Бойко Борисов: Няма такава задлъжнялост в историята, каквато има днес в световен мащаб (ВИДЕО)

БСП предложи временна комисия да коригира Изборния кодекс (обзор)

15 години решетки за работодател, пребил до смърт пастир Осъденият твърди, че коч е стъпкал жертвата

Презастрояването – първа тема на кмета

Съдът насрочи срещу избора на кмет на Горна Оряховица за 15 ноември Процесът ще е по жалба на БСП

Кметът на Шумен посрещна българина от „Х Фактор – Финландия“

Вицепрезидентът: За да имат децата бъдеще, трябва да живеят в мир

Катастрофа между тир и кола задръсти Околовръстния път на София

Влак помля кола заради пиян кантонер (обзор) Знаел, че машината идва и не пуснал бариерата

Оперираха Джими Картър

Съдът остави в ареста обвинения в убийството на 45-годишен мъж в Кюстендил

Стига гавра с Цар Футбол

Оставиха в ареста жената, обвинена в убийство на възрастен мъж в село Мламолово

Тръмп забрани изявления за инцидента с арестуваните от Русия украински моряци в Керченския проток

Вдигат учителските заплати със 17% през 2020 г.

Шеф на „Барса“: Крил съм договор в панталоните си

69-годишният Ариедо Брайда постига много по-големи успехи като ръководител, отколкото като играч. От февруари 2015-а италианецът е в щаба на „Барселона“ и доказа категорично защо има славата на един от най-големите „режисьори“ в световния футбол. Той бе главен мениджър на „Милан“ в златната ера на клуба през 80-те и 90-те години на миналия век. Преди това репетира за голямата сцена в „Монца“, „Удинезе“ и „Сампдория“. През ръцете му са минали договорите на суперзвезди, както стана ясно в специалния разговор на Брайда с „Труд“ в Барселона.

– Каква е разликата между „Барселона“ и „Милан“, където сте работили почти три десетилетия?

– В „Милан“ бях спортно-технически директор дълго време и се занимавах с всички трансфери на играчи за първия отбор, но и с футболисти за останалите формации. Върших това цели 28 години. Днес ролята ми в „Барса“ е малко по-различна. Моите приоритети са функциите на скаут за чужбина, международен съветник, отговорник за отношения с клубове от други страни. Работата ми е да съветвам клуба да намери точните играчи, които са нужни за голям отбор. По мое време „Милан“ също бе супертим. Но сегашната „Барса“ е феномен и има невероятни шампиони в състава си.

– Кой беше най-трудният трансфер от десетките сделки, които сте сключили?

При всеки трансфер възниква някакъв проблем. Но с Франк Рийкард имах особено големи главоболия. Беше доста сложно, защото точно когато подписвахме договора със „Спортинг“ (Лисабон), на стадиона дойдоха фенове, които недоволстваха срещу нас заради трансфера. Аз винаги мисля първо за клуба, за играчите, и… в онзи момент грабнах вече подписания договор и си го вмъкнах в панталона! Така беше сигурно, че от там няма кой да ми го вземе!

– Сред големите ви удари е и Андрей Шевченко.

О, да! Интересен бе и неговият трансфер! Вече го бях гледал и много ми беше харесал. Виждах страхотен футболист, съвсем подходящ за „Милан“. Самият той се намираше в особено силен период, играеше прекрасно. Така, с Адриано Галиани решихме да отидем да го гледаме на живо в Киев и пътувахме за един мач срещу „Панатинайкос“ от Шампионска лига. В онази вечер обаче Шева сякаш не беше на терена. С Галиани и сина му, който също беше там, се споглеждахме и той ми накрая ми каза: „Но този не се среща с топката! Не направи нищо цял мач…“ Аз обаче го убеждавах: „Виж, Галиани, така е при футболистите, понякога играят добре, понякога – зле. Но ще видиш, че този е подходящият за нас!“ И Галиани направи гримаса, но ми се довери и го взехме. Беше страхотен удар! Шевченко стана вторият най-добър реализатор в историята на „Милан“! А тогава разполагахме и с други фамозни играчи като Джордж Уеа. В онзи период имахме късмета и способността да бъдем на високо ниво и да привличаме наистина големи шампиони, които бяха и големи мъже, страхотни личности!

– Имали ли сте любимец сред десетките мегазвезди, с които сте работили?

Доста трудно е да се каже… Но все пак ще ви разкрия – Франк Рийкард. Когато спечелихме купата на европейските шампиони във Виена срещу „Бенфика“, той отбеляза гол и го посвети на мен. Това ме направи особено щастлив. Да ти посветят гол за всичко онова, което си направил за някого… Безценно! С Ван Бастен, както ви споменах, поддържам прекрасни отношения. С Кака често се чуваме по телефона. С Бобан също. Когато нещо не вървеше с него, Капело му казваше: „Отивай при баща си!“, като визираше мен. Прекрасни са ми отношенията и с Деян Савичевич, той е семеен приятел! Винаги му казвах: „Твоят син Владо ще го направим футболист, ще стане играч, но… ако рита като теб!“ С Шева напоследък се чувахме често, защото сега кара треньорски курсове и имаше нужда от помощ. Аз му казах: „Ще дойде момент, в който ще поемеш националния тим на Украйна и ти ще ме вземеш при себе си като съветник. И аз няма да те подведа!“ Шеги и с него. Изобщо мога да се похваля с чудесни взаимоотношения с мегазвездите!

– Искали ли сте някога да вземете български играч в „Милан“? Например след „Мондиал ’94“?

Винаги сме имали поглед върху целия европейски пазар, включително и българския. Помня че следях много Любо Пенев. Беше силен нападател, който ми харесваше. А в последствие стана и треньор на националния отбор на България, нали? Спомням си и за Стоичков. Дълги години в „Милан“ по Коледа организирахме един благотворителен мач. Канехме и актуалния носител на „Златната топка“, който привличаше вниманието, водеше много публика на стадиона. И когато Стоичков получи „Златната топка“, дойдох да го взема оттук, от Барселона, с личния самолет на Силвио Берлускони. Летяхме и до София, после обратно до Барселона. Със Стоичков се чуваме също често. Последния път беше преди броени дни, когато ми звънна за номера на Гатузо и ми каза: „Трябва ми телефонът му, организирам един мой мач и искам да го поканя.“

– Случва се директорите да имат конфликт с треньорите. Вие как работихте с величията Ариго Саки, Фабио Капело и Карло Анчелоти?

– Случвало се е, да. Но това са преди всичко трима големи мои приятели! С Анчелоти се чух преди малко, каза ми:„Трябва да науча немски, дай човек.“ С Капело говорих вчера: „На 30 януари съм в Барселона, да знаеш!“ Той в момента работи като коментатор за„Скай“ и ще е тук за мача ни с „Атлетико“ (Мадрид). Отвърнах му: „Окей, естествено, че ще се видим!“ Ариго Саки е приятел, телефонира често, виждаме се в Милано, вечеряме заедно… Приятелството е основното! Ето, с Анчелоти сме играли заедно в „Парма“ и ни свързва едно дългогодишно познанство. А Капело е страшен симпатяга! Понякога обаче ги прави едни. Ето една такава история – идва за първи път Уеа и ходи малко странно така, с краката настрани. В Италия казваме, че това е келнерската походка, и Капело ми вика: „Ариедо, какъв е този, сервитьор?!“ После обаче му стана един от любимците. Уеа го заплени, защото беше фамозен играч.

– Как оценявате днешния отбор на „Барселона“ с Меси?

Със сигурност Меси е един изключителен играч, уникален, гений. Но трябва да кажа, че „Барса“ е много силен и като отбор. Меси е добавената стойност, но целият тим е стойностен – Неймар, Суарес, Пике, Иниеста, Алвеш и всички останали. Но трябва да добавя и нещо друго важно – треньорът също трябва да е много силен! В този клуб има една футболна философия, която я няма никъде другаде по света. Треньорът има изключителни правомощия и този факт също е от особено значение.

– Не ви ли омръзнаха успехите?

Във футбола има едно нещо: човек не се уморява никога да побеждава! Вчера си спечелил купа и днес вече искаш да спечелиш следващата. Аз се надявам да успея да открия един млад играч, да го доведа в „Барса“ и той да има голямо бъдеще. Освен тази имам и други задачи, но това е моето голямо желание, което ще реализирам! В живота трябва да си вярваш и аз съм убеден, че ще успея в това! Мисълта ми винаги е насочена към бъдещето и това, което ще спечеля тепърва. Казват, че който говори за миналото, е стар в главата. Аз не се чувствам стар и искам да мисля за моето бъдеще!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.