Защо не България?

„Трябва да имаме повече доверие към съседите, към управляващите, към всички. Недоверието ни прави нещастни“, убеден е предприемачът Калин Класанов
През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България“.

Калин Класанов, съпругата му Анита и Яни Драгов стоят зад проекта за вкусните биодесерти Roobar. Открих напълно случайно, че те са български и с над 10-годишна история. Да, не познавам задълбочено биопазара, но видът на вкусните барчета, дори и вкусът е толкова изненадващ, че очаквах да прочета на етикета, че са произведени в Германия например. Няколко седмици по-късно си уредих и среща с Калин, който ми разказа защо е инвестирал в този модерен сегмент на пазара, още когато лимецът и чията все още не бяха „в устата“ на всяка уважаваща себе си майка новобранец или домакиня.
Калин е гражданин на света, който е проявил нюх към иновативно предприемачество в България още преди то да се превърне в тенденция с широка подкрепа. „Моето семейство емигрира в Израел в края на 1990-а, тогава бях на 13 години. Завърших средното си образование там, след което отказах да служа в армията поради лични пацифистични вярвания. Започнах да пътувам, първата ми спирка беше в Австралия за период от година, после се върнах в Израел, след това прекарах година и 4 месеца в Ню Йорк, пак в Израел, после в България“, разказва той. Към страната ни го тегли силно патриотично чувство, защото в чужбина „никога не е твоята култура, родина“. Казва, че има две гражданства, „но ако някой ме пита откъде съм, казвам, че съм от България“.

Предприемачът принадлежи към семейство с усет към бизнеса. С родителите и брат му стартират пекарните „Слънце луна“. Roobar е негов личен проект със съпругата му Анита. Причината да се заемат с биохрани е, че искат да споделят с другите своите здравословни навици. Калин следва световната тенденция потребителите да търсят нови, по-чисти храни. „Човек, когато пътува или пребивава в чужбина, знае, че някои от трендовете са малко по-напред и свиква с тях. В началото, преди 10 години, нямаше голям избор в България. Знаехме, че има родни производители на биопродукти и че тази суровина се изнася в чужбина. Направихме първия биомагазин, в който имаше един стелаж с местни биопродукти. С времето нещата се промениха и стигнахме до заключението, че можем и ние да правим в България храна, която да следва същите етични правила и качество, които ние изискваме от биопродуктите“, пояснява той.

Калин подкрепя българското биопроизводство, но не акцентира на марката Made in Bulgaria. Още от началото и тримата съдружници били единодушни, че искат „глобална международна фирма, която не слага граници“. Целта им е производство на храна, която макар и да е произведена в индустриални условия, е истинска, направена от няколко прости съставки и можеш да си я приготвиш вкъщи. „Дали го правим тук, в Германия или където и да е, бизнесът си е бизнес, има правила, трудностите са едни и същи… Тук аз се чувствам по-добре, има много възможности и не сме за подценяване като народ“, казва той.

Разказва, че първо пробиват на скандинавския пазар, защото „продуктът ни е достатъчно иновативен и се случи в правилния момент“.Преди да стъпи на немския пазар, който е най-големият им засега, техните партньори ги наблюдават в продължение на една година.

Калин не говори за проблеми, а ги приема като предизвикателства, като част от процес на промяна. Както сам отбелязва - „нещата наистина са много по-добре отпреди 10-15 години“. „Ние сме горди, че сме българи и че правим бизнес тук, а не другаде. Нашият бранд не подсказва, че сме оттук, достигнали сме достатъчно високо качество и завършен вид на продукт, който да е съпоставим с продуктите от другите държави“, пояснява той.
Неговата кауза е за повече предприемачество в България - да предава този дух на други хора и да ги окуражава, че наистина няма граници. Иска му се да вярва, че по някакъв начин брандът е послужил за пример, че фирмата е повела по пътя и други нови марки. „Хората, които сме се върнали, работим за някаква промяна. Стремим се да показваме, че могат да се правят и такива неща в България. Важно е да постигнеш добро ниво, няма значение къде го правиш“, пояснява той.

Споделя, че в момента е много по-добре да се живее тук поради икономически причини, а и защото „има пространство“. Казва, че тук нещата се случват по-спокойно, не се бърза. „Чувал съм българите да казват: "Много сме мързеливи." Не сме толкова, просто трябва да видим смисъл в това, което правим. Мисля, че сме толерантни към останалите много повече, отколкото на други места. Едно от нещата, което трябва да променим, е да имаме доверие на съседа. Ако това се случи, ако се кооперираме повече, нещата ще случват много по-лесно. Трябва да имаме повече доверие към управляващите, към съседите, към всички. Недоверието ни прави малко или много нещастни.“

Също както в рецептата на продуктите си, и в бизнеса си предприемачът залага на глобалното и иновативното. Вдъхновява се от Елън Мъск, главния изпълнителен директор на компанията за производство на електромобили Tesla. „Аз съм отгледан в семейство, в което е имало амбицията човек да променя нещата, да организира, да остави своя отпечатък. Баща ми ме е научил да бъда лидер, да събирам хората, с които да променям, да работим заедно“, допълва той.

Във фабриката му работят имигранти от Сирия, очакват и стажант от Финландия от индийски произход. „Светът е толкова малък в момента. Аз съм гражданин на света от български произход. Социалните мрежи ни доказват, че не сме по-различни от иракчани, афганистанци, германци - имаме същите нужди. На едни хора им е отнета една част от тези възможности“, казва той.

За финал го питам какво би го накарало да напусне България. Отговорът е категоричен - война, военно положение. „От икономическа гледна точка тук си е много добре за разлика от много други държави. Ако не мога да си изкарвам хляба по честен начин, бих напуснал“, завършва Калин.