Реката полудява, помита къщи, отнася пътища, изкоренява дървета, взема и жертви

Реката е като жената - радва те, храни те и помага... Но разсърди ли се, става страшно, казват старите рибари край Дунав. А те познават голямата река добре - половината им живот е минал край водата, а другата половина - в нея. И знаят, че най-красива и непредвидима река Дунав е пролетно време - когато потекат „черешовите води“. Тогава вълните се надигат от стопените по планините снегове и от рукналите дъждове, а по бреговете бухват в зелено храсти и дървета. Цвят от овошки се носи по течението, откъдето идва и изразът „черешови води“. В такива дни хората излизат по бреговете, за да се любуват на прекрасните пейзажи. Но красотата често е коварна. Ако снеговете са големи, а дъждовете буйни, Дунав полудява, помита къщи, отнася пътища, изкоренява дървета и нерядко взема и жертви. В такива дни хората се молят на речните и небесните богове да усмирят водната стихия, преди да съсипе всичко по пътя си.

Така е от векове. Легенди разказват за страшните „повогьета“, които в миналото отнасяли цели села, а оцелелите местели къщите си по високите хълмове. Все още са живи спомените на старите ломчани за голямото наводнение през 1942 г. Тогава Дунав изскочил от коритото си, водите му залели улици, влезли и в къщите. Имало срутени жилища, започнала евакуация… Потопът подкопал и сринал и част от жп линията. „Лом беше като Венеция. Рибари евакуираха с лодки хора от къщите“, разказват стари граждани. Реката се оттеглила, но оставила кал и разруха. Месеци наред ломчани възстановявали града си.

„Черешови води“ има всяка пролет, но на десетина години поне веднъж Дунав се надига и водите му застрашително тръгват към градовете и селата на сушата, за да напомнят, че природата крие страшна мощ, която не подлежи на опитомяване. В Лом помнят бурни „черешови води“ и през 70-те и 80-те години на миналия век. „През април 1970 г. реката беше заляла понтоните, митницата, речните служби, обкръжила беше и хотел „Балкантурист“. Водата стигна чак до пътя Лом - Видин и се плискаше на метри от гимназията. Излизахме с учителите от часовете, за да гледаме наводнението. Беше любопитно, но и страшно!“, спомнят си над 60-годишни мъже и жени.

Понякога наводненията носят и малки придобивки, допълват ломчани. След оттеглянето на реката от брега остават разливи, пълни с риба. Дечурлига и възрастни ловят с ръце и пълнят чували с шарани. Рибарите пък изтеглят от реката изкоренени дървета и ги складират за огрев през зимата. Слуката обаче е дребна пред страховете и пораженията от реката. Най-страховитото наводнение от Дунав през последните десетилетия бе през март и април 2006 г. Тогава за около 40 дни реката се надигна с над 2,5 метра, превзе пристанището и част от крайбрежните квартали и щурмува ден и нощ пристанищния град.

„Ситуацията беше изключително опасна. Всеки ден реката се покачваше. Водният стълб започна да превзема коти, които не са заливани от десетилетия, и разбрахме, че сме изправени не пред ежегодното прииждане на Дунав, а пред бедствие!“, спомня си кметицата на Лом Пенка Пенкова. Сред водата останаха пристанищният комплекс и Дунавският парк, хотели, речни служби и къщи. За около месец почти без почивка работници, спасители и доброволци изградиха 500 метра насипи и надградиха 150 м диги край Лом, за да спрат щурма на Дунав. Над 10 000 тона земна маса бе изсипана по крайбрежието като крепостна стена. Обявена бе бедствена ситуация и в помощ на ломчани пристигнаха 120 войници и водолази. Правителството бе в постоянна връзка със сръбските власти, за да се контролират изпусканите от хидровъзела „Железни врати“ води. Въпреки мерките обаче на 22 април реката стигна незапомненото от 100 години ниво от 985 см. Дигите поддаваха, шахтите избиваха като гейзери, започна евакуация. Но точно преди насипите да рухнат, Дунав сякаш се смили и отстъпи.

На другия бряг в Румъния обаче реката бе безпощадна - проби дигите край село Раст срещу Лом, срути над 600 къщи и заблати цялата низина. „Ако реката не беше пробила в Румъния, щеше да отнесе Лом!“, заявиха тогава специалисти. Щетите от потопа в пристанищния град не бяха малки. Наводнени бяха 27 сгради, 700 дка бяха заблатени, пристанището претърпя загуби за над 0,5 млн. лева, разбити бяха пътища и канали. За да не се повтори страховитото наводнение, държава отпусна 10 млн. лева, с които до 2011 г. край Лом бе издигната 800 метра кейова стена, а Дунавският парк бе изграден отново с европейски средства. Сега от каменната стена ломчани гледат с любопитство и тревога прииждащите отново води на Дунав. Заради терена или грешки на строителите речните води се просмукват под дигата и заблатяват част от новия парк. Реката все още не е достигала нива над 8 метра и не се знае кейовата стена ще издържи ли нов голям щурм на реката. Пък и 800-метровата преграда защитава само част от крайбрежието и трябва да бъде удължена, за да пази целия град.