АЛЕКСАНДЪР ДОНЕВ

Берлин,

специално за Труд

Наградите на кинофестивалите напоследък винаги имат политически измерения. И това е естествено предвид факта, че многомилионните бюджети на най-големите филмови форуми (Кан, Берлин и Венеция) се финансират почти изцяло от правителствата на държавите, в които се провеждат. Но политическата ангажираност не личи само в разпределянето на отличията, тя започва със самата селекция. Съставянето на конкурсна програма е нещо като списък с "опорни точки", който повече или по-малко умело журито трябва да спази. В този смисъл ръководеното от Мерил Стрийп жури отговори изцяло на възложеното му доверие.

Филмът на италианеца Джанфранко Роси "Огън в морето", отличен със "Златна мечка", най-точно и художествено най-убедително предава настроенията на света в настоящия момент от ХХI век - с бежанската вълна, която залива Европа, и лутането на нейните граждани между солидарността и страха, че човешкото море ще ги потопи.

Въобще темата за неясното и тревожно бъдеще доминираше. "Смърт в Сараево" на Данис Танович въпреки очевидната си конструираност и публицистичност е своеобразен каталог на съвременните проблеми на Балканите: показно европеизиране, зад което надничат корупция, социално напрежение, пълновластие на мафията, неспособност да се намери приемливо за всички обяснение на миналото. Голямата награда на журито - „Сребърна мечка“, му беше отредена най-вече за неговата социална чувствителност и непримиримост.

В по-омекотен, но не по-малко обезпокоителен вариант въпросът за бъдещето стои и във филма, който донесе „Сребърна мечка“ за режисура на французойката с датски произход Миа Хансен Льове. Неговото заглавие L’Avenir означава бъдеще, но не онова далечно научнофантастично, а непосредствено предстоящото, пред което е изправена Изабел Юпер, 60-годишна гимназиална учителка по философия. В традициите на френските киномайстори Ромер и Трюфо авторката успява на фона на битово-професионалното всекидневие на героинята си да проектира екзистенциални и социални проблеми. По подобен начин са разработени още "Комуната" на датския режисьор Томас Винтерберг, който донесе на изпълнителката на главната роля Трине Дирнхолм "Сребърна мечка" за най-добра актриса, и полският "Съединени щати на любовта", чийто автор Томаш Василевски получи "Сребърна мечка" за сценарий.

Разбира се, като световен фестивал Берлинале се стреми да поощри филми и автори в колкото се може по-широк географски диапазон. Все пак журито, ръководено от Мерил Стрийп, не изневери на принципа си да отличава филми, в които емоционално-психологическото и социално-екзистенциалното се допълват. Пример в това отношение беше и тунизийският филм "Хеди", копродукция с Франция и Белгия. В него раздвоението на млад мъж между подчинението на традицията и желанието сам да определя съдбата си разкрива лутането и непоследователността на обществата, събудили се за промени с т. нар. арабска пролет. За главната си роля Мажд Мастура получи "Сребърна мечка" за най-добър актьор, а режисьорът Мохамед Бен Атиа - наградата за най-добър дебют, дотирана с 50 000 евро от германската организация за авторски права. Киното на Азия беше отличено със "Сребърна мечка" за най-добър оператор на Марк Ли Пин-Бин в "Срещу течението" и с наградата на името на основателя на фестивала Алфред Бауер, "Сребърната мечка" за нови посоки в развитието на киното, присъдена на "Приспивна песена за печалната загадка" на режисьора Лав Диас от Филипините.

В крайна сметка никой от отличените филми на Берлинале не дава отговори на най-горещите въпроси на нашето време. Не това е функцията на изкуството. Неговата задача е само да задава въпросите, но възможно най-настойчиво и въздействащо, за да не могат зрителите (и политиците) да си затварят очите пред тях.