Човек е убит след стрелба в гимназия в Кентъки

Обявяват грипна епидемия в областите Стара Загора и Видин, и в община Бобов дол

Огромен пожар лумна в стар военен корпус в центъра на Велико Търново Предполага се, че клошари са подпалили изоставената сграда

Бисер Петков представи приоритетите на Българското председателство пред ЕП

Рекс Тилърсън: Русия е отговорна за нападенията с химическо оръжие в Източна Гута

Горанов в Брюксел: Карта за въвеждане на еврото ще имаме до юни Промениха списъка на страните, които не сътрудничат на ЕС за данъчни цели

60 млн. лв. трябват за доброволна наборна казарма 2017 г. е с най-слаба раждаемост от десетилетия

Отпускат евросредства за възстановяване на щетите от пожарите в Кресненското дефиле

Големите имена на блус и джаз музиката Йълдъз Ибрахимова и Влатко Стефановски покоряват “Blagoevrgad Blues & Jazz”2018

Национален форум за дебатиращи в Бургас

Потвърдиха се тайните договорки на висши чиновници от МС със зелените

Десислава Атанасова: Вотът на недоверие е загуба на парламентарно време

Гласуват вота на недоверие на 25 януари

Мустафа Карадайъ: Това правителство е обречено да се провали и да падне

Общината глоби пловдивчанин, гледал кози над нормата Половината били на родителите му, но това не проработи в съда

Да се върнеш в България не е провал, а начало

Колекциите на Беата са Мade in Sofia не само защото обича града си, а и като маркетингов ход

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Беата Първулова е дизайнер. Вярно, една от много на българския моден терен, но името й вече е било споменато във „Вог”, а зад гърба си има само около 2 години работа с бранда bEATA Sofia. Тя ме посрещна в студиото си. Високо над главите ни са закачени фини рокли, сака и поли, а говори по телефона на полски с клиенти.

Беата е от София, но можеше и да живее във Варшава. Баща й – икономист, се запознал с майка й, полякиня, в Русия. Семейството се установило в България. Дизайнерката твърди, че не са обсъждали въпроса да се местят в чужбина, независимо че и по време на комунизма там животът е бил по-добър. Самата Беата се чувства гражданин на света, но когато я питат, казва, че е българка. „Тъй като съм половин полякиня, за мен никога не е имало значение какъв си по националност. Мога например да отида за четири месеца през лятото при баба ми в Полша. Същевременно се чувствам много добре в България и не си представям да живея някъде другаде. Но когато се прибрах, бях малко шокирана от общуването със съседи, продавачи в магазини за платове”, пояснява тя.
Беата и сестра й са възпитаници на британските университети. Дизайнерката учи моден дизайн в Instituto Marangoni в Милано и Лондон. Стажува в отдела за тениски на Reserved в Полша и работи като асистент на корейската дизайнерка Едълайн Лий в британската столица.

„В Англия беше много хубаво, но в един момент започнах да съпоставям живота си там с този тук. Проблемът в модния дизайн е, че това е креативна работа, в която години наред работиш за идеите на някого другиго, преди да пробиеш сам. Започнах да си представям какъв ще бъде начинът ми на живот там, колко години ще ми отнеме да мога да живея в нормален апартамент, да си позволя телевизор например. Затова реших, че може би е време да се прибера в България и да започна нещо сама”, пояснява тя. Днес, две години след като създава марката bEATA Sofia, тя успява да се издържа от продажбите на бутиковите си колекции, но предимно в чужбина.

Беата подчертава, че колекциите й са Мade in Sofia не само защото обича града си, а и като маркетингов ход. Тя твърди, че „през последните години е много по-интересно да не си англичанин или американец, особено когато си дизайнер – корейци, източноевропейци много по-добре се справят, защото са по-интересни”. Именно в родния си град Беата среща и повече подкрепа, особено в средите на „стартъпите”. Подчертава като предимства и необходимостта от по-малък първоначален капитал и по-малобройната конкуренция, защото „в Англия всеки трети учи за дизайнер”. Тя продължава: „За година и половина беше лесно да привлека интерес – най-малкото медиите да пишат за мен. Това в Англия би се случило само ако вложа много пари в реклама.”

Факт е, че за по-малко от две години Беата привлича вниманието на редакторите на британския „Вог”, българските издания на международни модни списания, онлайн медии. Какво предстои? „Моята цел беше да покажа идеите си и да творя това, което искам. Впоследствие се оказа, че дизайнът е 10% от цялата работа, а останалите 90% са неща, за които не съм и предполагала – фактури и т.н. Моята мечта е да продължавам, да ми е интересно, други хора да работят за мен.”

Макар Беата да е в началото на пътя си, тя няма план Б. „Най-трудното да имаш „стартъп” е това, че сам си си шеф и трябва да се накараш сутринта да станеш, вместо да спиш до късно, да си свършиш нещата, да си отговорен.” Натоварва я и необходимостта да обяснява защо е тук, а не в Лондон. „Хората те упрекват, че си направил голяма глупост, като си се прибрал. Имам приятели, които стоят месеци наред в Англия и си търсят работа, само и само да не излезе, че са се провалили. Мисля, че завръщането трябва да е нещо много естествено, както е било през Възраждането и в началото на ХХ век, когато хората са ходели в чужбина да учат и после са се връщали, за да възродят културата в България”, казва тя.

Подобно на много свои връстници и Беата е осъзнала какъв ресурс се крие в българската история и литература години след като е завършила. Днес определя авторите от началото на ХХ век като „българи с европейски облик”. За последната си колекция се вдъхновява от „Отклонение” на Блага Димитрова.

Беата не се определя като патриот и обяснява защо. „Ние сме патриоти, когато има волейболен мач, а не можем да бъдем такива всеки ден. На моите етикети пише, че са Made in Sofia, защото е важно да се знае, че продуктът ми е български.”

За финал я питам дали убеждава приятелите си, които живеят в чужбина, да се върнат. „Не мисля, че аз съм човекът, който трябва да ги убеждава. Може би те трябва да стигнат до извода, че трябва да започнат нещо сами и да игнорират критиките на познатите, че са се провалили и затова се прибират в България”, завършва тя.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.