Ердоган заплаши САЩ: Ще признаем геноцида на индианците

Три ракии пил шефът на Пътното в Перник, преди да седне зад волана

Тодор Кантарджиев: Все още не е късно за противогрипна ваксина

Г-жа Батик доведе Индонезия у нас Рисуването с восък върху коприна е древно азиатско изкуство

Пентагонът: Използваме авиобазата Инджирлик, само с разрешението на Турция

Затягат водния режим в Перник от днес

Дронове ще охраняват турските сондажни кораби край Кипър

Сблъсъци между демонстранти и полицията в Ливан

Ето какво ще бъде времето днес

Мачовете и спортът по телевизията днес

На 16 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 16.12.2019

Търг за реликви от „Междузвездни войни“ Предишен подобен аукцион събра 500 000 долара

Розовите болшевики скочиха и на Клинт Истууд Либерални журналисти искат бойкот на новия му филм

Инцидент с лифта на Сопот, сблъскаха се две седалки с хора (ВИДЕО)

Научен факт: Псуването сближава хората

Макар и да е невъзпитано и белег на ниска култура, от псуването има и някои неочаквани ползи, съобщава Би Би Си. То сближава, прави ни по-убедителни и ни помага да издържаме на болка.

Прави ни по-убедителни, особено ако е свързано с положителна изненада. Примерно: „Е… – вярно са увеличили минималната работна заплата!“ Проучване от 2014 г. на блог на несъществуващ политик сочи, че постовете с мръсни думи са по-четени и получават повече харесвания и коментари от културните, тъй като хората имат повече доверие на политик, който използва неформален език. Всъщност се оказва, че по-често псуваме онлайн, отколкото в реалния живот. С 64% – за да сме по-точни.

Друго, новозеландско проучване, показва, че псуването е форма на учтивост. То е проведено в завод за сапун. В един от цеховете работниците редовно се попържали помежду си, но избягвали да говорят така на колеги от други цехове. „С това те изразяват чувство на солидарност и скрепяват отношенията си“, заключават изследователите от уелингтънския „Виктория юнивърсити“. Все едно казват: „знаем се отдавна, толкова сме си близки, че мога даже и да те напсувам“.
Учените накарали студенти да държат ръката си в кофа с леденостудена вода. Тези, които крещяли мръсотии през това време, успяли да издържат по-дълго от възпитаните си колеги.

Оказва се, че при произнасяне на мръсни думи дори не се използва същият дял от мозъка, както при говорене. Това е описано в книгата на психолога Ричард Стивънс „Скритите ползи да бъдеш лош“. Според последните проучвания това поведение не е присъщо на нискокултурните и нискочелите. По-често нецензурен език си позволяват образовани и заможни хора, на които не им пука за социалните догми.

От друга страна спазването на социалните табута се свързва с невротизъм и сервилно поведение.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.