32 млн. лв. на година ще са нужни за охраната на 2000 села в България, където има икономически и социални дейности, прогнозира пред БНТ Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села. Изчислението му е по повод идеята на главния прокурор Сотир Цацаров в селата да има присъствие на жандармерия. Според Борислав Борисов охрана е нужна, защото не бива да се рискува мотивацията на хората заради лошата среда на сигурност.

За охраната на селата ще трябва да се назначат между 3000 и 4000 нови служители, каза Галентин Грозев от национален синдикат "Сигурност".

Да се вземат мерки отсега, защото след това ще е късно и от бавенето ще има негативни последствия, които ще излязат по-скъпо на държавата от това да плати за охрана сега, заяви Борислав Борисов.

"Общо в България има 5047 села, 700 са наистина обезлюдени и няма нужда от охрана. Но в тези 2000 села не трябва да се рискува мотивацията на хората, които се занимават със селско стопанство, с туризъм и други дейности и заради лошата среда на сигурност има риск да се върнат в градовете. Изчисленията сочат, че трябва да бъдат назначени около 860-900 души. Трябва да бъдат закупени около 400 автомобила, плюс специализирано оборудване за тези автомобили, провеждане на обучение, екипировката, заплати, осигуровки.... което прави около 30 - 32 млн. лв годишно", каза Борислав Борисов.

Галентин Грозев от своя страна подчерта, че проблемът идва защото държавата от години е абдикирала от задължението си да осигурява сигурност в селата.

"Има три възможности като решения - да се продължи настоящата ситуация и хората да се чувстват, че живеят в кърджалийските времена. Държавата да се прави, че прави нещо с кратки акции, които да вдигат главата на хората и после пак да я потапят. Вторият вариант е широко обсъжданата възможност да се даде право за носене на оръжие, което като проследим редките актове за използване на оръжие виждаме, че води до изключителна агресия до всички страни и може да взриви социалния мир и да доведе до гражданска война. На трето място е това, което главният прокурор казва. Но не е достатъчна една мярка, а трябва да се мисли комплексно. Приемаме, че държавата ще извади достатъчно пари и ще намери по-ефективен метод с полиция, камери и въздушно наблюдение", казва Грозев.

Според него, обаче няма такъв модел, при който да се затвори един гладен човек и каквото и наблюдение да му се направите, той да не направи престъпление.

"Това е същинският проблем, не толкова - ние ги хващаме, те ги пускат. Проблемът е, че групите, които излъчват тези престъпници - не е тайна, че това са от малцинствата - тези хора не се интегрират по никакъв начин. Това е по-сериозен проблем и той не се решава от МВР. Какъвто и респект да има, докато тези хора нямат работа и не се чувстват ангажирани в някакъв процес, който да ги прави едно цяло със всички останали, а са дезинтегрирани от обществото, те ще продължават да извършват престъпления", каза Грозев.

Той уточни, че половината села са с проблеми, които изискват присъствието на полиция. Дори и по един жандармерист да се сложи, няма как да се обезпечи цялата дейност. Може би за момента, където е най-тежко, жандармерията може да реши проблема, да го потуши за месец, но когато жандармерията се отдръпне, тези хора ще продължат да извършват престъпните си деяния.