БНБ отказва да глобява за клевети срещу банки

БНБ не иска да налага глоби за разпространяването на невярна информация за банките у нас. УС на централната банка предлага на Министерството на финансите поправка в Закона за кредитните институции, с която да отпадне това нейно задължение, но също така въобще и глобата за разпространяване на слухове за банките. Решението е взето на управителен съвет на БНБ в четвъртък. Мотивът на централната банка е, че нейната роля е да контролира самите кредитни институции чрез своя надзор, а не хората, които говорят за тях.

Според сега действащите разпоредби на Закона за кредитните институции хората, които разпространяват неверни слухове за банки, може да бъдат глобени с между 2000 и 20 000 лева. По-голямата санкция е за случаите, когато невярната информация е разпространена чрез медии или нарушението е повторно. В случай че юридическо лице разпространи невярна информация, неговите глоби може да бъдат между 10 000 и 150 000 лева.

Потърсени за коментар дали ще подкрепят предложението, от Министерството на финансите казаха пред „Труд“, че все още е рано да излизат със становище. Първо експертите на ведомството ще се запознаят с мотивите на БНБ. Ако бъде подкрепена поправката, министерството има право да я внесе за разглеждане в Народното събрание, където депутатите ще решат дали да я гласуват, или да сменят контролния орган. „Труд“ потърси за коментар и банкери, но те също предпочетоха да изчакат изработката на окончателни текстове за промяна на закона, преди да вземат отношение.

Досега няма санкционирани

Глобата за неверни слухове по адрес на банките съществува в закона от 1997 г. и е актуализиран през 2011 г. Мотив за съществуването му е, че разпространяването на невярна информация за банките може да доведе до финансова паника и фалит на кредитни институции. От БНБ казаха пред „Труд“, че не е налагана нито една глоба за разпространяване на невярна информация за банките у нас от 2011 г. досега.

Ексшефът на банката вземал 16 545,05 лева

Ден след като Върховният административен съд разпореди да бъдат обявени заплатите на шефовете на БНБ, от финансовата институция припомниха, че вече са го направили. Бившият управител Иван Искров е имал брутно средномесечно възнаграждение от 16 546,05 лева, а неговите заместници Калин Христов и Димитър Костов - 14 983,21 лева. Информацията обаче е за периода от юли 2014 до юли 2015 г. Според данните на централната банка в разчета влизат всички допълнителни плащания плюс основната заплата на банкерите.

Преди година БНБ искаше затвор

Само преди година и половина БНБ искаше хората и медиите, които разпространяват невярна информация за банките, да бъдат наказвани с до 5 години лишаване от свобода. В резултат такова предложение за промяна в Наказателния кодекс бе внесено в парламента от Йордан Цонев (ДПС), но не бе гласувано.
Мотивът на БНБ да поиска по-строго наказание за слухове беше фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ). Тогава бяха разпространени слухове за състоянието и на ПИБ, което предизвика теглене на депозити от нея. В крайна сметка държавата подкрепи кредитната институция и така и не се стигна до по-сериозна опасност за банковата система. Междувременно продължиха слуховете и за самата КТБ.
Основният мотив на противниците на глобите и затвора за разпространението на информация за банките е, че това е вид цензура. От друга страна обаче, в закона изрично е записано, че на санкция подлежат само твърденията, които са неверни. Пропуск е, че доказването дали нещо е вярно или не, може да отнеме време и трябва да се доказва в съда, обясняват юристи.

Коментари

Задължително поле