Деветокласничката не разбира сполетялата я изведнъж слава

Виждала е как приятели на майка й, която е астматичка, са действали при подобни пристъпи и се е научила да помага

"Искам хората да си помагат", това е първото, което си пожелава деветокласничката Мария. Крехкото момиче прояви завидно хладнокръвие и спаси живота на шофьор на тролейбус в Стара Загора, след което просто отиде на тренировка. За кратко тя се превърна във всеобщ герой и любимец не само в града си, но и в страната.

Скромното момиче не се отличава от своите връстници тийнейджъри. Но само на външен вид. Със скъсани дънки и суичър, заметната с бял шал и с неизменната си лъчезарна усмивка изглежда като нормално 15-годишно момиче. Но в онзи ден на 15 януари в летящия почти безконтролно тролейбус тя, без да се замисли, разбута паникьосаните и крещящи хора, извади езика на припадналия зад волана 43-годишен Филип Тодоров и го свести, преди да е станало късно.

Съдбата я е сблъскала с тежки премеждия, които биха пречупили почти всеки. Мария Звездева Стоилова от девет години живее в Дома за деца, лишени от родителски грижи, "Мария Терезия" в Стара Загора. Израснала без баща, отнета от майка си със съдебно решение заради невъзможност да полага добри грижи за нея. Въпреки всичко тя е останала усмихната и истински добра. Говори и с много любов за майка си.

"Тя е симпатично и приятно дете и е много отзивчива и внимателна, Това ме кара да съм сигурна, че във всяка една ситуация би постъпила така", разказва директорката на дома Латинка Петрова. По думите й деветокласничката винаги се отзовава на човек в нужда. Въпреки крехкия си житейски опит и преди е оказвала първа помощ и е спасявала живот. Помогнала на своя приятелка от дома, която страдала от епилепсия. Получила гърч на двора, започнала да се тресе, а докато дойде помощ, Мария хванала ченето на момичето и освободила езика, за да може да диша. "Тогава беше по-страшно, имаше пяна по устата и трепереше. Тогава вече се уплаших", спомня си тийнейджърката. А именно животът й я е научил да оказва помощ. Виждала е как приятели на майка й, която е астматичка, са действали при подобни пристъпи и се е научила да помага.

"Не е егоист. Доста труден живот има, много перипетии има в детството си, но не храни негативизъм и злоба, много позитивен човек е", разказва директорката на дома.

Всички харесват Мария и в Спортното училище "Тодор Каблешков", където учи и тренира плуване. След геройството в тролейбуса я посрещат с аплодисменти в клас, вече получи и грамота от ръководството на школото.

"Няма значение кой какъв ученик е, важното е да бъдат добри хора и да действат, защото понякога бездействието и това, че сме зрители, води до най-лошото", казва Таня Тодорова, преподавател по история в училището. Тя става неволен свидетел на геройската постъпка на Мария.

"В тролейбуса имаше около 20 души, изведнъж се случи този инцидент, контрольорката крещеше, че на шофьора му е прилошало. Докато се усетим, видях как Мария върви към предната част на тролея, а нейната приятелка Янка разтиква хората, за да стигне по-бързо", разказва учителката. Тя си спомня, че тогава никой не си е и помислил да вади телефон и да снима, всъщност всичко е станало толкова бързо, че докато другите са се мъчели да преодолеят страха и паниката във въртящия се по пътното платно тролейбус, единствено младата Мария е действала хладнокръвно. Ударила два шамара на 43-годишния шофьор Филип Тодоров, за да го свести. Не успяла, затова стиснала челюстта му и бръкнала в гърлото, за да извади езика му. След това спокойно помолила да й дадат вода, за да го напръска.

"До Мария се чувствам сигурен. Тя ми спаси живота. Първо видях нея, като се свестих, учудих се, че това момиче е надвесено над мен в кабината ми", припомня си шофьорът Филип. За щастие той се чувства добре, прилошало му заради приближени граници на кръвното налягане. За инцидента си спомня, че станал малко след 10 часа. Причерняло му пред очите и загубил съзнание, по чудо, преди да припадне, успял да натисне спирачката и да извърти волана, за да спре тролейбуса. След инцидента по превозното средство нямало дори драскотина. Той издирил момичето още същия ден, за да й благодари. Обещал е, че ако си намери половинка, ще се радва ученичката да му бъде шаферка на сватбата.

За смелата си постъпка Мария получи и безплатен пропуск за всички линии на обществения транспорт в Стара Загора. Самата тя пък признава, че досега най-далечното й пътуване е до Велинград.

Сега 15-годишното момиче се е съсредоточило върху ученето, защото се надява да завърши срока с добър успех, който да й даде шанс да кандидатства за стипендия за спортни таланти. Продължава с тренировките, които за съжаление са "на сухо", защото все още не е завършен ремонтът на закрития плувен басейн в Стара Загора. Все пак два пъти седмично децата плуват в един от хотелите на Старозагорските минерални бани.

"Абсолютно всичко постига сама в този живот, никога не се отказва, тя го доказа с това, което направи, и мога само да й се поклоня", казва треньорката й Дияна Петрова. Споделя, че деветокласничката тепърва ще се развива като спортистка, и се надява, че нейната борбеност ще й донесе успехи.

Мария първоначално се записала да тренира джудо, но не й харесало, че има твърде много борба в този спорт, затова избрала плуването. Чувствителна е, споделя, че й е трудно в часовете по български език заради наизустяването на стихотворения, но пък обича да чете поезия. Харесва строфите, пълни с емоция и чувства, страдание и любов. Споделя, че си няма приятел. Харесва музиката и обича да си пее. За разлика от връстниците си и повечето си приятели предпочита да слуша рок вместо чалга. Любимата й група е AC/DC, но слуша и съвременен поп. Обича и животните, много би искала да се грижи за куче, за предпочитане немска овчарка.

"Тя има невероятна вътрешна сила и чест, която повечето деца нямат тук. Свикнала е да се бори с живота, казва всичко, което мисли, и застава зад думите си", разказва съученичката й Бояна Чепилева.

Спасителката Мария всъщност иска прости неща от живота, не мечтае за слава и пари, нито за скъпи неща. Иска да стане помощник-треньор по плуване, дори не иска да бъде първи треньор. Харесва си живота и дома с приятелите и възпитателите. Не мърмори и дори не се сърди на съдбата за нелекия си живот. Не разбира сполетялата я изведнъж слава и не се чувства героиня. Макар за много хора тя да е точно такава.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров също покани на среща деветокласничката в петък. Идеята на градоначалника е да благодари на момичето, което възхити цяла България и българите по света с доблестната си постъпка. Заедно с Мария Стара Загора влезе в новините с положителен пример, за което кметът ще изкаже благодарност на девойката лично.