Украинската „Нафтогаз“ все още не е постигнала споразумение с „Газпром“

Осъдиха мъж на 7 години затвор за убийство в село Смолница

Почина първият секретар на посолството ни в Москва

Започват тестове на тол системата по реални маршрути с бордови устройства

Инженери спешно в Козлодуй заради инцидента По предварителна информация върху работниците е паднала купчина железа

Продадоха на търг най-голямата бутилка уиски в света за 15 000 лири (СНИМКА)

България и Тайланд подписаха споразумение за безвизови пътувания с дипломатически и служебни паспорти

Кметицата на Козлодуй научи от „Труд“ за инцидента със загиналите работници

„Лудогорец“ получи „Интер“ и Върба

1 г. затвор за мъж, хванат с фалшива книжка в Германия Наказанието е за документно престъпление

Авторът на пенсионната реформа, предизвикала транспортна стачка във Франция, подаде оставка

Алфа Рисърч: Партия на Слави Трифонов излиза на трето място

МВнР към българите във Франция: Стачни действия затрудняват пътуванията в страната

Експлозия до сградата на българското посолство в Подгорица

Поли Генова заведе любимите си момчета на зимно море

Мартеницата – поверия и обичаи

Усукани бял и червен конец, това е мартеницата, с която българите посрещат 1 март. Мартеницата обикновено се закичва на дрехата, а по-младите предпочитат да я връзват на китката на ръката. Някога така носели мартеници само децата, момите и младите булк, пише агенция „Фокус“

Ергените връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. За съвременния българин, мартеницата е традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от „злите сили“ на отиващата си зима. По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март.

По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят, мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден-днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче или щъркел. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.

Смята се, че на 1 март студът влиза четиридесет метра в земята. На този ден празнуват: Марта, Мартин, Евдокия

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата, но и на неподреден все още свят, и поради това изложен на безброй опасности. Свикнали сме да свързваме колебанията във времето с непостоянството на женския характер. Нещата, както винаги, са по-сложни от клишетата.

Раждането на света през март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1 март (единствен по рода си в целия свят български празник), 9 март – Младенци, и 25 март -Благовец.

Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане -Възкресението. Тоест за спасителното възкресение на Христос, от което човек получава нова вяра в безкрайността на живота, зад пределите на познатото, в онези висши духовни пространства, които не познава, но страшно му се иска да посети, да достигне някога. Подготовката за него не е просто занимание, изисква специални и трудни усилия, пречистване, жертви. През месеца, който най-често е мост към Великия ден, започва големият великденски пост, започват седемте сирнишки седмици, чества се всеобща прошка, наречена Сирница (или Сирни заговезни). И понеже за всяко придвижване по пътя трябва време, а началото винаги е най-трудно и опасно, първите дни след Сирница също са едни от най-опасните не само през този месец, но и въобще през цялата година.

Първата сирнишка седмица е Тодоровата неделя, седмицата след Сирница, в която всеки ден може да се окаже страшен, ако не се изпълнят всички забрани, ограничения, проверени от годините ритуали. Свети Тодор идва, за да обозначи новия космически ред. А накрая на месеца, на 25 март, заедно с лястовиците и пролетта идва и благата вест, че земята най-после е благословена, на нея ще стъпи Божият син, който на нов, по-висш етап ще подреди хаоса в душите, ще внесе хармония, ред, вяра и нова нравственост. В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги.

Народът ни има приказно обяснение и за променливото време през този месец. Защо Баба Марта ту плаче, ту се смее

Голям Сечко и Малък Сечко били двама братя. Те си имали една сестра – Баба Марта. Тримата си имали едно лозе и цяла година го гледали. Дошло време, обрали гроздето и си направили три бъчви вино.

Чашка по чашка, пийвали си всяка вечер двамата братя и изпили своето вино. Баба Марта нищо не знаела, а те, чашка по чашка, започнали от нейното вино да пият. Така, докато го изпият до капка.

Дошло време и за месеца на Баба Марта. Поискала и тя да се почерпи. Отишла и потърсила от виното в своята бъчва. Но тя била съвсем празна. Братята й били изпили всичко. Разфучала се Баба Марта, разлютила се, разсърдила се на братята си, че изпили виното й. Сърдила се, сърдила се, пък току се засмяла и спряла да плаче за виното. Най-накрая казала: „Какво пък, нали моите братя са го изпили, не са чужденци.“ Така Баба Марта ту плаче, ту се смее.

РИТУАЛИ

Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единствения женски месец в календара“, но според една приказка Март някога бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата, времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.

Каквато и да е истината, при всички случаи за българина Марта е персонификация, символ на обновяващото начало и той все гледал да я зарадва и разсмее. Ако тя е весела, и времето ще е хубаво. На покривите на къщите или на двора на плодно дръвче се слага червено платно и се оставя да стои девет дни. Щом Марта го види, цялата грейва. Червеният цвят има и предпазно действие. Така се радва и като съзре мартениците, които хората са си вързали в нейна чест, особено като спре погледа си върху деца, моми и невести. Сигурно защото момите и невестите свързва с плодовитостта и новото раждане, което тя самата носи. Някъде вярват, че Марта се радва, когато срещне младо красиво момиче или невяста с пълни ръце. Затова възрастни жени избягват да излизат от дома на 1 март, за да не срещнат Марта и да я разсърдят.

На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, пали старата си метла на двора и нарежда: „Вън бълхи, вътре Марта!“ Магическото изгонване на бълхите символизира прогонването на злото. Сметта се изхвърля далече от дома. Палят се и огньове, които всички от къщата прескачат с лице към изгрева за умилостивяване на бедите и всякакви вредители. За прогонването им надалеко дворът се обикаля със звънци и заклинания.

ЗАБРАНИ

Не се работи никаква работа извън почистването на дома – да не бие град през лятото.

На огъня не се слага черно и опушено котле, за да няма главня по житото. Жените не месят, не предат, не шият, не перат. Не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.