Дженифър Анистън показа как захвърля дрехите си

До 1200 лв. помощ за висшисти, които се върнат да работят в България

Бурята „Глория“ удари Испания с най-високата вълна в историята на Средиземно море (ВИДЕО)

Варненската апелативна прокуратура взе на спецнадзор делото за боклука от Италия

Турция инсталира термокамери на летищатa за проверка на новия коронавирус

Разкриха телефонна измама от миналия септември

Протест срещу данъчна наредба на жълтите павета

Великотърновският университет реализира амбициозен медиен проект

Хванаха администратор от прокуратурата в Търговище с 2,96 промила алкохол Срещу служителя тече бързо производство, вече е без работа

Тесен кръг близки и приятели изпращат акад. Благовест Сендов

„Опел“ блъсна пенсионер в Бургас

Нова улица и кръгови кръстовища в Бургас

Сърбия обмисля да помогне на България строежа на “Турски поток”

Девет години чества търновският клуб UN BESO

ГДБОП задържа мъж и жена за трафик на хора с цел сексуална експлоатация в Русе

Брайън Робсън пред „Труд“: Никой не беше унижавал Ъруин като Стоичков

Авторът на интервюто Динко Гоцев и Брайън Робсън след разговора им в Манчестър.

В годините без успехи от 1967-а до 1993-та “Манчестър Юнайтед” запази огромната си популярност най-вече благодарение на култови и харизматични фигури като Брайън Робсън, наричан Фантастичния капитан. Точно той вдигна първата титла за “Юнайтед” след 26 лета чакане и сложи старта на златния век за “червените дяволи”. На 59 години днес коравият джентълмен е посланик на клуба по света. Той посрещна “Труд” на чаша чай в хотел “Мариот” в “Манчестър”. Подарихме му фотоалбума “Стоичков, това съм аз”. И вече е ясно, че на 20 май ще го видим в София за юбилейния мач на Камата.

– Мистър Робсън, какво е всекидневието ви днес?

“Манчестър Юнайтед” ми предложи ролята на посланик на клуба и аз приех.

– Бяхте и в Тайланд като национален треньор, кажете ни за това?

– Различна култура, но пък се насладих на всичко. Хората са чудесни, храната, времето… Доста различно от това в Англия, а аз съм човек, който харесва слънцето. Играчите бяха с ограничени възможности, но даваха винаги сто процента. Но тогава получих диагнозата рак на гърлото и трябваше да напусна. Не бе честно към семейството ми да правя каквото и да е друго, освен да обърна цялото си внимание към терапията.

– Какво беше специалното между вас и феновете на “Манчестър Юнайтед”?

– Важно е как ще те помнят феновете, след като вече не играеш. Аз имах технически умения, вкарвах голове, и то нелоши. Работех здраво за отбора. Имах и отговорност към всички като капитан.

– Каква бе тайната на успеха на сър Алекс Фъргюсън?

– Има много тайни при сър Алекс. Неговата работоспособност и отношение към работата бяха невероятни. Личното му отношение към играчите. Той бе страхотен към всеки. Винаги ти даваше вяра, че можеш. Той имаше и страхотна скаутска система, както и умение да вкарва всеки на точното място в отбора си. Това е разбиране на играта от друго ниво – да намериш точния човек за точното място точно в твоя тим! Той изгради четири различни отбора на “Юнайтед”, като всеки нов бе също така успешен като предишния.

– Имахте страхотна кариера, но и много контузии.

– Аз играх над 800 мача. Чупих си крака три пъти. Имах много лош късмет с националния отбор на Англия. Извадих си рамото още на втория мач от световното през 1986-а, скъсах ахилес още на първия през 1990-а… Това бяха големи разочарования. Но въпреки това имах страхотна кариера. При всичките ми контузии играх 90 мача за Англия и имам 27 гола. Пропуснал съм 36 двубоя заради травми. Щеше да е добре да стигна 100 мача, но и сега съм доволен – играх за Англия и бях капитан.

– Вкарахте най-бързия гол в историята на световните първенства през 1982-ра срещу Франция. Пазите ли си часовника, подарен от ФИФА?

– Да, пазя го. За мен е много важен и го съхранявам в един сейф. Не го нося. Играехме първия мач от световното в Испания, аз вкарах в 27-ата секунда. Спечелихме с 3:1, аз добавих и още един гол. Същата вечер се обади татко ми и каза, че съпругата ми е родила втората ни дъщеря. Невероятен ден в живота ми. Тогава направих страхотен хеттрик!

– Доколко е вярно, че по ваше време играчите са прекарвали много време из баровете?

– О, определено имаше такава култура през 80-те години. “Ливърпул” и ние в “Юнайтед”, имахме сходен подход. Правехме излизания за скрепяване на колектива. На тях се пиеше, разбира се. Медиите го правеха голям въпрос, сякаш се случва всяка вечер. Четяхме как не трябва да пиеш, ако искаш да си професионален играч. А всъщност така отборите ставаха по-сплотени. С пристигането на чуждестранни играчи в Англия нещата се измениха. Легионерите не разбираха тази култура. Но Ерик Кантона например не бе такъв. Когато отивахме за питие заедно или пък на голф, той казваше: “Това харесвам в английския футбол, тези събирания.”

– Ако тогавашният “Манчестър Юнайтед” седне в ресторант или бар днес срещу настоящите играчи…?

– Лесен отговор. Повечето играчи от днешния отбор са абсолютни въздържатели, нямат никакъв шанс!

– Колко пъти сте се срещали с българи на терена?

– Играхме срещу “Спартак” (Варна) през 1983-1984 година, както и срещу националния ви отбор няколко пъти. Българските отбори винаги бяха технични, а играчите имаха стил. Бяха като тези от югославската школа. По мое време Стоичков беше един от най-добрите играчи в света. Току-що бях напуснал “Манчестър Юнайтед”, когато отборът срещна “Барселона” и падна с 0:4. Денис Ъруин е един от защитниците, които уважавам безкрайно. Никога не бях виждал някой да му причини това, което направи с него Стоичков онази вечер. Денис бе умен играч и не остаяше някой да му прави номера. Но Христо го разкъса.

– Липсва ли ви старият английски футбол?

– Да, английският футбол бе друг. В онези дни, ако някой излезеше в бели или розови обувки, щяхме да го ритаме по цялото игрище! Днес големите компании и спонсори диктуват такива неща – като цветните обувки примерно. Или татуировките. Дейвид Бекъм бе един от първите с много татуировки.

– Вие имате ли?

– Не, жена ми ще ме убие, ако си направя!

– Кой играч ви напомня за Брайън Робсън днес?

– Стивън Джерард имаше много сходен стил. А играчът, който днес ми харесва във Висшата лига, е Аарън Рамзи от “Арсенал”.

– Ако Гарет Бейл струва 90 милиона лири, колко щеше да струва Робсън днес? А Ръш, Далглиш или Джордж Бест?

– Ще говоря от името на всички споменати. Нямаше да ни пука дали струваме 90 милиона лири, но да получаваме по 300 000 лири на седмица – ето това щеше да е доста приятно!

– Какво е мнението ви за Димитър Бербатов?

– Много го харесвах. Гледах го какви неща прави още в “Тотнъм”, после дойде и при нас. Справи се добре. Хората казват, че не е работил достатъчно здраво. Но за мен има и други неща, които трябва да можеш на терена. Класен играч, който използваше главата си на игрището. Да, не можеш да очакваш от него да е в центъра на физическата битка, но вкарваше страхотни голове и печелеше мачове за отбора. Периодът му в “Юнайтед” е успешен, бих казал, че е един от любимите ми нападатели.

– Можеше ли да изиграе още няколко сезона за “Юнайтед”?

– Така се случи, че не… При сър Алекс нещата са ясни. Когато той реши, че за един играч е време да бъде заменен с друг, това се случва. Мога да ви кажа, защото го знам, че Фъргюсън много харесваше Бербатов.

– Може ли Райън Гигс да бъде мениджър на “Юнайтед”?

– “Юнайтед” има тригодишен договор с Ван Гаал. Райън от години е помощник, изкара всички треньорски дипломи и е готов. И ако Луис си тръгне по някаква причина, ще съм разочарован, ако Гигс не получи работата.

– Кой е най-добрият играч, с когото сте били на терена?

– Тук феновете на “Юнайтед” няма да са много доволни… Газа от 1990-а до 1996-а бе невероятен футболист.

– Поканен сте на мача на Христо Стоичков на 20 май. Какво ще кажете на българските запалянковци?

– Невероятна чест е за мен, че Христо Стоичков ме кани на този мач. Ако нямам никакви ангажименти с “Юнайтед”, ще бъде страхотно удоволствие да бъда там. Феновете в София ще се забавляват при такива играчи, каквито видях в списъка.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.