Българските депутати милеят за народа така, както и турчин не е милял

От години ратувам за това - гласуването да стане задължително. И ето, гласът ми беше чут - верно, засега на първо четене, но все пак... Гледам, че дори и тия, дето до оня ден твърдяха, че задължителните избори били дървено желязо, обърнаха палачинката. Сега всички искат задължително гласуване. Отлично, даже много добре!

Аз обаче си го представям малко по-иначе това задължително гласуване.

Задължително - да! - но само при едно важно условие!

А то е да има бюлетина (или отделна графа в тото фиша, изобретен от бившата Мая Манолова), където да пише: „Против всички тия тук!“... И никакви четирипроцентни бариери, никакви търкалца отдясно за преференциално таковане... - против всички!...

Какво следва.

Следва, че гласуваме, правим, струваме, накрая броим, в изборните студиа на телевизиите щръкват стълбците с процентите... И гледаме резултатите.

И ако бюлетината „ПРОТИВ ВСИЧКИ!“ е събрала най-много гласове, правим какво?

Изборите се анулират. Няма избрани - няма избори!

Дотук справедливо ли е? Справедливо е. Няма пресконференции, няма шампанско и сълзи! Вместо това още на другия ден президентът свири край на мача и в сряда издава указ за насрочване на следващи избори.

Само че!

Само че на следващите избори да нямат право да се вписват в партийните листи лица от предходните (анулираните!) избори. От първия до последния - вън! Все пак нали именно заради тия кандидати за хамама хората са гласували „Против всички!“? Така справедливо ли е? Разбира се, че е! Още по-точно - гласували са именно против тях, само че сега това не се смята. А трябва!

Тъй че те вече да нямат право да се изтипосват по плакатите и да ни занимават с обещания, за които и бездруго знаем, че нямат намерение да изпълняват. Пък партиите да пробват с други лица.

На следващите избори (пак задължителни, естествено, проведени пак под страх от глоба, сто тояги на голо и конфискация на цървулите ми в полза на държавата) отново трябва да има бюлетина (или, хайде, нека да е номерче в „гордостта на Мая“) „Против всички“...

Ако и този път с нея са гласували най-много хора, изборите отново се анулират, президентът отново издава указ - насрочва значи нови...

Само че този път нито една от партиите и коалициите, спечелили по-малко гласове от гласовете „ПРОТИВ ВСИЧКИ“, да нямат право да се регистрират за избори. За каквото и да било. Да ги няма в бюлетината! Да се махат заедно с обръчите си от фирми, с корпоративните си вотове, с порциите си, с кебапчетата и с потните си певци и певици. Явно не стават - не ги щат хората и толкоз.

Така де! Един път не им минал номерът, втори път не им минал - за трети път вече няма време, защото времето си лети, а стомничката не е от титан, чупи се. Тъй че да идват нови! Справедливо ли е? Справедливо е!

Нататък - все така! Насрочват се избори, обявява се глобата за оня, който не е гласувал, печата се бюлетина „Против всички“, гласуваме, броим и ако точно тази бюлетина отново има събрани най-много гласове, тогава партии, коалиции, движения, независими тарикати... - аут! Да излизат следващите. С партии поне ни е дарил изобилно Бог. (И Аллах, разбира се.) От оня ден вече си имаме още една - хем и тя е партия на протестите, а вече знаем какво ще рече това.

Така, докато някой все пак изпревари по брой гласове бюлетината „Против всички“. Все някога това трябва да стане.

И когато стане, няма да имаме депутати, които се готвят да се пенсионират като такива само защото по някакви загадъчни причини са абонирани до живот за първите места в листите. И заради които вече си мисля, че българските депутати милеят за народа така, както и турчин не е милял!...

Ето тогава ще ходя да гласувам, пък ако ще да е под страх от глоба.

Добре де, майтапя се с тая бюлетина.

Само че мога и сериозно. Досега не съм пропуснал избори. Оттук нататък обаче няма да им стъпя! Защото съм гражданин на държава, в чиято конституция има член 42, който възвестява: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“

ПРАВО, а не ЗАДЪЛЖЕНИЕ!

Смятайте ме за изтърпяващ наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА!

Не може правото да е задължение

„Задължителното гласуване е крачка назад в демокрацията. То показва изкуствено повишаване на изборната активност, като едно право се превръща в задължение“ според политолога проф. Тодор Галунов.

Явно в момента има проблем с демократичното развитие и не прави чест на българския политически модел. Гражданите нямат нужда от насилствено подкарване към урните. Въздържането от гласуване също е позиция, и то гражданска.