече българи „да създават нещо, да работят за промяна“. „Това е най-хубавото, което може да се случи“, завършва Милен. Стреми се към успех, защото това е „чувството за израстване, за добре свършена работа“. Това е пътят от г-н Никой към г-н Някой навсякъде.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.