Министър Желязков: Приетите текстове в пакета „Мобилност“ ще доведат до повишаване на вредни емисии

Фронтекс: Броят на мигрантите по източния маршрут нараства

Румен Радев: В своята командирска практика нямам нито един загубен самолет, нито един загинал летец

Децата в риск са уязвими от социалния закон Социалистите пращат текстовете в Конституционния съд

Проф. Олег Асенов: Електронната система за тол таксите ще помага срещу нерегламентирания превоз на пътници

Нинова: В правилника на парламентарната групата на БСП няма партийни наказания

Соцвеличия почетоха паметта на Христо Христов (снимки) 100-ина души, работили във външната търговия отбелязаха 88-ия рожден ден на бившия си министър, който почина на 16 ноември

Прокуратурата в Италия разследва Матео Салвини заради служебни полети

НЗОК отпуска безплатно по 2 лекарства за заболяване Лекари се оплакват от новия Националния рамков договор, който предстои да бъде подписан

Сидеров: Не съм част от управлението! Каракачанов има две детски мечти – да бъде министър на отбраната, другата е да измести АТАКА и Волен, която няма да се сбъдне, категоричен е партийният лидер

АПИ: 70% от българите смятат за справедливо камионите и автобусите да плащат по-високи такси

Владислав Горанов: Радев е приел ролята на опозиционен лидер, но понякога с това вреди

Разследват кардиолози за източване на Здравната каса

Брад и Анджелина ще си поделят децата за Коледа

Тома Биков: Радев е избрал ролята на президент, който разделя обществото

Кошмари в кухнята на разследването

Само слепи хора не виждат, че съдебната реформа трябва да тръгне от МВР. Така каза на научна конференция председателят на Конституционния съд Борис Велчев, позовавайки се и на опита си като шеф на държавното обвинение. Ако се хване на бас с някой от късогледите реформаторски авторитети за 1 милион лева, той вероятно ще стане милионер. По всичко личи, че поне 1700 от всичките 1800 разследващи полицаи (дознатели) у нас с готовност ще свидетелстват в полза на неговото твърдение, а останалите мълчаливо ще споделят тяхното мнение.

Чуйте Галин И., дознател в столично РПУ:

„В момента имам на бюрото си 82 дела на производство – за побои, блудства и грабежи, за кражби на ДДС, за измами и за други престъпления по 7-8 глави от Наказателния кодекс. Приемете, че съм пенкилер и разбирам еднакво и от укриване на данъци, и от изнасилване на деца. Обаче седнете на моето място и се опитайте да мислите едновременно за 82 неща. Не става. С голямо напрягане можеш да водиш едновременно 30 дела – призовеш свидетел, 7 дни чакаш и в това време захващаш друг казус… Дежурен ли си, всичко зарязваш и ходиш по огледи на трупове и обири в продължение на 24 часа. Срокове те гонят и адвокати. Някой път ти изгори бушона и пишеш щуротии в протокола, например така – „Намери се липсваща врата с катинар…“

На работа като на работа – един не може, друг не иска или обратното.

„Аз искам, но не зная как – признава красива разследваща полицайка, затънала до гуша в папки. Да се чуди човек защо ли се крие зад тях, прилича на Кари от „Секса и града“.

„Нова съм и са ми дали 22 дела. Имам 22 работни дни на месец и мога да работя по един ден по едно. Но как да го свърша в двумесечен срок? Написах 18 призовки от сутринта – издирвах адреси, сега проверявам цифричка по цифричка номерата. В бързината правя грешки, ще ме накажат. 300 тома имам заварени от колега, получил инфаркт – описвам и подвързвам, номерирам листче по листче, обшивам ги с конци и с игла, мама ми я даде. Това пронумероване и прошнуроване се прави в следствието от деловодители. Но при нас и папки няма, камо ли друго. Кламери има, но аз купих щипки, че изпод кламерите хвърчат листчета. И статистически карти трябва да пиша, но не знам как и няма кой да питам. Страх ме е да не ми върнат дело от съда и да кажат – куха лейко, как не си свършила нещо елементарно!“

Сълзите напират в очите на дознателката: „Текучество е при нас, недостиг на кадри, неподготвеност, пренатовареност, ниски заплати, нищета – нямаме хартия, тонери, принтери, химикалки. Като извикаш в мизерния кабинет баровеца на разпит, той те гледа сякаш си хлебарка. Колегите напускат, бягат.“

Бягат хората, че как. Неблагодарна, непрестижна, трудна работа. Недокомплектът в дознателския апарат е 40% за страната. Само в София свободните щатове са рядкост. Но трима дознатели от СДВР преди няколко дни станаха прокурори. Както и главният разследващ на Самоков. Всички знаят защо. Разследващият полицай стартира с около 1000 лв. месечно, а прокурорът – с около 2000. Главен дознател с 20 години служба стига тавана в кариерата си и във възнаграждението – 2300 лв. на месец. Обичайната му перспектива в МВР е дисциплинарно уволнение. Стига един рушветчия да се издъни сред подчинените му. А в това време прокурорът с неговия стаж изкарва за 4 месеца годишната му заплата.

На конкурса за Софийската районна прокуратура неотдавна 460 от 560-те кандидати бяха разследващи полицаи. Най-свястните. Рушветчиите не се явяват на конкурси, на тях в МВР им е уютно.

Дознатели обикновено стават юристи, неуспели да си намерят друга работа – за да им тече стаж с около 1300 лв. заплата. Тъкмо се научат да водят досъдебно производство и стават магистрати. Повечето хич не се преуморяват. Обяснимо е. Само 20 лв. повече получава за месеца този, който получи отличен по Системата за управление на целите.
„ Тя система е тъпа – казва обиден от нея. Някой приключил 20 дела за джебчии, а той приключил 2 дела за убийства. И познайте кой получил бленуваните 200 лв. годишно. Не познахте. Получил ги е тоя с джебчиите.

Друг въпрос е, че конкурси за дознатели се обявяват рядко. Как шефът на Областната дирекция на МВР да назначи нужните кадри като няма пари да им даде заплати? И така 20 души разследват за 30 души по щат. Ясно как. „10 кг. може всеки да вдигне, но никой не може да вдигне 300 кг.“, отбелязва един от тях. И досъдебните производства се трупат ли трупат, а други се претупват колко да не е без хич.

Същевременно над 500 следователи се оплакват, че едва 5% от делата се възлагат на тях. Другите 95% – на разследващите полицаи. Окръжните прокурори предпочитали тях – че били „по-неуки“ и податливи на заповеди.

„ Те имат нужда от обучение, видно е. Но защо да ги учим, като след година най-много напускат?“ – коментира шефът на националното следствие Евгени Диков.

Новопостъпилите разследващи полицаи ги хвърлят като на „пинк-понг“, където сварят. Някой с 3 седмици опит попада на дело с дедесари, „тупкано“ месеци наред от началника му. Той не знае какво да прави, а и никой не му казва. И за джебчия, хванат да бърка в чанта, пак трябва някой да го упъти отначало – кого да разпита, да прави ли разпознаване. Новакът пита, пита, пък тръгва сам и стига до високите етажи на властта. И какво става? Самият той картинно обяснява: „Кошмари в кухнята – гнили ябълки, мръсотия, а шефът вика: тук ще се опарим аз и ти, що не го духаш, стига с тия „чисти ръце“ и щуротии!“

Дознателите нямат право да разследват магистрати, министри и народни представители – пише го в НПК. В дознанията те се водят като неизвестни извършители, а станат ли известни –отиват в прокуратурите…Там започват да се джуркат обвиненията в корупция по инстанциите и току виж им минала давността.

А защо разследващите полицаи по-сговорчиво от следователите козируват и викат „тъй вярно?“ Защото са на двойно подчинение, затова. МВР им плаща, полицейският директор ги оценява, той ги мести тук-там и следователно ги командва. От друга страна, прокуратурата като господар на досъдебното производство също им дава заповеди.

Нарежданията най-често не съвпадат. В РПУ- то с тях се гони статистика за разкриваемост. Там шефът иска „картон“ – за установен извършител, обвинение и задържане за 72 часа. А прокурорът иска „материали“ – да си напише обвинителния акт. Дознателят изпълнява – и това, и онова. И съответно обяснимо загазва. Извади ли картон, остава сам – оперативните работници хукват подир друг бандит – нов приоритет си имат и уликите по предишния престават да ги интересуват. А часовете за предварителния арест изтичат, разследващият бърза да опише наличните разпити, обиски, експертизи, пъха ги припряно в папката, не ги прочита и там, по неговите думи, се получава манджа от тия, дето Шеф Манчев ги хвърля в боклука – отвън прилична, а отвътре не става за нищо.
А междувременно пък всеки му звъни – направи това, не – онова, той няма опит и обърква конците. Смачква делото например. Като се разчуе, той е на мушката. Големците се отричат от заповедите си, те са устни. За МВР той е „външен човек“, за прокуратурата – „чужд“.

„ И на двете места се отнасят към дознателя като към чуждо магаре, пришпорваш го и не го жалиш и храниш…“, признава висш магистрат.

Ако е тарикат дознател обаче, като слуга на двама господари, той е неуловим в безобразията. От МВР го проверяват за срокове само и активен ли е в следствените действия, или дреме. Какви ги върши точно те не могат да го питат без прокурорско разрешение. А прокурорът я го викне на доклад, я не. Той работи с три РПУ-та и е зает. Ако иска да пита нещо, софийският дознател търчи като изоглавен в седем прокуратури – на ул.„Викилски“, на „Развигор“, на „Раковска“, на „Черковна“, на Римската стена“, в Съдебната палата на „Витошка“…

„ В общия случай нито прокурорът знае какво правя, нито аз знам какви указания би ми дал – обяснява дознател. – Гоня го, а хвана ли го, той се запознава с делото като на първа среща с гадже…Втори път отивам – той всички забравил. Една прокурорка четири пъти ми връща делото с указания да си дам вещите на потърпевшия, а аз още преди първия път съм го направил. Соча й къде го пише, а тя – не съм го чела, връщам си така дела, че да си печеля време…“

Или друго: Носят на дознателя преписка „с оглед образуване на бързо производство“. Гледа той датата на деянието – отпреди 8 месеца станало, а стигнало до него чак сега. Какво бързо производство? Кошмар.

Какво да се прави?

Постоянното увеличаване от няколко години насам на броя на служителите с разследващи функции в службите не дава резултат. Разследващи вече има освен в полицията, и в армията, и в митниците… и в жандармерията щяло да има, но какво от това? Те подготвени ли са? Не са. Друга работа нямат ли си? Имат си. Ще им плащат ли допълнително? Няма. Защо да очакване по-добър резултат?

Не може ли да се подобри организацията? Разследващите полицаи предлагат да се съберат в една структура, а не в различни, както е сега – едни в МВР, други в съдебната система, трети в армията, четвърти в митниците. Дейността им да се регламентира в един закон, а не в няколко – в НПК, в ЗМВР, в Закона за съдебната власт и т.н. Да се уеднаквят заплатите им – за еднаква работа и еднаква квалификация. Да се разпределят равномерно в страната – сега ? от дознателите са в София, Пловдив и Варна , а над 60% от населението е в другите градове и села.

И стига са ги съкращавали! Поредната реформа е проформа пак и пълни канцелариите, а полицаите – и разследващи, и оперативни, и охранителни пак намаляват. От екипа на Бъчварова искали да стане както трябва, хубаво. Но то става както винаги. Затова служителите на МВР пак протестират.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.