Усик прережда Кобрата за титлите

Пендаровски: В обединена Европа има място за всички, включително и за Македония Изпълнихме всички необходими условия за започване на преговори, заяви президентът

Чуждите инвестиции са 603 млн. евро

Вицепремиерът Захариева пред ТАСС: Заинтересовани сме от равнопоставен и взаимноизгоден диалог с Русия

Боби Михайлов: Може би съм омръзнал на хората, не съм говорил с премиера

Ердоган: В Северна Сирия не се водят сражения

Борислав Михайлов на прощаване: Бях прекалено добър, сега ще ходя на риба "Повечето играчи от националния отбор не ги познавам като имена", призна доскорошният шеф на БФС

ЕС ще отговори на американските мита

Валентин Михов подаде оставка от БФС

Дипломати от Австрия обсъждаха сътрудничество с ръководството на ВТУ

Пускат нова банкнота от 50 лв. от 1 ноември

Влак блъсна автомобил на неохраняем прелез край Плевен

70-годишен моторист в болница, след като му отнели предимство на пътя

Троен сблъсък в Шумен

Успели българи: Калоян, акордеонът, Барселона

МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА

На 6 май 1829 г. във Виена е патентовано изобретение, което създава „хармония от звуци“. Авторите са производителят на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.

Днес, близо два века по-късно, ние продължаваме да ползваме това устройство и го наричаме акордеон. Първоначално се приема, че инструментът е по-подходящ за традиционната музика, изпълнявана в кафенета и по забави, но с времето той успява да си проправи път и към световната сцена.

„Истината за акордеона е същата като истината за музиката – създаден е, за да докосва душевността!“ По този начин Калоян Куманов – диригент и акордеонист, живеещ в Испания, описва своето първо музикантско увлечение. „Акордеонът е първата ми любов, а любовта към дирижирането се прояви в студентските ми години в академията в Пловдив, където имах щастието да бъда в класа на един страхотен преподавател и диригент – Димитър Григоров, който за огромно съжаление си отиде твърде млад от този свят. По-късно завърших специализацията си в Университета на Барселона, където имах късмета да се уча от големия диригент Едмонт Елгстром, който ме разкри много за диригентската работа. И акордеонът, и дирижирането изискват много отдаденост, но по различен начин. Като инструменталист са ти нужни много часове работа, а като диригент отговорностите са повече – от теб зависи звученето на цял оркестър и на отделните компоненти в него. Успявам да ги съчетавам, защото и двете ме карат да се чувствам пълноценен.“

Музиката е част от живота на Калоян още от детските му години. „В моето семейството винаги е звучала музика и съм възпитаван с любов към нея и изкуството. Но най-голямо внимание се обръщаше на акордеона и може би затова и двамата с моя по-малък брат сме поели по музикалните пътища именно с този инструмент. Той се свързва главно с фолклора не само в България, а в цяла Европа. В държави като Ирландия, Франция, Италия и Германия е един от основните фолклорни инструменти. Уникалността му се крие в това, че чисто музикално има еднакъв успех както във фолклорната, така и в класическата музика. Просто е придобил популярност благодарение на фолклора на народите.“

Освен като диригент и концертиращ музикант Калоян е приел предизвикателството да бъде и преподавател. Води майсторски класове, като признава, че възпитаниците му не са само акордеонисти. Това от своя страна го задължава да има широк музикален кръгозор, тъй като добрата атмосфера в часовете му е негов основен приоритет.

В Испания има голям интерес към балканската музика. „Много хора са идвали при мен за уроци по балканска и българска народна музика, което ме прави горд като българин. Има и немалко испански групи, които свирят именно такива стилове. Нека в България това се знае и да бъдем изпълнени с възторг от страхотния си фолклор, който ни представя и прославя по света по този уникален начин.“

„Когато си ученик или студент, имаш едни възгледи и мечти, а когато си вече преподавател, диригент и концертиращ музикант, нещата се променят. В музиката има постоянно израстване и търсене на нещо ново, постоянна промяна, но това, което винаги се запазва, е страстта към нея и стремежът към създаването на нещо красиво.“ А всяка красота трябва да бъде споделена, да ѝ се даде възможност да развълнува възможно повече сърца. И ето тук идва мястото на публиката. „Хората, които посещават концертите ми, са различни, както са различни и проектите, в които участвам, и стиловете музика, в които се изявявам – с акордеонния оркестър на Барселона изпълняваме повече класическа музика и музика от испански композитори, с този към консерваторията – модерна класика и оригинални композиции за акордеонен оркестър, а в една музикална компания за спектакли правим fusion, като съчетаваме Astor Piazzolla, J. S. Bach, F. Chopin, класическа и модерна музика с фламенко и поезия.“

Лесно ли е успял да се реализира в Испания? „Когато човек обича онова, което прави, каквото и да му коства, не го приема за жертва и не мисли за лишенията, които му е струвало. Не знам дали ми е било лесно, или трудно – просто се боря и вървя напред. Много често ме питат каква е тайната на успеха – за всеки е различна, но това, което със сигурност е необходимо, е съвкупността от талант, труд и отдаденост, човек да знае накъде е тръгнал и да има малко късмет. Оттам нататък всеки трябва да намери своя път и своя начин за постигане на целите си. Аз лично се моля да съм жив и здрав и да продължавам с успех музикалните си начинания. Мога да кажа, че съм доста здраво стъпил на земята и съм пестелив откъм очаквания, но като всеки човек и аз съм мечтал и съм имал някакви планове. Реалността обаче надмина всичко това и тук искам да благодаря на Бог, че ми е дал този силен характер и този късмет, защото в музикален план съм полагал много усилия и знам,че не е лесно да се успее на големите сцени, и то с акордеон.“

Може ли да се направи някаква съпоставка между живота на един музикант в Испания и битието на негов колега, който се изявява на българска сцена? „И на двете места има много добри музиканти. В Испания се отпускат повече средства за култура и оттам идват разликите в нивото на развитие на концертната дейност. Заплащането е много добро и е в пъти повече от това, което е в моята родина – всичко това го казвам с много тъга.“

Калоян гледа философски на успехите си и вижда намеса на съдбата: „Имам много колеги, които са страшно талантливи и трудолюбиви, но за жалост по една или друга причина не успяват, а аз съумях да се докосна до големи сцени и да преподавам в елитни учебни заведения. И това не е, защото съм най-добрият или съм работил повече, или съм се подготвял по-добре, а защото ми е дадено отгоре и му се радвам и наслаждавам, тъй като няма нищо вечно.“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.