Рокпевецът Том Пети е починал от свръхдоза от седем лекарства

Косовската полиция не предвижда специални мерки за сигурност при визитата на сръбския президент

Еротична екстраваганца от Франсоа Озон Страхотната мацка Марин Вакт с главна роля в “Double Lover”

Пентагонът: Операцията на Турция в Африн няма да повлияе на двустранните отношения

Джеймс Матис: Изправени сме пред все по-голяма заплаха от ревизионистки сили като Китай и Русия

Правителствена парализа в САЩ, в Сената не се споразумяха за бюджета

Сергей Лавров: Ядреното споразумение с Иран няма да оцелее, ако САЩ се оттеглят от него

Хиляди младежи протестираха в Будапеща с искане за образователна реформа

Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

Световният шампион в К1 Александър Петров: На ринга ми е хубаво все едно съм си на дивана

„Като застанах на първото място на почетната стълбичка, не ми беше толкова хубаво, колкото на ринга, докато се биех – казва Александър Петров, световен шампион на К1, най-зрелищният стил в кикбокса. – В ринга се чувствам наистина уютно, все едно съм си у дома, на дивана.”

През октомври в Белград варненецът печели титлата в категория до 81 кг. Изиграва 4 тежки срещи, а на финала побеждава с извадено рамо поляк. Но не показва по никакъв начин болката си. Запазва преднината от точки и грабва трофея.
„При една размяна на удари изведнъж дясната ми ръка се пусна надолу, хванах я с другата – спомня си 24-годишният Александър. – Не знаех какво става, друг път не ми се бе случвало. Вече не можех да се защитавам, бях напълно открит. Реферът ме попита: Какво става? Успях само да обърна китката си и да кажа: Нищо. Така боят продължи. За щастие при един от подскоците рамото влезе в ставата си и се намести. Оставаха 20 секунди. Успях да запазя хладнокръвие и удържах победата.”
Петров признава, че това не е бил най-тежкият му сблъсък на шампионата. Цялата си подготовка за първенството в Белград кара с травма на дясната китка. Болката е толкова голяма, че на моменти дори не може да си отключи вратата за вкъщи. Затова предпазливо влиза и в сблъсъка с белорусина Баранау, призьор от големи първенства и сочен за фаворит за титлата. Българинът губи катастрофално първия рунд. „Но на почивката си казах: Не ме интересуват болките, ако ще и ръката да ми счупи – разкрива кикбоксьорът. – Събрах се, дадох всичко от себе си, а втория и третия рунд обърнах резултата, като взех победна точка в последните 5 секунди. Невероятен мач.”

Качествата и характерът му на истински боец са забелязани от важни хора в кикбокса и само преди дни Александър е поканен да се бие на галавечер за световната титла при професионалистите в К1. Досега друг българин не е имал този шанс. Шоуто е на 24 юни в Монте Карло и е под патронажа на принца на Монако Албер. За всичките 9 срещи на ринга ще излязат 18 световни шампиони в различни категории.
„В първия момент, когато получих предложението, бях в шок – казва Александър. – Та там ще участват най-големите звезди на К1. Разбира се, изпитах и гордост, че съм първият българин, когото канят на подобен форум. Притеснения нямам. Само да съм здрав.”
А иначе още преди години варненецът е убеден, че един ден ще стане световен шампион, защото има качества да бъде най-добрият в този спорт. Докато е студент в НСА, дори се представя именно като бъдещия № 1 на планетата.
Стартът на кариерата му не е никак лесен. Преди 14 години се запалва по кикбокса, а преди това тренира бокс. Отива на едно републиканско първенство и цял ден остава в залата да гледа боеве. А когато излиза приятелят му Стилиян Начев, за 40 секунди хвърля противника си в нокаут, си казва: А, та това и аз го мога! И така се започва.
„Първите 3 месеца тренировките бяха пълна скука – признава шампионът. – Няколко пъти исках да се откажа и всеки път бях спиран от Стилиян. – На първото ми републиканско спечелих титлата, а чувството беше като на световното в Белград – не изпитах комфорт на стълбичката. Тогава установих, че мястото ми е на ринга.”
Въпреки че К1 е най-тежкият стил в кикбокса, в който са позволени удари с ръце, крака, колене в главата и тялото, Александър изцяло намира подкрепа в семейството си. Родителите му виждат, че именно този спорт го прави щастлив, и изобщо не го спират.
„Майка ми няколко пъти е идвала да ме гледа на състезания, но точно тогава и най-много са ме били – смее се варненецът. – За щастие не съм получавал тежки контузии.”

Признава, че извън залата понякога му се е налагало да загатне за уменията си.
„За съжаление има хора, които не разбират само от разговор, не усещат и границата между това да си любезен и да те е страх – казва шампионът. – Но винаги гледам да избягвам конфликти, все пак спортистите – донесли слава и гордост на България, трябва да сме за пример.”

Петров обаче изказва и болка, че медиите твърде малко внимание отделят на бойните спортове, където България е традиционно силна и има успехи. Мечтае за световна титла на професионалния ринг, както и да стане една от иконите на българския спорт. И засега върви стъпка по стъпка към най-голямото предизвикателство досега – шоуто в Монте Карло. „Знам, че ако покажа това, което мога – няма начин да не спечеля и при професионалистите”, категоричен е шампионът.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.