Президентът Радев: Ще реша в обозрим срок за подписването на указа за Гешев

В благоевградския съд за първи път разпитаха свидетел във видеоконферентна връзка с Англия

КТ „Подкрепа“: В едва 5 държави в ЕС работниците не получават плащания от първия ден

Монтират 30 камери в бургаския квартал „Победа“

Разширяват офисите за удобство на служителите Правят стаи за отдих и зали за игри

Теди Бургазлиева с меден месец 2 години след сватбата

Борисов: Предложението първият ден от болничните да се плаща от работници няма да бъде внесено в НС

Андреа се зае да влезе във форма

Откриха труп на мъж, застрелян в гръдния кош

От 100 до 10 хил. евро глоба за пушене в Гърция

Велико Търново е домакин на национална среща на общинските експертите по социални дейности и здравеопазване Над 150 ще са участниците във форума

Водка с кисели краставички вреди на стомаха

Административният съд потвърди избора на общински съветници в Горна Оряховица

Туристи оцелели след нападение на вълци в Стара Планина

Най-скъпият сериен SUV Cullinan е първият 4х4 автомобил на Rolls-Royce

Питейната вода у нас пълна с нитрати и фекалии

Питейната вода в България е пълна с нитрати, бактерии и високо съдържание на хлор. Това показва изследване на Асоциация „Активни потребители”.

В проучването са анализирани 52 проби събрани от 29 града. Резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от градовете включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода. Допълнително в тези населени места се наблюдават потенциални проблеми с други показатели, в така наречения жълт сектор – това са стойности близки до максимално допустимите. Установеният процент на отклонение от стандартите е изключително висок, например в достъпните данни предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само около 1% такива.
Само в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града (14%) няма абсолютно никакви замърсители или подозрение за такива. Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище. Трябва да отбележим, че за някои от тези градове, например Враца и Монтана, имаше многобройни сигнали за присъствие на тежки метали, които за щастие не се потвърдиха, коментират от асоциацията.

На другия полюс, с най-замърсена вода, са населени места като Ботевград, Димитровград, Костинброд, Златица и др.

Какво най-често замърсява водата:
Най-многобройни са случаите с установено високо присъствие на активен хлор – в общо 9 проби (17,3%). Допълнително, в други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества, твърдят от асоциацията.

Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече патогенни микроорганизми.

Установено и фекално замърсяване на питейната вода. Изследвани са 2 задължителни показателя – колиформи и Еscherichia coli. Такива са установени в 7 и 4 проби съответно от 6 града – София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване. Обикновено колиформите и бактериите от вида Еscherichia coli не са опасни за здравето на хората. При определени обстоятелства обаче някои щамове на Еscherichia coli стават патогенни. В световен мащаб има хиляди смъртни случаи годишно предизвикани от Еscherichia coli, поети чрез храната или водата. Освен това наличието на тези бактерии е индикатор за потенциалното присъствие в питейната вода на други по-опасни патогени, като дизинтерия, тиф, холера, някои вируси и др. Поради тези причини дезинфекцията и контрола на микроорганизмите в питейната вода са приоритет за всеки ВиК оператор.
Основните източници на микробиологични замърсявания са два: повърхностните водоизточници (каквито са повечето в България), и локални просмуквания във водопреносната мрежа. Отстраняването на бактериите от водата става основно в пречиствателните станции чрез обработка на водата с хлор, озон, или UV лъчение, и филтрирането през пясъчни или мембранни филтри. В България се използват хлорирането и филтриране през пясъчни филтри.
Наднормено количество нитрати (50 мг/л и повече) се установяват в 4 проби от 3 града – Видин, Димитровград и Пазарджик. Тревожно висок е обаче броят на пробите в предупредителния (жълт) сектор. В 20 от тях, събрани от 13 населени места се измерват стойности от 5 до 49 мг/л. Тези резултати показват, че съдържанието на нитрати в питейните води е сериозен проблем за България.

В над 90% от случаите основен източник на нитрати е човешката дейност и по-специално селското стопанство.
Пречистването на питейната вода от нитрати е специфичен процес. Обикновено това се прави с йонообменни колони. В България няма нито една пречиствателна станция с рутинно приложение на този процес, нито има опит от персонала в неговото прилагане, обясняват от асоцицацията.

Тежки метали – решеният проблем?

Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са предупредителния жълт сектор. Профилът на замърсяванията показва, че вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не се установява наднормено, или предупредително (в жълтия сектор) количество на манган, арсен и мед.

Тук трябва да отбележим, че нашият анализ на тежки метали далеч не е пълен и не трябва да послужи като извинение или успокоение, уточняват от „Активни потребители”.

В 16 проби (30,8%) обаче има съмнение за наличието на около – или наднормено количество олово. Защо съмнение? Когато при извършване на лабораторните анализи се отчита стойности над или около максимално допустимите, пробите се изпращат за потвърждаване в друга лаборатория, чрез използване на различен аналитичен метод. В конкретният случай измерване на олово е извършвано в три отделни лаборатории. За съжаление има разминаване в получените резултати, което не ни позволява да излезем с категорично заключение, но обоснованото съмнение остава, твърдят експертите.

Настоящето изследване показва сериозни проблеми в снабдяването с питейна вода в България, е изводът на асоциацията . В 14 от 29 града се установява наличие на между 1 и 3 замърсителя в количества над законодателно регламентираните в страната и Европейския съюз лимити. В други 11 града съдържанието на замърсителите е близо до тези лимити. Голяма част от проблемите (основно прехлорирането) се дължат на неправилна и безотговорна експлоатация от страна на местните ВиК дружества, други са следствие от старата водопроводна мрежа, и/или неглижиране на известни проблеми и реалното неприлагане на действащото законодателство, особено по отношение на нитратите.

Експертите препоръчват да се създаде независим, публичен и прозрачен орган за контрол на качеството и безопасността на питейната вода. Институцията трябва да ползва експертизата на водещите експерти и да извършва тестове на водата по градове, региони и оператори. Задължително е резултатите от контрола да бъдат публикувани в интернет в близко до реално време. Институцията трябва да има всички необходими правомощия за издаване на задължителни препоръки и административни наказания, както и регламентирано взаимодействие с местните власти и правоохранителните органи. В момента регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве имат това задължение, но очевидно това не е ефективно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.