Хибридният спорт

Duke Nukem Forever e най-тъпата игра

Десислава Танева: Африканската чума по свинете все още не е отминала

Ревю на Шанел събра знаменитости Виржини Виар представи първата си самостоятелна колекция за марката

Стабилизирано е състоянието на 14-годишното момче, ударено от кола на НСО

Кати Прайс остана без розовия си джип Автокъща изкупи тунингования Range Rover на силиконовата моделка

Саудитска Арабия мами геймъри с награден фонд

Кога жена се интересува от миенето на колата?

Китаец наля $1,5 млн. в герой, приятел го продаде за 500

Момичето, пострадало при катастрофата с джип, е в стабилно състояние

САЩ официално отложиха влизането на допълнителни мита срещу Китай

Двама души са загинали при две тежки катастрофи в Пловдивско

Снежна буря причини смъртта на един човек в Исландия

Борис Джонсън – По волята на народа

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 14 декември 2019

Клети балкански номера срещу клетитe бежанци

Мигранти се редят на опашка за топла храна. Лека-полека някои от тях тръгнаха към албанската граница.

Никой не ще да остане в нашия край, но съседите се карат и за това

Една лаконична информация от миналата нощ разбуди нови страхове от повторение на ужасните картини от изминалите месеци. Първата група бежанци била пристигнала близо до албанската граница с Гърция. Били 162 души, главно семейства с деца, тръгнали от пристанището в Пирея и лека-полека се добрали до гръцкия пограничен град Янина, само на 12 километра от пункта на границата, наричан „Три моста“. Групата била съставена преди всичко от сирийски граждани, които внимателните местни власти настанили в сградата на местната гимназия. Даже,според албанската телевизия „Топ чанъл“ бежанците били посрещнати от представители на местната власт, от жители на селището и от хора на Червения кръст.

В подобна информация нямаше да има нищо тревожно, напротив, ако не бяха страховете от откриване на нов маршрут за движение на бежанците от Близкия изток към Централна Европа. Дори преди да е започнал да функционира, той си има и име – Адриатически маршрут.

Първата дестинация от новия път, естествено, е Албания. За вероятността бежанците да се насочат към паралелни посоки на вече затворения балкански път през Македония, Сърбия и Хърватия и една от тези посоки да бъде тъкмо Албания и Косово, предупреди един перфектен познавач на проблемите на албанците на Балканите – д-р Боби Бобев от Института по балканистика на БАН на дискусията „Бежанската криза в ЕС – гласове от Балканите“.

Боби Бобев е бивш български посланик в Тирана, а после и в Прищина. Той прогнозира, че при блокиране на балканския маршрут най-естественият импулс на бежанците е те да потърсят тъкмо албанската посока. Въпреки сложния релеф на местните планини, но в крайна сметка с очакването, че могат много по-лесно да стигнат до друга европейска държава членка на ЕС, в която важат правилата на Шенген. Например, Италия. Още повече че местните албанци имат натрупан опит в това отношение от началото на 90-години на миналия век, когато картините с пресичащи на лодки и корабчета десетки и стотици албанци на път за италианския бряг бяха дълго време сред топновините на ТВ емисиите по света.

Никой не е толкова голям наивник да твърди, че след затварянето на балканския маршрут и евентуалните споразумения между Брюксел и Анкара в окончателния им вид, които трябва да се уточнят на 17 и 18 март, бежанците ще спрат да търсят алтернативни пътища към целта си. Но това не бива да ни пречи да видим „последствията“ от движението на бежанците по балканския маршрут. Още когато словенският премиер Миро Церар провъзгласи на 8 март сутринта в Брюксел, че този път вече е затворен и не функционира, за миг си представих какво би означавало това за онези, които се намират в приемните центрове на Македония, Сърбия и Хърватия, за онези под дъжда в Идомени, за онези, които в този момент слизат от някаква лодка или корабче на някакъв гръцки остров. Бариерата падна, но кризата остави своето живо наследство в държавите по маршрута.

В транзитния център Табановце на северната граница на Македония затварянето завари общо 1050 бежанци. Това бяха предимно афганистанци, които сърбите върнаха, след като разбраха, че нямат нищо с хората от военните огнища в Сирия. На всичко отгоре афганистанците бяха хванати, че говорят гръцки, че през последните четири-пет години са аргатували в Гърция и че документите са им нередовни. Към тях се прибавиха още 450 души от Сирия и Ирак, които се намираха в граничната зона между Македония и Сърбия и които сърбите насочиха на юг, в Македония, към държавата, от която са влезли в Сърбия. Македонците твърдят, че техният капацитет за прием и грижа е 2000 души. Но това даде основание в Скопие вече да се появяват и медийни недоволства от „лошия комшулук“ на сърбите, които гледат да „изчистят“ територията си от заварените там бежанци. Засега това недоволство е само лично мнение на журналисти, но ако тенденцията за „прехвърляне на топката“ от едната страна на границата към другата продължи, току-виж възникнало сериозно междусъседско напрежение. Да не забравяме и прецедента – нали през лятото на миналата година в един момент Сърбия насочи част от транзитните бежанци към Хърватия, та постави на сериозен тест крехкия процес на помирение между Белград и Загреб. Няколкодневна търговско-митническа война, взаимни обвинения от двете столици, заплахи и така нататък – това беше политическият резултат на тази „операция“.

Македонците нямат това притеснение, че някой от заварените от бариерата бежанци ще изрази изразено желание да остане в страната и да се интегрира в нея. По-скоро комичен, отколкото сериозен е случаят, разказан от д-р Зоран Илиевски от Скопие, съветник на президента Георге Иванов, по време на вече споменатата дискусия в Брюксел преди две седмици. Става дума за онези 70 мигранти, подписали декларация в приемния център за оставане в Македония, които бързо-бързо се отказали, когато станало ясно, че изобщо не са разбрали какво пише в поднесения им формуляр. И поели на север. Хърватите са решили другояче въпроса. Техните гости от бежанския лагер Славонски брод са само 408 и властите са решили да не си губят времето, а да ги върнат директно в Гърция.

И докато се чака указание от Брюксел за по-нататъшната съдба на бежанците, медийни бомби с политически оттенък гърмят с пълна сила. В интервю за най-тиражния германски ежедневник „Билд“ македонският президент Георге Иванов директно и остро обвини ЕС, че не е помогнал с нищо на Македония за справяне с бежанската вълна. Грижата им струвала 50 милиона евро, а до този момент в Скопие нищо не е получено. От Брюксел реагираха светкавично, като дадоха ясно да се разбере, че ако Иванов е чакал в сметките на правителството да влязат свежи пари, с които то да разполага както си иска, много се е излъгал. ЕС е превеждал средства на специализираните агенции и ведомства, които пряко се занимават с проблемите на бежанците. Всичко това даде основание на някои опозиционни сайтове край Вардар да поискат да се забрани на Гьоре /президента Иванов/ да дава изявления пред чужди медии.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.