„Лудогорец“ продължава в Европа и напролет!

Дневен хороскоп на Алена за петък, 13.12.2019

На 13 декември 2019 да почерпят

Външният министър на Македония: Езикът ни има свое историческо развитие и е признат от лингвистите

НСО за блъснатото дете: При вина на служителя ни ще бъдат предприети всички законови мерки

Румен Радев: От върховенството на закона зависи българите да вярват в държавата си

Цвета Караянчева събра бившите председатели на парламента в навечерието на Коледа

Започна рекултивиране на сметището на Пазарджик

„Канал Истанбул” ще бъде решен на търг Трасето между Черно и Мраморно море ще е 45 км

Автомобил на НСО е ударил 14-годишно дете

Вицепрезидентът: Възможност за достоен живот дължим на хората с увреждания

Американският Сенат прие с единодушие резолюция, признаваща арменския геноцид

Стачка спира междуградските автобуси

Пентагонът с бюджет за 738 млрд. долара

“Матрицата 4” с премиерна дата Участва и Нийл Патрик Харис

БАН осигурява първата човешка стъпка на Марс

„Люлин“ потегли към Марс вчера от космодрума „Байконур“.

Първата човешка стъпка на Марс ще бъде подсигурена от БАН. Единственият български научен експеримент на друга планета е част от руско-европейската мисия „ЕкзоМарс“. Той включва апаратура, която измерва на какви дози радиация ще бъде изложен бъдещ екип от хора, който трябва да бъде изпратен на Червената планета през 2030 г. Това съобщиха за Труд от Института за космически изследвания.

Българският апарат, наречен “Люлин – МО”, вече се отправи на своето седеммесечно пътуване до Марс на борда на ракетата „Протон – М“. Малко преди обяд вчера тя излетя от космодрума „Байконур“.

Основната цел на мисията „ЕкзоМарс“ е да търси следи от живот на далечната планета, обясни проф. Йорданка Семкова, ръководител на дозиметрическия блок към FREND, от който е част българският апарат.

„Люлин – МО“ ще трасира пътя на астронавтите и космонавтите към Марс, като ще определи на какви дози радиация ще бъдат изложени те. На базата на българските данни ще могат да бъдат подготвени екипировката и продължителността на полетите на човешката мисия, така че тя да издържи пътя до Червената планета и престоя на нея.

„Отсега се знае, че дозите радиация са големи и застрашават човешкия живот“, уточни проф. Семкова. По думите й българският екип очаква първите данни от Космоса да пристигнат на 4-5 април.

„Когато ракетата достигне планетата, апаратът ни няма да кацне. Ще бъде спуснат само спускателният модул на Европейската космическа агенция, който има технологични задачи.

Ще бъдат направени модели как може да се каца на планетата“, обясни още тя.

Нашият уред пък ще остане на 400 км от Марс, където ще бъдат събирани данни за наличието на метан, за който учените смятат, че ще даде отговор на въпроса има ли живот на Марс.

„След толкова години работа се вълнуваме много. Това ще е нашето върхово постижение, ако всичко е наред с излизането от орбита. Това означава, че ще имаме успешен експеримент на друга планета, посочи още проф. Семкова.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.