За никого няма съмнение, че обратът в динамиката на световните събития през втората половина на това десетилетие вещае все повече несигурност и неяснота за бъдещето – на България, Европа, Западното полукълбо и Света като цяло. От тази презумпция е изключително важно в тези смутни геополитически блата националните интереси на България да бъдат навигирани безкористно и професионално от хора с опит и преди всичко широк кръгозор и светоусещане. В този тежък контекст - кой е човекът, който ще застане на поста български посланик в САЩ и достатъчно добре въоръжен ли е, за да се справи с предизвикателствата?

Американците казват, „Си Ви” не се чете като текст, а тълкува като опит. Г-н Тихомир Стойчев, който беше одобрен от правителството да замени превърналата се в синоним за поста „посланик в САЩ” г-жа Елена Поптодорова, представя професионална биография, която отговаря сериозно на търсените изисквания. Безспорно изпращането на кариерен дипломат на една от най-отговорните задгранични позиции си е точка за МВнР във вечния мач на професионалните срещу политическите назначения на посланици или ако искате „Жендов” срещу „Дондуков”, без значение какъв цвят вратовръзки обитават сградите на № 1 и № 2 в конкретния момент. Вярно е, че като част от политическия кабинет на президента последните четири години г-н Стойчев може да се води и от този отбор, но предвид че опитът му за поста е резултат от 20-години поход по административната стълбица на родната дипломация, ще пишем точката на Външно.

Тихомир Стойчев има закалката на Вашингтон, където вече е бил на два пъти, втория път като пълномощен министър (заместник-посланик) в периода 2008-2012 г. – ако не разбирате правилно – „шарже д'афер” към световната супер сила по принцип си е голяма работа. Казват, че в една организация често пъти „вторият човек” е този, който най-добре умее „да върти нещата” – да видим. След отзоваването на тогавашния посланик Лъчезар Петков през 2009 г., заради скандала с изхвърлените бюлетини, Стойчев практически ръководи посолството до идването на Елена Поптодорова през лятото на 2010 г. В комбинация с кариерното му израстване през 1990-те и след това в дебрите на европейския ни интеграционен процес (който по една или друга причина все още продължава на няколко нива), и преизподнята на бумащината - институциите в Брюксел, можем да сме сигурни в издръжливостта му. А като възпитаник на Философския факултет на СУ, авторът на този текст няма как да не кимне на колегата.

Маневрата, с която Тихомир Стойчев си е осигурил в професионалната биография американският критерий „да е работил политическа работа” всъщност си е достойна за уважение, а назначаването му за посланик в САЩ представлява пробив и за България, която все още влизаше в дипломатическия кастинг на Вашингтон в графите „малки страни”, „пратете някой по-известен” и „да изглежда добре на приеми”. Последното по никакъв начин не е упрек към стила на г-н Стойчев, точно обратното. На неговите плещи ще лежат не малко поръчения - от борбата за хипотетичното отпадане на безвизовия режим за пътувания на български граждани в САЩ, през консултациите за трансатлантическото споразумение, борбата с тероризма, бежанската криза, сътрудничеството в рамките на НАТО и още, и още.

Защото с изложените във всички посоки флангове на българската външна политика (благодарение на много успешната вътрешна, разбира се), близките месеци и години бъднините на родината до много голяма степен ще зависят от умели маневри на дипломацията – иначе сами се сещате какви са алтернативите. Посланик Тихомир Стойчев също така ще трябва да е и много добър диспечер-въжеиграч. Поддържането на постоянно открит комуникационен канал София-Вашингтон-София-Брюксел-София на всяко едно ниво на сътрудничество, дори и съдържанието на разговорите да не е изцяло обществено достояние (някой ден, знае ли човек), е връвта, с която сам се тегли корабокруширалия тсал, който гордо наричаме Република България.

Какво казват дипломатите

Според професионалистите две сентенции обикалят разговорите в дипломатическите среди в неформална обстановка и най-правилно формулират същината на професията:

- Дипломацията е способността да кажеш на някого да върви по дяволите по такъв начин, че да очаква пътуването с нетърпение.

- Ако дипломатът казва „да”, това предполага „може би”; ако казва „може би”, иска да каже „не”, но ако направо казва „не”, не е никакъв дипломат.

ЗА НЕГО

Професионалист с дипломатически и политически опит

Посланик Тихомир Стойчев е професионалист с дипломатически опит в САЩ, богат политически опит от администрацията на президента и се ползва с консенсусно доверие на българските институции. Тази комбинация от качества ще му даде летящ старт в новото предизвикателство. Но за него, както и за всички посланици по света е най-важно какво българската държава ще им възложи и позволи да свършат. Пожелавам му успех!

Соломон Паси, бивш министър на външните работи

Много добър е и в публичната дипломация

Познавам Тихомир Стойчев като професионалист, винаги сме си сътрудничили активно в предишните му качества, както в рамките на мандатите му в САЩ, така и като секретар по външна политика на президента. Борави много умело с целия набор инструменти, необходими на един дипломат. Особено отличително за него е, че освен традиционните инструменти на дипломата, той разбира и може много добре да използва инструментариума на публичната дипломация. Това е изключително важна тема за съвременния свят и вярвам че с неговите възможности ще допринесе изключително много за развитието на двустранните отношения България-САЩ.

Таня Михайлова, Директор на Дипломатическия институт към МВнР

Не прави кариера по „втория начин”

Тихомир Стойчев не е от старото поколение дипломати, които в основната си част се оказаха съпричастни на бившата Държавна сигурност. Напротив, той винаги се е разграничавал от принципа да правиш кариера „по втория начин“, с паралелна биография. Г-н Стойчев е професионален дипломат в модерния смисъл на думата и неговият успех, който той е заслужил с труда и отдадеността си, е успех и за цялото младо поколение в българската дипломатическа служба. Желая му на добър час!

Весела Чернева, директор на Европейския съвет за външна политика, бивш говорител на МВнР