Главното мюфтийство смята сериозно да играе на имотния пазар. Това става ясно от опит за опровержение на публикация в „Труд“, че се урежда продажба на вакъфски имоти чрез търговски дружества. Търговията с тях е забранена, но уставът позволява „замяна, учредяване на ограничено вещно право (на строеж и на ползване) върху вакъф, както и включването му в договор за съвместна дейност“, признават от мюфтийството. Това означава, че ще се дават терени за строеж на центрове и джамии на дружества с пари, каквито нашето вероизповедание няма. Като турската фондация ТИКА например, която масово строи джамии по света.

„Не се смята за вакъф недвижимо имущество, придобито от търговските дружества, които имат вписан предмет на дейност покупка, строеж и/или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и Висшият мюсюлмански съвет е разрешил придобивната сделка, определяйки я като търговска с цел продажба“, гласи нова алинея в устава. Според мюфтийството става дума за недвижимо имущество, придобито чрез покупка от трето лице (а не чрез апорт). Това били имоти, които никога досега не са имали статут на вакъфски и не са били собственост на изповеданието. Един вид, когато купува през търговско дружество, нищо че то е свързано с вероизповеданието, имотите няма да са вакъфи и да се ползват със защита от продажба.

От мюфтийството твърдят, че става дума за евентуални бъдещи сделки, по които търговско дружество, учредено от Мюсюлманско изповедание - самостоятелно или в съдружие, което купува един нов имот с цел търговска препродажба и печалба, и то с изричното съгласие на Висшия мюсюлмански съвет още преди покупката. Тук отново има противоречие - всяка собственост на вероизповеданието е вакъф, но иначе ще се купува с цел продажба - „самостоятелно или в съдружие“. А идеята на вакъфския имот е той да служи на мюсюлманите, а не да се търгува с него. От мюфтийството отричат, но очевидно разчитат с помощта на чужди фирми да придобият и препродадат имоти, които съдът сега не признава за вакъфски и не им ги връща.