В магадаскарския дебелоопашат лемур джудже може да се пази тайната за човешката хибернация и шансът на нашия вид да изследва дълбините на вселената, твърди екип от топ невролози, разказват от Independent.

Владислав Вязовски, украински невролог, казва, че впрягането на силата на хибернацията е жизнено важно, ако хората искат да отидат отвъд нашата слънчева система.

Интересното в застрашеното животно е неговата способност да спира биологичните си процеси - умение, изследвано през 50-те години от НАСА. Надеждата е, че сънят по пътя към звездите би означавал, че ще има нужда от далеч по-малко храна, вода и кислород, правейки дългите пътувания към далечни планети много по-практични.

Интересът на НАСА умрял в края на звездната надпревара на Студената война, но Вязовски и неговият екип от експерти в Университета Оксфорд изследват начините как да вкарат човек в статично състояние, използвайки знанието, получено от бозайници като мечки и лемури.

Повечето животни с подобно умение ядат много през лятото, създавайки мастни депа, с които ще изкарат зимата.

Прилепите помнят много повече от други животни след хибернация, заради все още непознати неврозащитни механизми.

След събуждане животните са по-склонни да разпознават членове на семейството си от познати, но не свързани с тях други животни.

Арктическата земна катерица понижава собствената си външна температура до 0°C, когато спи зимен сън.

Мечките нямат нужда да изхвърлят биологични отпадъци през зимата, телата им рециклират от тях хранителни вещества. Пулсът им намалява от 55 удара в минута до 9. Женската може да роди, докато спи, малките се хранят с кърмата й, докато тя се събуди.

„Пътуването до най-близката ни планета Марс отнема 8 месеца със сегашната технология. Ако един ден се надяваме да посетим друга слънчева система, дори да пътуваме със скоростта на светлината, пътешествието ще продължи с години. Ако имаме възможността да влизаме и излизаме в състояние на вцепененост, би направило разстоянията сравнително по-малко монотонно и ще съхрани жизненоважни ресурси“, казва ученият, „Фактът, че големи бозайници като мечките или дори приматите като дебелоопашатия лемур джудже от Мадагаскар могат да хибернират, означава, че теоретично хората не са нито твърде едри, нито имат нужда от толкова много енергия, че да не могат да влязат в такова състояние.“

Екипът на Вязовски, който е и част от програмата на Европейската космическа програма, казва, че въпреки някои „отворени въпроси“ относно човешката хибернация, теоретично е възможно да се постави човек в такова статично състояния за дълги периоди от време. Началото е поставено с широката употреба на контролирана хипотермия и забавяне на метаболизма в медицината, включително и при сърдечни операции, когато тялото е изстудено под нормалната температура.

Въпреки това докато се стигне до хибернация към звездите, учените признават, че все още има нужда от по-добро разбиране за това как животните спонтанно хибернират за няколко часа или много месеци. Изглежда животните знаят как да го правят безопасно.
Учените също така трябва да преодолеят унищожителния ефект на студа върху способността на мозъка да създава спомени.

„Проучванията при животните, например при прилепите, показват, че повечето от спомените им са защитени, дори при много месеци под почти абсолютна нерологична депресия. Но изглежда, че за някои спомени се съхраняват по-добре от други дори при тях, като например възможността да разпознаваш близките си“, обяснява Вязовски.

„Гените за хибернация съществуват в телата на бозайниците; трикът за изследователите е да научат как да репрограмират човешкото тяло, така че да има достъп до това умение“, казва Доктор Люис Дарнел, учен от университета в Кент.