Задържаха извършители на зверски побой на младеж Пострадалият е с черепно-мозъчна травма

„Хищникът“ пак носи жълто Лимитираната серия Jaguar F-Type R Dynamic разполага с двигател V6 с мощност 380 к.с.

Тодор Батков: Въпросът с оставката на Борислав Михайлов трябва да бъде решен на конгрес

Събота – ден на японските бойни изкуства Божество ками потегля с колесница от НДК

Петър Воденски: Военната операция на Турция в Северна Сирия беше неизбежна

Баща преби съученичка на дъщеря си в столично училище Причина за агресята е, че момичетата не си вдигали телефоните

Ангелкова: Подготвяме лято 2020 с оглед пренасочване на капацитета на „Томас Кук“ към другите големи туроператори

Енджи Касабие ражда у нас

Как всяка жена може да стане красавица?

Протести и сблъсъци в Барселона след изпращането в затвора на лидери на каталунските сепаратисти

Слънчево време и днес Температури до 26 градуса следобед

СЕМ решава за предсрочното освобождаване на директора на БНР Светослав Костов

Тръмп призова Италия да увеличи разходите си за отбрана

Американски боксьор почина четири дни след тежък нокаут

Евролидерите обсъждат днес Брекзит и бюджета на ЕС

Глобален бизнес с български биохрани

Защо не България?

„Трябва да имаме повече доверие към съседите, към управляващите, към всички. Недоверието ни прави нещастни“, убеден е предприемачът Калин Класанов
През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България“.

Калин Класанов, съпругата му Анита и Яни Драгов стоят зад проекта за вкусните биодесерти Roobar. Открих напълно случайно, че те са български и с над 10-годишна история. Да, не познавам задълбочено биопазара, но видът на вкусните барчета, дори и вкусът е толкова изненадващ, че очаквах да прочета на етикета, че са произведени в Германия например. Няколко седмици по-късно си уредих и среща с Калин, който ми разказа защо е инвестирал в този модерен сегмент на пазара, още когато лимецът и чията все още не бяха „в устата“ на всяка уважаваща себе си майка новобранец или домакиня.
Калин е гражданин на света, който е проявил нюх към иновативно предприемачество в България още преди то да се превърне в тенденция с широка подкрепа. „Моето семейство емигрира в Израел в края на 1990-а, тогава бях на 13 години. Завърших средното си образование там, след което отказах да служа в армията поради лични пацифистични вярвания. Започнах да пътувам, първата ми спирка беше в Австралия за период от година, после се върнах в Израел, след това прекарах година и 4 месеца в Ню Йорк, пак в Израел, после в България“, разказва той. Към страната ни го тегли силно патриотично чувство, защото в чужбина „никога не е твоята култура, родина“. Казва, че има две гражданства, „но ако някой ме пита откъде съм, казвам, че съм от България“.

Предприемачът принадлежи към семейство с усет към бизнеса. С родителите и брат му стартират пекарните „Слънце луна“. Roobar е негов личен проект със съпругата му Анита. Причината да се заемат с биохрани е, че искат да споделят с другите своите здравословни навици. Калин следва световната тенденция потребителите да търсят нови, по-чисти храни. „Човек, когато пътува или пребивава в чужбина, знае, че някои от трендовете са малко по-напред и свиква с тях. В началото, преди 10 години, нямаше голям избор в България. Знаехме, че има родни производители на биопродукти и че тази суровина се изнася в чужбина. Направихме първия биомагазин, в който имаше един стелаж с местни биопродукти. С времето нещата се промениха и стигнахме до заключението, че можем и ние да правим в България храна, която да следва същите етични правила и качество, които ние изискваме от биопродуктите“, пояснява той.

Калин подкрепя българското биопроизводство, но не акцентира на марката Made in Bulgaria. Още от началото и тримата съдружници били единодушни, че искат „глобална международна фирма, която не слага граници“. Целта им е производство на храна, която макар и да е произведена в индустриални условия, е истинска, направена от няколко прости съставки и можеш да си я приготвиш вкъщи. „Дали го правим тук, в Германия или където и да е, бизнесът си е бизнес, има правила, трудностите са едни и същи… Тук аз се чувствам по-добре, има много възможности и не сме за подценяване като народ“, казва той.

Разказва, че първо пробиват на скандинавския пазар, защото „продуктът ни е достатъчно иновативен и се случи в правилния момент“.Преди да стъпи на немския пазар, който е най-големият им засега, техните партньори ги наблюдават в продължение на една година.

Калин не говори за проблеми, а ги приема като предизвикателства, като част от процес на промяна. Както сам отбелязва – „нещата наистина са много по-добре отпреди 10-15 години“. „Ние сме горди, че сме българи и че правим бизнес тук, а не другаде. Нашият бранд не подсказва, че сме оттук, достигнали сме достатъчно високо качество и завършен вид на продукт, който да е съпоставим с продуктите от другите държави“, пояснява той.
Неговата кауза е за повече предприемачество в България – да предава този дух на други хора и да ги окуражава, че наистина няма граници. Иска му се да вярва, че по някакъв начин брандът е послужил за пример, че фирмата е повела по пътя и други нови марки. „Хората, които сме се върнали, работим за някаква промяна. Стремим се да показваме, че могат да се правят и такива неща в България. Важно е да постигнеш добро ниво, няма значение къде го правиш“, пояснява той.

Споделя, че в момента е много по-добре да се живее тук поради икономически причини, а и защото „има пространство“. Казва, че тук нещата се случват по-спокойно, не се бърза. „Чувал съм българите да казват: „Много сме мързеливи.“ Не сме толкова, просто трябва да видим смисъл в това, което правим. Мисля, че сме толерантни към останалите много повече, отколкото на други места. Едно от нещата, което трябва да променим, е да имаме доверие на съседа. Ако това се случи, ако се кооперираме повече, нещата ще случват много по-лесно. Трябва да имаме повече доверие към управляващите, към съседите, към всички. Недоверието ни прави малко или много нещастни.“

Също както в рецептата на продуктите си, и в бизнеса си предприемачът залага на глобалното и иновативното. Вдъхновява се от Елън Мъск, главния изпълнителен директор на компанията за производство на електромобили Tesla. „Аз съм отгледан в семейство, в което е имало амбицията човек да променя нещата, да организира, да остави своя отпечатък. Баща ми ме е научил да бъда лидер, да събирам хората, с които да променям, да работим заедно“, допълва той.

Във фабриката му работят имигранти от Сирия, очакват и стажант от Финландия от индийски произход. „Светът е толкова малък в момента. Аз съм гражданин на света от български произход. Социалните мрежи ни доказват, че не сме по-различни от иракчани, афганистанци, германци – имаме същите нужди. На едни хора им е отнета една част от тези възможности“, казва той.

За финал го питам какво би го накарало да напусне България. Отговорът е категоричен – война, военно положение. „От икономическа гледна точка тук си е много добре за разлика от много други държави. Ако не мога да си изкарвам хляба по честен начин, бих напуснал“, завършва Калин.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.