Плеймейтката Марешка отпадна от „Игри на волята“

20 интересни факта за алкохола

Над 60 са вече жертвите при експлозията в джамия в Афганистан

Апетитът за сладко е признак за лош сън

Борис Джонсън: Ще напуснем ЕС на 31 октомври, дори ако споразумението бъде отхвърлено от депутатите

Обезвредиха съмнителен предмет на лондонска улица

Йозджан Дениз нае нова вила

Меркел: Имаме много работа до постигане на споразумение по дългосрочния бюджет на ЕС

Признаха си спонсори на Мая ДБГ си спомниха, че платили билбордовете на Манолова

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Нов случай на африканска чума при диво прасе в Ловешко

Оперираха мъжа, паднал във водопад в Беласица

Регулират цените на вносни лекарства Паралелният внос ощетява потребителите

Малина Крумова: 96% от катастрофите се дължат на грешки на водача

Нередовни пътници биха кондуктор в автобус в Пловдив

Пътеводител в непалското общество: Светът започва с грим и завършва… в реката

Животът е шарен и въпреки че всички хора на планетата си приличаме, обичаите и традициите на далечните народи понякога може да ни учудят и разгневят. Спомняте си как в цял свят имаше гневни реакции, когато информационните агенции пуснаха снимки на тричане на кучета. Не мога да ви опиша реакцията на чужденци от различни държави, щом разберат, че хапваме агнешки мозък.

В далечен Непал правят други неща, които най-малкото биха ни учудили. Бебетата например излизат извън къщата само с грим. Странно е да видиш двумесечно пеленаче с дебела очна линия, но това е положението. Майките или бабите сами забъркват грима у дома. Ползват обикновена лампа и пречистено краве масло гхи (получава се, когато поварите на бавен огън обикновено масло и отстраните водата и сметаната). Слагат малко гхи в лампата и запалват фитила. Оставят лампата да изгори докрай, което отнема около 10 часа. На чинийката под фитила ще видите черен прах. Той се размесва с малко количество гхи и ето го перфектният грим. „Много е полезен, защото помага на детето да развие и обостри зрението си“, обясни пред „Труд“ горда баба от народността неуар, живееща в село Кокана в покрайнините на Катманду, докато показваше елегантния грим край очите на внука си. Същият обичай се практикува от различни общности в Индия, Пакистан и Афганистан.

Въпреки че домашното приготвяне на грима крие големи рискове (най-малкото бебето да хване сериозен конюнктивит), повечето семейства в Непал залагат на традициите.
Това обаче не е единственото изпитание пред новия човек. Докато в повечето западни демокрации със закон е обявено, че хората се раждат равни, в Средна и Южна Азия често това не е така. Обществото там е разделено на касти и всеки трябва да си знае мястото. Колкото и да се напъва в живота, често един човек не може да надскочи кастата си и да постигне нещо по-добре за себе си. В Непал има около 100 различни кастови и етнически групи с над 120 езика, като за 53% от хората официалният език кас не е майчин.

На върха на йерархичната стълбица са общностите на брахмините и четрите. Въпреки че са едва 28% от населението, всеки втори в законодателната и изпълнителната власт на Непал е от тези две касти. Те заемат и 57% от професиите, изискващи висше техническо образование. Малко след тях в йерархията се нареждат неуарите – коренното население на долината на Катманду. Следват мадесите, които населяват равнината Тераи по границата с Индия. А на дъното са далитите, които са дори извън кастовата система. Какво означава това? 58% от тях са под границата на бедността, 38% са неграмотни. „В непалското общество аз съм по-долу от кучетата, тъй като много хора с домашни животни не ме пускат в къщите си. Наричат ни „тези, които не трябва да бъдат докосвани“. Другите изхвърлят храната, приготвена от нас. Забранено ни е да купуваме краве мляко, по селата не ни пускат в лекарските кабинети и в кметствата“, споделя пред „Труд“ далитката Анита Бисанка. Тя живее в Катманду и е успяла да се омъжи за брахмин. Нещо повече, неговите родители дори хапват от храната, която тя приготвя. Преди няколко месеца в непалския парламент избраха 22 жени далитки. Но дискриминацията в селата още е факт и няма земна сила, която да я преодолее.

Колкото и да са различни непалците в живота, пред смъртта са напълно равни. Всички завършват в…. реката. Когато човек почине, до няколко часа близките отнасят трупа до най-близкото погребално място, което е задължително до течаща река. В Катманду най-натовареният погребален храм е Пашупати на река Багмати. Там мъжете роднини се подстригват нула номер в знак на скръб, а най-близките се преобличат в бели одежди. Служител на храма подрежда цепеници върху бетонен постамент и наглася отгоре трупа с малко слама. След което драсва клечката. Служителят в крематориума на открито наблюдава непрекъснато горенето, като подпомага процеса с метален прът. Горенето продължава 4-5 часа, след което останките се избутват в реката. И това е. Траурът продължава 13 дни, а всяка година се прави помен на мястото на кремацията – лека почерпка, последвана от пускане на венчета в реката.Пътеводител в непалското общество

Колкото и да са различни непалците в живота, пред смъртта са напълно равни. Всички завършват в…. реката. Когато човек почине, до няколко часа близките отнасят трупа до най-близкото погребално място, което е задължително до течаща река. В Катманду най-натовареният погребален храм е Пашупати на река Багмати. Там мъжете роднини се подстригват нула номер в знак на скръб, а най-близките се преобличат в бели одежди. Служител на храма подрежда цепеници върху бетонен постамент и наглася отгоре трупа с малко слама. След което драсва клечката. Служителят в крематориума на открито наблюдава непрекъснато горенето, като подпомага процеса с метален прът. Горенето продължава 4-5 часа, след което останките се избутват в реката. И това е. Траурът продължава 13 дни, а всяка година се прави помен на мястото на кремацията – лека почерпка, последвана от пускане на венчета в реката.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.