Три ракии пил шефът на Пътното в Перник, преди да седне зад волана

Тодор Кантарджиев: Все още не е късно за противогрипна ваксина

Г-жа Батик доведе Индонезия у нас Рисуването с восък върху коприна е древно азиатско изкуство

Пентагонът: Използваме авиобазата Инджирлик, само с разрешението на Турция

Затягат водния режим в Перник от днес

Дронове ще охраняват турските сондажни кораби край Кипър

Сблъсъци между демонстранти и полицията в Ливан

Ето какво ще бъде времето днес

Мачовете и спортът по телевизията днес

На 16 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 16.12.2019

Търг за реликви от „Междузвездни войни“ Предишен подобен аукцион събра 500 000 долара

Розовите болшевики скочиха и на Клинт Истууд Либерални журналисти искат бойкот на новия му филм

Инцидент с лифта на Сопот, сблъскаха се две седалки с хора (ВИДЕО)

Ердоган заплаши да закрие авиобазата „Инджирлик“, ако САЩ продължат със санкциите

Сирийската рокада на Путин

От сирийската шахматна дъска руският президент изважда цар (в свое лице) и слага топ

Обявеното изненадващо руско военно изтегляне от Сирия, където Москва водеше самостоятелна операция в подкрепа на режима на Башар Асад, дойде толкова неочаквано, колкото и самото включване на руската армия в петгодишния конфликт през лятото на миналата година. Освен, разбира се, за тези, които го бяха планирали.

Равносметката е проста. Благодарение на руското включване Дамаск получи на своя страна модерно въоръжение, огромно тактическо предимство и най-вече самочувствие във войната срещу всички фракции, които искат скалповете на сирийския президент и близкото му обкръжение – признатата и непризнатата от Запада опозиция, бандитските фракции, „Ал Кайда“, ДАЕШ, кюрдските бригади, и дори успя да се озъби на съседните арабски страни, които се включиха в бомбардировките на западната коалиция.

Москва пък демонстрира пред света, че четвърт век след разпадането на СССР в новия си възход на международната сцена отново разполага с боеспособна армия, която има ресурсите да е агресор от ранга на САЩ далеч от границите си.

В крайна сметка хармонията в световните отношения е въпрос на стратегически баланс. Заедно с Иран Москва беше единственият съюзник на Башар Асад от началото на гражданската война досега и оказваше пълна политическа и дистанционна военна подкрепа, подобно на западните и арабските правителства, които подпираха различни от изброените по-горе фракции. Ясно е, че директната военна намеса в полза на една от страните изискваше реципрочен отговор в полза на друга. Да му мислят от ДАЕШ, чийто възход беше формалният повод всички световни сили да отидат да тестват лазерното насочване на бомбите си над Сирия и Ирак.

Със сирийския гастрол Русия също така си осигури важни стратегически гаранции, една от най-сериозните от които е опазването на единствената нейна военна база извън границите й – в сирийското пристанище Тартус, което служеше за основен логистичен център и плацдарм за руската операция, както и да разшири военните си активи с летището и базата в Латакия. Без Башар Асад на трона в Дамаск Москва трудно можеше да запази военна стъпка в Средиземноморието, където традиционно от зората на студената война насам броди предимно Шести американски флот. След свалянето на руския изтребител от Турция в руските военни бази бяха разположени и супермодерните ракетни комплекси с голям обсег на действие С-400, които засега ще останат на позициите си по турската граница.

Западни наблюдатели тълкуват стратегическото „изтегляне“ на част от руските военни активи в Сирия като опит за първа стъпка към потенциално затопляне на отношенията на Русия с Турция и арабските монархии, които се засегнаха много от включването на Москва в сирийската гражданска война.

Истината обаче е, че макар и притиснат икономически, руският президент Владимир Путин умее да играе гъвкаво по нервите на Запада във всяко направление – не се учудвайте, ако тези дни Москва предложи помощ на ЕС за бежанската криза, най-малкото набързо „да умие очи“ за твърденията, че нейното включване в Сирия предизвика втората вълна на масово човешко преселение, което се стича към южните подстъпи на Европа от началото на руската бомбардировки през лятото насам.

От друга страна, до голяма степен благодарение на въздушните удари и изравняването на баланса на силите, от 27 февруари в Сирия действа примирие, което, макар и неустойчиво, се спазва от повечето страни в конфликта. Доколко това ще е факт след руското изтегляне, предстои да видим. Специалният пратеник на ООН Стефан де Мистура го приветства като положителен ход в светлината на продължаващите в Женева нови преговори между опозицията и режима. В крайна сметка от един положителен изход на тези разговори – макар и в неопределено бъдеще време – зависи урегулирането не само на сирийската криза, но и на съпътстващата я многомилионна човешка драма. Междувременно Москва обяви, че изтеглянето не само няма да е пълно, но и съвместно със сирийската армия руската авиация ще продължи да бомбардира позиции на терористични организации, като местното крило на „Ал Кайда“, „Фронт Ал Нусра“ и други.

Реално погледнато обаче, от Сирия Владимир Путин изважда цар (в свое лице) и слага топ. Нека не забравяме, че конкретните параметри на руската военна операция в Сирия все още не са известни, защото освен героична пропаганда Москва не обяви реално колко и какви нейни активи воюват на сирийска територия. Кадрите с разтоварваните от ешелони танкове Т-90 и излитащи и кацащи изтребители бомбардировачи Су-34 нямат голяма информационна стойност. Пентагонът оценява руското присъствие в Сирия на 3000-6000 военнослужещи. Според Кремъл след изтеглянето в двете бази в Тартус и Латакия ще останат между 800 и 1000 военни, които ще осигуряват подкрепата за Башар Асад и ще подсигуряват въздушните операции. С добри приятели в Дамаск и Техеран и обединеното командване на източната анти-ДАЕШ коалиция Русия-Сирия-Иран-Ирак в Багдад, Кремъл разполага с необходимата логистика в региона, за да може всеки момент да се върне с гръм и трясък, ако се наложи.

Мисията, която беше възложил Владимир Путин на армията си в Сирия, съвсем не беше „победа на всяка цена“ или безусловна подкрепа за режима в Дамаск; важен стратегически момент от операцията беше създаването на условия за бъдещо инфилтриране и на руските спецчасти в близост до териториите, контролирани от ДАЕШ. По данни на различни неправителствени организации над 10 000 руски мюсюлмани воюват на страната на ислямистите; в голямата си част те произхождат от вечния трън в петата на Москва – Северен Кавказ. А това е крайно неприятна перспектива за руската национална сигурност, както и да се развие „войната“ срещу ДАЕШ.

Присъствието на руски войски по турско-сирийската граница може да се превърне и в опасен фактор в разгарящата се наново кървава война между Турция и кюрдите, които в това издание на вековния конфликт имат собствена автономна територия в Иракски Кюрдистан (щедро дарена от САЩ по време на „възстановяването“ на Ирак), отцепват такава в Сирия, разполагат с пари от петрол и достъп до сериозно въоръжение. Да не говорим за подготовката на военните им бригади – страховитите пешмерги, чиито дамски бойни подразделения се оказаха истинското оръжие за терор сред ислямистите на ДАЕШ, които смятат, че ако бъдат посечени от женска ръка, няма рай и няма девици.

Така че след рокадата очакваме следващите ходове на гросмайсторите в световната шахматна партия.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.