ДСБ са в полето на властта, а не на опозицията

Всичко е имало в българската политическа практика, но такъв политически караконджул в какъвто се превърна Реформаторският блок не е имало. Много се изговори за неговото шизофренно политическо поведение – де факто е на власт, на думи и на фейсбук-приказка, се пъчи, че е опозиция. Стигна се дотам, че някои коментатори, които зле прикриват политическите си пристратия към РБ и в частност към партията на Радан Кънев, формулираха нов принос в световната политическа теория – било нормално и добро, че РБ е едновременно на власт и в опозиция, защото неговите министри щели да правят реформи, а опозиционните му депутати щели да им дишат във врата, за да не отслабва реформаторския устрем... Както се казва – без коментар.

Въпросът е, че когато ненормалното и девиативното се представят за нормалност и даже за политическа ефективност и иновация, то се превръща в част от процеса на банализиране на злото, което трови обществения морал и задълбочава партийната развала в България.
Форумът на ДСБ онзи ден е емблематичен пример. Вместо да очертае ясно отношението към властта, което би било честен и отговорен подход за един партиен водач като Радан Кънев, който претендира да е еманация на европейски ценности, станахме свидетели на откровено скъсване с реалностите и нахално партийно лицемерие. Колкото и да вярват в пропагандната схема, че една лъжа повторена сто пъти в крайна сметка се приема за истина, няма как това да се случи с партията на Кънев. Не за друго, а защото лъжата в случая е прекалено видима, реално измерима и и си има имена, длъжности, постове, разпечатки от гласувания в подкрепа на кабинета.

Каквото и да приказва един политик за своето „опозиционно“ битие, няма как нормално мислещите хора, без оглед на партийните им пристрастия, да се хванат на въдицата, че ДСБ и кръжеца „гражданска квота“ в РБ са опозиция. Имат министри, заместник-министри, шефове на агенции, областни управители, участват в апетитни бордове на държавни фирми... И по всички цивилизовани правила на политиката са позиционирани в полето на властта, а не на опозицията – членуват в коалиция, която е част от правителствената коалиция, гласуват „за“ бюджета, предложен от правителството, подкрепят правителството и отделни министри с гласа си, не искат оставката на кабинета или вот на недоверие. Осталатото е фейсбук-бръщолевене за наивници, дълбок интелектуален провинциализъм и открито незачитане на основни морални норми в обществения живот. Последното го подчертавам, защото въпросните опозиционни управници някак през годините започнаха да се изживяват като върховни блюстители на морала, монополисти на истината и единствени стожери на демокрацията. И май повечето от тях вярват, че могат да наложат тази самозвана позиция на обществото. Но такова мислене и поведение вече не е предмет на политически анализи, а по-скоро на съответните клонове на медицинската наука.

Ясно обаче е едно. Реформаторският блок е на власт. Консумира много повече власт, отколкото волята на избирателите му е отредила - имат една десета от депутатите в парламента, а в същото време почти половината от властовите ресори и ресурси на изпълнителната власт. По-важното в случая е, че демонстрираха, че нямат кадрови капацитет да упражняват смислено и компетентно тази власт. Това разминаване генерира хронична нестабилност - нито има реформи, нито страната върви в ясна посока. Въобще, реформаторски небивалици.

Друго е политическото поведение

Другите представители на Реформаторския блок - партиите на Кунева и Лукарски - са поне честни пред обществото. Те участват във властта, не крият това, носят съответната политическа отговорност. Можем да ги критикуваме за делата им, да предлагаме алтернативи, да се борим за отстраняването им, да искаме друга политика, но те имат куража и морала да се изправят пред обществото и да защитят свои възгледи и политики. Оценката ще дойде на изборите. Това е нормалното, европейско политическо поведение.