Преди няколко дни в интернет сайт, близък до бившия банкер Цветан Василев, беше публикуван счетоводен документ, изходящ от „Корпоративна търговска банка“ и съдържащ данни за осъществен паричен превод (поместваме част от него, със заличени данни).

"Труд" забеляза, че от датата и часа на разпечатката е видно, че информацията е свалена на 10.11.2015г. в 10 часа 50 минути и 11 секунди от счетоводната система на банката. Това е само три дни преди синдикът Росен Ангелчев да бъде сменен. Припомняме, че при рокадата в управлението на КТБ, Лазар Илиев запази поста си, а на мястото на Ангелчев бяха назначени новите синдици Маринова и Донов.

В публикацията се твърди, че тази информация е получена в редакцията на сайта, заедно с още 47 страници банкови документи. По силата на Закона за кредитните институции обаче, банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, а синдиците и служителите във финансовата институция подписват нарочни декларации, че ще опазват тази тайна. За разгласяване на банкова тайна се носи както административна, така и наказателна отговорност.

Появяването на подобни документи в публичното пространство всъщност не е единичен случай и е твърде показателно, още повече, че в КТБ вероятно продължават да работят лица, свързани с бившия й собственик Цветан Василев, като придобитата неправомерно информация, се използва целенасочено.

Ако документът действително изхожда от банковата система на КТБ, това поставя много остро въпроса кой и защо е осъществил достъп до компютърната система и как синдиците Ангелчев и Илиев са позволили такъв теч на информация, след като знаят какви могат да бъдат последиците и каква отговорност носят. Всъщност данните, свързани с наличността и движението по банковите сметки винаги са били предмет на сериозна защита във всяка банка, като в компютърните отдели на тези институции работят най-добрите специалисти по сигурността на информацията. А по закон подобни данни от салдата и движението по банковите сметки, могат да бъдат разкривани само по строго определен ред, с разрешението на съда.

Несъмнено в случая следва компетентните органи за извършат нужната проверка, защото ако такива данни продължат да стават публично достояние, това ще подкопае сериозно усилията, както на държавата и Фонда за гарантиране на влоговете, така и на синдиците, имуществото на КТБ да бъде събрано и поне част от вече заплатените 3.6 млрд. лв. да бъдат възстановени на данъкоплатците.