Кристиян Костов и Михаил Пешев от „Нова генерация": „Ера“ ни спасиха от побой в Плевен

„Хващал ли си ти момиче, /пърхащо с криле,/ стискал ли си го със длани, / докато умре.“

Този стих нищо не ви говори? Очевидно не сте сред феновете на „Нова генерация“. Това е банда алтернативна с подбрана аудитория, с трагична история, обвита в зловещата митология на градската легенда за фаталния Клуб 27 - на музикантите, загинали на 27-годишна възраст. Поетът, вокалист и баскитарист Димитър Воев почина на тази възраст (през 1992 г). „Нова генерация“ възниква през последното десетилетие на соца, а музикантите й - дългосоки, странни, неконформисти, израстват „на въпреки“ в работническо-селската оранжерия Народна република България.

Повод да разговаряме със съоснователя на бандата китариста Кристиян Костов и един от най-старите й членове - кийбордиста Михаил Пешев, е предстоящият концерт „Нова генерация завинаги“ софийския клуб Joy Station. Знаковата от историческа гледна точка дата 19 февруари е произволно избрана. Тя не е свързана със специална годишнина, въпреки че самият концерт е в памет на Митко Воев.

Освен Мишо, Крис, вокалистката Катя Атанасова и Мони (брата на Димитър - Симеон Воев, китара) от „Нова генерация“ в концерта ще вземат участие и групите „Ревю“, „Абсолютно Начинаещи“, Kinky Romantic, „Тонодеро“, The Bedlam Club, а също и Насо Русков, Димитър Василев-Нуфри, Росен Даскалов-Тичъра и Деян Драгиев-Даката.

За първи път към музикантите на „Нова генерация“ ще се включи и младата Александрина Александрова, която е позната като вокалист и басист на група „Парапланер“. Ще изпълнят както стари, така и нови парчета от последния албум VIA (2009).

- Крис, откога се познавахте с Димитър Воев?

Крис: От първи клас сме заедно, а свирим от 5-и. Първо се запознахме чрез музиката. Той идваше у нас да записва с неговия магнетофон плочи. Записвахме всичко - Led Zeppelin, Rolling Stones. Живеех над „Кристал“, а тогава там имаше един вид музикална борса. Разни хора носеха плочи от Гърция, Югославия, те се презаписваха. Всеки мъкнеше един плик с плочи и касети и се започваше или размяна, или се купуваха. После имаше друго място, където ходехме и носехме касетки...

- Кога направихте първата си група с Воев?

Крис: 15-16-годишни да сме били, като направихме група „Парадокс“. Свирехме в читалище „Светлина“. После аз влязох в казармата, Митко не влезе...

Историята с казармата е известна - за да избегнат казармата, Митко Воев и Киро Манчев постъпват в психиатрични клиники, където ги тъпчат с лекарства, а Киро дори получава и 7 електрошока. Кристиян обаче влязъл войник и това сложило край на “Парадокс”. Тогава Воев, Васил Гюров (басист и лидер на “Ревю”) и Кирил Манчев правят легендарната постпънк група “Кале”.

Мишо: Аз точно тогава се запознах с Митко. Бях 15-годишен и за известен период свирех с „Монолит“. След една репетиция в читалището в „Червена звезда“ - сега квартал „Дианабад“, отидохме на купон в Иво Тиквата, където беше и Воев. Но ме поканиха при тях доста по-късно, вече бях излязъл от казармата.

Крис: Получихме предложение да участваме в албума с „Контрол“ и тогава искахме да си вземем кийбордист. Аз свирех от време на време на кийборди, обаче нямахме кийбордист и искахме Мишо - бяхме си го избрали. Станахме доста популярни, особено в София. В провинцията беше... кошмар.

Мишо: На места беше много добре, примерно в Русе, в Добрич, в Пловдив.

Крис: Зависи, имаше едно турне, което беше организирано от концертна дирекция - то беше... краят на всичко. „Нова генерация“ и „Контрол“ трябваше да свирят в една фабрика пред възрастни хора - 500 работници, седнали на кебапчета, пият ракия в пластмасови чаши и тарелки. Излязохме на сцената. Абсолютно никаква реакция. Изсвирихме едно парче - възможно най-лесно смилаемото. Все едно че ни нямаше. Изсвирихме 3 парчета, след което си слязохме от сцената, но те даже и не забелязаха. После се качи групата на завода, също изсвири някакви парчета, но не видяхме и на тях да реагират.

Имаше един концерт в Плевен – мисля, че през 1988 г., на един стадион. Половината публика от т. нар. ню уейв: облечени в черно-бели дрехи, чисти, другата половина почитатели на „Ера“ - кожени якета, гривни. И хевиметълите взеха, че набиха ню уейв феновете. Това беше уникално - как целият стадион изведнъж се сби. Ние изсвирихме три песни и Людмил - Люси Миловански, каза нещо от сорта на: „Докога ще ядете доматите с колците?“ И в този момент тези, които се биеха помежду си, спряха да се пердашат, обърнаха се към нас и изреваха: „Какви домати с колците, бе? Ей сега ще видиш ти...“ И всичко се изсипа на сцената, а ние избягахме и се скрихме в една съблекалня.

И тогава „Ера“ ни спасиха, като точно в този момент колегиално започнаха да свирят. Побойниците си казаха: „Чакай, чакай, започна шоуто.“ Така ни се размина.

Мишо е завършил Първа гимназия, а Крис заедно с Митко Воев - училището с най-лошата репутация в София - Трета сменна. Местят се там от елитната Седма гимназия, защото... Тази история също е известна, но ето че от разказа на Крис излиза един нов факт.

Крис: Ох, тая история ми е омръзнала. Първо се записахме в Техникума по обществено хранене (ТОХ). Знаехме, че там позволяват да се носят малко по-дълги коси. След като отидохме в ТОХ-а, където Трета сменна имаха някакви часове от време на време, си казахме: „А, това е нашето училище!“ Беше за хора, които работят на смени. Понеделник и вторник може да ходиш цял ден, после не ходиш цяла седмица. Това беше перфектното място. Разбрахме, че трябва да вземем приравнителни изпити по химия и биология. Всъщност аз дори не се явих, защото не бях в България по това време. Изпратих приятел. Тогава бях 50 кг с мокри дрехи, а той - 111. Взе ми той изпита. И малко преди да завърша XI клас, учителката по биология дойде и ми каза: „Ти знаеш ли, че си бил на приравнителен изпит при мен? Обаче те бяха двама - един висок и слаб и един дебел. Ти кой си от двамата?“ И аз викам: „Дебелият.“ Но после си признах и се наложи да държа приравнителния изпит наново.

През 1990 г. Кристиян, Мишо, Киро и Васо отиват в Германия, а скоро и Алина отпътува за Монреал. Предлагат на Митко Воев да заминат заедно, но той отказва, защото очаква дете. Две години по-късно умира от рак.

- Когато научихте за смъртта на Воев, съжалихте ли, че не сте в България?

Мишо: Предложихме му да тръгне с нас, но той ни отказа, чакаше дете. Каза: „Правете го, щом сте решили. Ако нямате нищо против, аз ще си запазя името и ще си намеря други хора.“ Той почина цели 2 г. след това. Аз съм абсолютно сигурен, че ако знаехме, че има нещо такова, нямаше да заминем.

Разбрахме в същия ден. Беше тотален шок. Няма как да не съжаляваш. Но си мислехме преди малко дали, ако беше тръгнал с нас, там нямаше да намерят начин да го закрепят. Не е ясно, но сигурно не - защото при него адски бързо се е развила цялата история.

Крис: Няма как да върнем лентата. Хубаво е, че не сме се чувствали виновни, защото само тази вина ни липсва.

Двамата изкарват над 10 г. като музиканти в Канада. Прибират се в България „по лични причини“. Днес Мишо работи в софтуерна компания, а Крис - в телевизия. Между другото правят от време на време концерти с „Нова генерация“. Двамата имат и общ аудиовизуален мултимедиен проект в реално време - Chechov Syndicate.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица