Ердоган заплаши САЩ: Ще признаем геноцида на индианците

Три ракии пил шефът на Пътното в Перник, преди да седне зад волана

Тодор Кантарджиев: Все още не е късно за противогрипна ваксина

Г-жа Батик доведе Индонезия у нас Рисуването с восък върху коприна е древно азиатско изкуство

Пентагонът: Използваме авиобазата Инджирлик, само с разрешението на Турция

Затягат водния режим в Перник от днес

Дронове ще охраняват турските сондажни кораби край Кипър

Сблъсъци между демонстранти и полицията в Ливан

Ето какво ще бъде времето днес

Мачовете и спортът по телевизията днес

На 16 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 16.12.2019

Търг за реликви от „Междузвездни войни“ Предишен подобен аукцион събра 500 000 долара

Розовите болшевики скочиха и на Клинт Истууд Либерални журналисти искат бойкот на новия му филм

Инцидент с лифта на Сопот, сблъскаха се две седалки с хора (ВИДЕО)

Режисьорът Максим Генчев: Предпочетох да спестя скандал с Русия заради граф Игнатиев

– Спомняте ли си първите си стъпки на театралното поприще, г-н Генчев?

– За пръв път срещнах театъра в Петрич, бях на 12 години. Бях харесал „Бялата змия“ на Братя Грим и исках целият свят да я чуе. Направих постановка в коридора на блока с децата, а родителите ни бяха публика. Театър не бях гледал дотогава и една по-грамотна комшийка ме заведе в Благоевград на куклен театър, но нямам спомен да ми е харесал… За театър спрях да мисля, когато в киното дойде „Херкулес“ и Йоле приличаше на Елка, в която бяхме влюбени… Поисках да стана киноартист, за да ме харесва.

– На кого от учителите си в актьорското майсторство сте признателен?

– Един от първите ми учители – майстор на словото – Наум Шопов, похвали способността ми да вниквам в смисъла зад думите, да улавям причината за тях, а не да се занимавам с интониране и паузи… Сетне дойде Учителя Азарян! От него научих всичко: действен анализ, логика на мислене в образ… Всичко, което и до днес прилагам успешно.

– Кои от изиграните от вас роли цените особено?

– Михал Цариградски от „Одисей пътува за Итака“ и Стамат от „Църква за вълци“…

– Кога и как взехте решението да застанете от другата страна на камерата и да снимате филми?

– Мечтата ми беше да уча за киноактьор, но такава специалност няма и до днес в НАТФИЗ. Затова влязох студент по театрално актьорско майсторство, което сега ми помага да работя успешно с актьорите пред камера… Киното е високата ми сбъдната мечта. Първите ми филми са направени почти без пари. Просто намерих хубава малка ръчна камера и започнах. Това беше началото на зверска борба с киногилдията…

– Как успяхте да намерите финансиране и да заснемете първите си два игрални филма („Друг“ и „Гераците“) без подкрепата на Националния филмов център?

– Първите два филма са направени почти без пари, с приятели. „Гераците“ ги показаха на София филм фест, понеже играеше силният общински съветник Роби Янакиев, един добър актьор, но след това бяха скрити веднага за широка публичност. Бях съсипан поради незнанието с какво се захващам. Бях обявил неумишлено война на конюнктурата, а търсех причините в себе си. През ум не ми минаваше, че системата няма да позволи волни частни изяви. Борбата беше на ръба да ме убие физически, но Бог не спря да ме обича… Бог да ни пази от колеги! Оцелях и добих нова сила – насоченост към класически автори и национални герои. От дете усещам, че съм предопределен за нещо значимо. Така дойде „Дякон Левски“…

„Дякон Левски“ върви по кината, имате ли някаква статистика колко зрители са го гледали?

– Има статистика: 2 милиона зрители чрез Канал 3 и по кината. В торентите тегленията са по около 50 000 на ден. Тоест филмът държи рекорд по гледаемост.

– Всеки българин носи в себе си свой собствен образ на Апостола. И е ревнив, когато кинематографичният образ не съвпадне с неговия Левски. Предполагам, че предварително сте знаели този риск и можете да разберете подобни емоционални зрителски реакции?

– Генетични възли ни свързват с Апостола. Рядкост са българите, които го определят като терорист. Обикновено това са сред властимащите на хранилки при Сорос.

– Как успяхте да съберете бюджет за филма? За мен е истинско чудо и подвиг заснемането на подобно мащабно епично платно без държавно финансиране!

– Бюджет с дарения бе невъзможен. При такова темпо на постъпления в сметката бихме могли да достигнем нужния минимум от 700 000 лв. примерно за 50 години. Финансирането стана по чудо – една българка! Д-р Златина Филипова, успешен дерматолог в Абу Даби. Тя е собственик на филма, като не си е върнала нито лев от вложените над 1 милион. Мога да я определя като възрожденец!

– Хората, които са вътре в темата „Левски“, бяха приятно изненадани да видят на екрана новите факти, свързани с делото на Апостола. Имам предвид „сръбската връзка“ в предаването на архива на БРЦК на турците във Влашко. А също и изчистването на образа на поп Кръстьо от незаслуженото вековно позорно петно…

– Каравелов „изтървава“ архива… Поп Кръстьо е невинен… Левски е имал любима… Гибелта на Империята е поради мързел, извратеност, корупция… Масон е ровел в ценностите и мозъците ни… Народът е предателят… Левски сам отива на кръста бесило… Все „опасни“ за харесване „разкрития“…

– Изключително експресивен беше финалният кадър с огромната бесилка разпятие. Той според мен е ключът за разчитането на филма като едно опоетизирано притчово житие на народния български светец Дякон Игнатий. Чия беше идеята?

– Художникът Ники Нинов нарисува бесилото кръст, идеята е негова. Моя идея беше епизодът да бъде заснет в мъгли. Синът ми Ники Генчев реализира визията и смисъла. Той умее да мисли рационално и да овеществява намерения.

– Очевидно вие сте се занимавали със сериозна издирвателска дейност, преди да напишете сценария. Не е възможно да не сте попаднали и на данните за съпротивата от страна на руската имперска политика срещу освободителното дело на Левски – за ролята на Найден Геров, на граф Игнатиев… Какъв е вашият коментар?

– Имам заснет епизод с граф Игнатиев, но не го включих, тъй като филмът щеше да се превърне в политически скандал…

– „Дякон Левски“ понастоящем си пробива път към сърцата на българите. Има ли интерес към филма и зад граница?

– Има интерес за разпространение в САЩ и Китай. В преговори сме. Предложението е за 15 години, което продуцентът не харесва.

– Какъв човек е, в какво вярва Максим Генчев?

– Какъв човек съм?! Едва ли съм машина, имам усещане за несвършена докрай мисия. Трябва ми голяма телевизия, за да заснема подробно целия сценарий – 80 серии по 54 минути, които биха подредили огромния обем от чутовната история на Дякон Левски и неговите избити братя…

– Върху какви нови филмови проекти работите?

За разсейване направих един коренно различен по стил и жанр филм – казва се „На педя от земята“ и скоро ще тресне киногилдията като гръм. Премиерата е на 30 март в Дома на киното, а от 8 април филмът тръгва по кината на 50 екрана… Сега подготвям нов филм за тийнейджъри, приключенски, с пътуване във времето. Казва се „Тайната на хайдушкото злато“, за него ще поканя Бандерас. През зимата искам да заснема един леден уестърн за Ботев, а другото лято – „Рекох!“, за Петър Дънов, в копродукция с Китай… Както виждате, аз съм щастлив мечтател, комуто е дадено да осъществява мечтите си!

Нашият гост

Максим Генчев е роден на 28 септември 1954 г. във Видин. Израства по гранични застави, тъй като баща му е офицер. Първи клас в застава Водни пад. В една класна стая с 4 чина с по двама ученика: първи клас на първи чин, втори клас на втори… Завършва ВИТИЗ през 1980 г., в класа на проф. Крикор Азарян. Има над 60 театрални роли, с три национални награди и номинация за “Аскеер” през 1998 г. С над 25 роли в чуждестранни игрални филми като “Изток – Запад” и “Версенжеторикс” и български телевизионни сериали. От 2007 г. минава от другата страна на камерата и започва да снима като режисьор.

Режисьор е на “Друг” (2007), “Гераците” (2008), “В ложата на тротоара” (2010, документален), “Дякон Левски” (2015).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.