Комисия ще набележи мерки за подобряване на екопътеката до Стобските пирамиди

Наказания за милиони стреснаха кметове Ръководството на НСОРБ търси помощ от Томислав Дончев и Владислав Горанов

Българин арестуван с 15 тона хашиш Нашенецът и трима холандци пренасяли дрогата с рибарски кораб

Иранският външен министър: ЕС не прави достатъчно, за да запази ползите за страната ни от международното ядрено споразумение

Розовите дестилерии купуват максимум цвят

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Делото на Кирил и Методий успя благодарение на българската държава

Златната палма за Хирокадзу Корееда Изобилстваха въздълги и откровено скучни филми

Ердоган обеща Турция да инвестира няколко милиарда евро в магистрала, свързваща Белград и Сараево

Мобилна лаборатория изследва за СПИН в София

Иран и Гърция подписаха меморандум за транспортно сътрудничество

Бойко Борисов ще обжалва решението на съда по делото на Елена Йончева

Размерът на еднократната помощ за първокласници остава 250 лв. и за новата учебна година

От началото на годината 41 души са ухапани от кърлежи в Добрич

Мустафа Карадайъ от Демир Баба Текке: През 1989 г. Доган ни обедини по пътя на свободата, наречен ДПС (ВИДЕО)

САЩ потвърдиха спирането на допълнителни тарифи за вноса от Китай

Училището в Корея – уважение и труд

„Учила съм в такова училище. При вас момчетата и момичетата също учат разделени и са частни?“, изстрелва корейската ми преводачка, докато влизаме в едно от най-елитните училища на Сеул.

То е само за момичета, а в него се изучава и български език. Партньор е с нашето 18-о училище в София.

„Не са разделени, а и частните са малко“, успявам да отговоря аз, докато разглеждам фасадата на топ школото. По нищо не се различава от която и да е квартална учебна сграда у нас. Паркингът обаче е впечатляващ. Но колите са на учителите. Ученичките са в униформи, класните стаи не са нищо особено, дежурните мият коридорите. В кабинетите по химия, география, физика, изкуства е пълно с различни помагала / по-късно ще открия, че това е правило за всички учебни заведения, а не въпрос на елитно частно обучение/.

Учителската стая прилича на голяма офис зала – всеки има отделен работен кът, отрупан с учебници и документи. След малко ще разбера, че учител в Корея се става изключително трудно, но веднъж станал преподавател, човек има кариера, сигурност, голяма заплата и уважение. Изключително уважение. В педагогическите факултети влизат не добрите, а изключително добрите.

Докато главният учител и неговият екип ми разказват особеностите на методиките на преподаване, часовете заетост, учебната програма и се радват на българските си колеги, разбирам, че тук въпроси от рода „Родителите, не се ли притесняват от претоварването на децата?“, „Какви са правата на децата?“, „Не са ли много домашните?“ не се разбират. Защото се смята за нормално ученикът да спи по 5 часа на денонощие и да е от 6 до 22 ч на училище. Учението е цел и път към успеха. „И при теб ли беше така?“, питам на излизане от училището преводачката. „Да, истинска лудост. Ставах в 4 часа и до 11 вечерта стоях в библиотеката“, отговаря тя. Това е проблем в корейската система, на който в момента се търси решение. Но не това е в основата на успеха. А уважението, трудът и предвидимостта на кариерата и живота.

И още нещо – държавата влага огромни усилия в стабилното начално образование. Педагозите за тази степен се избират сред най-добрите студенти, обучението е само в държавни вузове (има само един частен педагогически университет). И в извънкласната дейност. Общината на Сеул например пряко се ангажира с тези занимания. Те не само развиват децата, но освобождават времето на родителите. Едно от училищата за малките е обзаведено като по каталог на големите фирми – цялата сграда е еко, децата имат видеостени в коридорите, на които играят, двор, в който садят растения, всичко се следи от директорския кабинет на специален монитор, повечето от педагозите се мъже. И всички работят в екип – от игрите до начина на усвояване на задачите по математика. Във всяка класна стая има по 3 „черни дъски“ – една обикновена, един монитор и една, на която се лепят различни неща. И простор, да, простор, на който, ако някой се изцапа, да си простре дрехата. Там са и парцалите, с които децата сами чистят работните и общите помещения. А, да, в училището се ходи с обувки за „вкъщи“. Вечер е място, на което се събират родителите, за да тренират в салона, да почетат книга, да поседят в парка.

Гимназията е в ръцете на частния пазар. Над 90 на сто от училищата са частни и родителите дават купища пари за обучението. Ниският успех не се приема, средният – също. Изискват се само отлични резултати. Учениците нямат свободно време, имат занимания – задължителни и извънкласни часове. Учителите също нямат свободно време в работното време, ако не са в час и не се готвят за следващия, посещават часове за обмяна на опит. Няма 5 часа на ден, няма месеци лятна почивка. Не работиш ли, нямаш работа.

Не учиш ли, пазарът те изхвърля. Корея не стои на едно място и търси своята ниша в глобалния свят. Нашата цел е да имаме „умни училища за умни ученици“, казват директорите и педагозите в Корея. Гъвкавост и перспективност са другите основни линии, по които работи системата. Например училището „Инчон Ханнури“, което се намира в кв „Инчон“, където е сеулското летище. Кварталът е населен основно с чужденци, защото там са част от основните комуникации за връзка с останалия свят. В него учат деца от всякакви националност. Всеки етаж на училището е посветен на нещо – на изкуството, на науката, на музиката, историята. А на всяко стълбище пише някаква сентенция, като напр. „Времето е пари“. Как се работи с деца от цял свят?, питам директора. „Изключително трудно, но много се радвам, когато се връщат при нас с усмивки“, отговаря той.

В Корея уважението и труда носят реален резултат – икономически просперитет на държавата и социална стабилност на нейните граждани.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.