Играта на Анкара – искай 6 млрд. в бъдеще, за да ти дадат 3 млрд. веднага - сработи

Сирийската гражданска война и съпътстващата я многомилионна човешка трагедия, изглежда, се превръщат в константа в международните отношения подобно на израелско-палестинския конфликт, където от десетилетия външни “актьори” и “благословители” договорят условия, собствени интереси и временни решения, които не засягат по никакъв начин пряко замесените в конкретната криза. Или поне това е най-общото впечатление, което остави срещата ЕС - Турция от края на миналата седмица, на която беше окончателно договорен съвместният план за справяне с миграционните вълни, заливащи южните граници на Европа.

В някои отношения европейските лидери не се оказаха с нищо по-добри от турските каналджии. След четири месеца уж действащ план за овладяване на кризата и всички налични доказателства, че без активното участие на Турция това никога няма да е реалност, преди десет дни Анкара поиска повече, отколкото ЕС е склонен да даде, за да си гарантира равнопоставеност, а не статут на санитарен коридор. Резултатът - да бе, да!

Играта на турския премиер Ахмет Давутоглу от 11 март - искай шест милиарда в бъдеще, за да ти дадат три милиарда веднага - не само сработи, но и припомни на европейците, предимно на тези от Изтока, че за да получиш, трябва да дадеш. В текста на общата декларация след срещата ангажиментът на ЕС да започне по най-бързия възможен начин да изплаща обещаните през ноември 3 млрд. евро помощ за подобряване на условията на живот на 2-та млн. сирийски бежанци на турска територия е подчертан дебело, и то на два пъти, за да е ясно, че няма да има повече шикалкавене, докато има резултати.

Схемата за размяна между Европа и Турция на нелегални имигранти срещу легитимни бежанци “един за един” остава, но с все още неясни гаранции, че няма да се превърне в “един милион за един милион”, ако се проточи твърде дълго във времето (виж първи абзац). Анкара също така ще взема обратно всеки не-сириец, който не е преминал по легитимните пътища за влизане в ЕС и на когото не е присъден статут на бежанец. Тези оценки ще се правят на индивидуална база само от разположени в Гърция (която си остава първи и основен фронт в целия план) европейски миграционни органи, за да се избегне рискът от масови депортирания, на които с чиста съвест са способни някои страни в ЕС.

Вътрешното разпределяне на бежанците между държавите членки ще следва взаимните ангажименти поети през юли 2015 г., по които все още има 18 000 “свободни места” за сирийци в Европа. Декларацията от Брюксел задава като параметър разкриването на 54 000 “допълнителни бройки”, които отново ще бъдат разпределяни на принципа на солидарността между държавите членки. Кой колко - не се уточнява засега, но официалната позиция на България, изразена от премиера Бойко Борисов пред медиите в рамките на Европейския съвет, е, че България няма да участва в следващата евросолидарност.

На срещата са определени и конкретни параметри кои от настанените в Турция сирийски бежанци ще бъдат разселвани в ЕС съгласно създадените от Върховния комисариат за бежанците на ООН “Критерии за уязвимост”. За да са спокойни и в Анкара, че европейците няма да подбират само образовани и квалифицирани сирийци, а хора, които наистина имат нужда от закрила.

От своя страна Турция ще либерализира допълнително трудовия си пазар за сирийски граждани и ще се бори с всички сили срещу опитите за нелегално преминаване на Егейско море от нейна територия към Гърция, включително трайно затваряне на съществуващите и блокиране на бъдещите канали за трафик на хора към Европа. В последното страните по декларацията ще се включат и ще участват активно и в рамките на НАТО, чиито кораби вече патрулират участъци от турско-гръцката граница.

Европейските лидери са се споразумели помежду си и да консолидират усилията си в помощта за Атина и чрез разширяване на сътрудничеството през собствената агенция за охрана за границите “Фронтекс”, макар и конкретните им ангажименти да са още в сферата на добрите пожелания - някои ще се влачат до април. Тук е моментът да се спомене, че името на южната ни съседка присъства толкова много в различните текстове от срещата, че ако беше младо момиче, нямаше да спира да се изчервява от перспективите, които й предвижда общото европейско бъдеще. Ден след одобряването на сделката (в петък) нито един от очакваните от ноември 2300 европейски миграционни експерти и преводачи все не беше пристигнал в Гърция, докато гръцките острови посрещнаха нови 875 нелегални имигранти само за 36 часа.

В сделката искането на Анкара преговорите за членството на Турция в ЕС да бъдат ускорени е избутано на по-заден план, но пък изпълняването на ангажиментите по споразумението за бежанците ще се следи на високо ниво с консултации всеки месец, което си е почти като турският премиер да ходи на срещите на съвета като от редова държава член. Тъкмо да започнат да свикват европейците по-често да го виждат, докато клекне Кипър (или се обедини, което изглежда все по-вероятният изход). Гърция отдавна не протестира толкова гласовито срещу подобна перспектива. А и защо? Атина вече плати цената да е изкупителна жертва на сбъркания европейски икономически процес - винаги ще има кой да опъва хамута, докато не дойде време за сметката. С бежанската криза Атина обира за пореден път и масрафа на географията, което по тези географски ширини си е хилядолетен ангажимент.

Но да се върнем на общия план с Турция. Къде е келепирът, ще попитате, мигар не са толкова лесни турците!?

Третото контрапредложение на Турция отпреди десет дни, за да задейства общият план за справяне с бежанската криза - либерализиране на визовия режим за пътуване на турски граждани в ЕС, ще бъде придвижено по бърза процедура с оглед да е факт от юли 2016 г., ако Анкара изпълнява всички предварително заложени изисквания. Европейската комисия ще направи оценка на това в края на април, когато предложението за отмяна на визовия режим ще бъде внесено за обсъждане в Европейския парламент и впоследствие в съвета.

Месец и половина, в ранната пролет, когато тръгват човешките кервани, би трябвало да са достатъчни на Анкара да демонстрира добра воля и капацитет, да се справи с плана, за да има силни козове в дебатите за отпадане на визите през май-юни. Това поне, изглежда, е била целта и на Турция, и на ЕС на този етап в бежанския алъш-вериш. Друг е моментът доколко всички добри пожелания, изказани в Брюксел, са реално приложими, което е въпрос на много кратко време, за да разберем.