Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Нона Йотова излови Ангела Меркел да пазарува в супермаркет (СНИМКИ)

Красимир Каракачанов: Пускането на Джок Полфрийман е гавра

Ван Дайк – от мияч на чинии до номер едно в света Най-добрият защитник на планетата направи феноменален сезон, очаква Златната топка

Гърция засилва бреговата охрана заради засилен приток на мигранти

Манди Мур става съпруга на пилот

Бежанският алъш-вериш

Играта на Анкара – искай 6 млрд. в бъдеще, за да ти дадат 3 млрд. веднага – сработи

Сирийската гражданска война и съпътстващата я многомилионна човешка трагедия, изглежда, се превръщат в константа в международните отношения подобно на израелско-палестинския конфликт, където от десетилетия външни “актьори” и “благословители” договорят условия, собствени интереси и временни решения, които не засягат по никакъв начин пряко замесените в конкретната криза. Или поне това е най-общото впечатление, което остави срещата ЕС – Турция от края на миналата седмица, на която беше окончателно договорен съвместният план за справяне с миграционните вълни, заливащи южните граници на Европа.

В някои отношения европейските лидери не се оказаха с нищо по-добри от турските каналджии. След четири месеца уж действащ план за овладяване на кризата и всички налични доказателства, че без активното участие на Турция това никога няма да е реалност, преди десет дни Анкара поиска повече, отколкото ЕС е склонен да даде, за да си гарантира равнопоставеност, а не статут на санитарен коридор. Резултатът – да бе, да!

Играта на турския премиер Ахмет Давутоглу от 11 март – искай шест милиарда в бъдеще, за да ти дадат три милиарда веднага – не само сработи, но и припомни на европейците, предимно на тези от Изтока, че за да получиш, трябва да дадеш. В текста на общата декларация след срещата ангажиментът на ЕС да започне по най-бързия възможен начин да изплаща обещаните през ноември 3 млрд. евро помощ за подобряване на условията на живот на 2-та млн. сирийски бежанци на турска територия е подчертан дебело, и то на два пъти, за да е ясно, че няма да има повече шикалкавене, докато има резултати.

Схемата за размяна между Европа и Турция на нелегални имигранти срещу легитимни бежанци “един за един” остава, но с все още неясни гаранции, че няма да се превърне в “един милион за един милион”, ако се проточи твърде дълго във времето (виж първи абзац). Анкара също така ще взема обратно всеки не-сириец, който не е преминал по легитимните пътища за влизане в ЕС и на когото не е присъден статут на бежанец. Тези оценки ще се правят на индивидуална база само от разположени в Гърция (която си остава първи и основен фронт в целия план) европейски миграционни органи, за да се избегне рискът от масови депортирания, на които с чиста съвест са способни някои страни в ЕС.

Вътрешното разпределяне на бежанците между държавите членки ще следва взаимните ангажименти поети през юли 2015 г., по които все още има 18 000 “свободни места” за сирийци в Европа. Декларацията от Брюксел задава като параметър разкриването на 54 000 “допълнителни бройки”, които отново ще бъдат разпределяни на принципа на солидарността между държавите членки. Кой колко – не се уточнява засега, но официалната позиция на България, изразена от премиера Бойко Борисов пред медиите в рамките на Европейския съвет, е, че България няма да участва в следващата евросолидарност.

На срещата са определени и конкретни параметри кои от настанените в Турция сирийски бежанци ще бъдат разселвани в ЕС съгласно създадените от Върховния комисариат за бежанците на ООН “Критерии за уязвимост”. За да са спокойни и в Анкара, че европейците няма да подбират само образовани и квалифицирани сирийци, а хора, които наистина имат нужда от закрила.

От своя страна Турция ще либерализира допълнително трудовия си пазар за сирийски граждани и ще се бори с всички сили срещу опитите за нелегално преминаване на Егейско море от нейна територия към Гърция, включително трайно затваряне на съществуващите и блокиране на бъдещите канали за трафик на хора към Европа. В последното страните по декларацията ще се включат и ще участват активно и в рамките на НАТО, чиито кораби вече патрулират участъци от турско-гръцката граница.

Европейските лидери са се споразумели помежду си и да консолидират усилията си в помощта за Атина и чрез разширяване на сътрудничеството през собствената агенция за охрана за границите “Фронтекс”, макар и конкретните им ангажименти да са още в сферата на добрите пожелания – някои ще се влачат до април. Тук е моментът да се спомене, че името на южната ни съседка присъства толкова много в различните текстове от срещата, че ако беше младо момиче, нямаше да спира да се изчервява от перспективите, които й предвижда общото европейско бъдеще. Ден след одобряването на сделката (в петък) нито един от очакваните от ноември 2300 европейски миграционни експерти и преводачи все не беше пристигнал в Гърция, докато гръцките острови посрещнаха нови 875 нелегални имигранти само за 36 часа.

В сделката искането на Анкара преговорите за членството на Турция в ЕС да бъдат ускорени е избутано на по-заден план, но пък изпълняването на ангажиментите по споразумението за бежанците ще се следи на високо ниво с консултации всеки месец, което си е почти като турският премиер да ходи на срещите на съвета като от редова държава член. Тъкмо да започнат да свикват европейците по-често да го виждат, докато клекне Кипър (или се обедини, което изглежда все по-вероятният изход). Гърция отдавна не протестира толкова гласовито срещу подобна перспектива. А и защо? Атина вече плати цената да е изкупителна жертва на сбъркания европейски икономически процес – винаги ще има кой да опъва хамута, докато не дойде време за сметката. С бежанската криза Атина обира за пореден път и масрафа на географията, което по тези географски ширини си е хилядолетен ангажимент.

Но да се върнем на общия план с Турция. Къде е келепирът, ще попитате, мигар не са толкова лесни турците!?

Третото контрапредложение на Турция отпреди десет дни, за да задейства общият план за справяне с бежанската криза – либерализиране на визовия режим за пътуване на турски граждани в ЕС, ще бъде придвижено по бърза процедура с оглед да е факт от юли 2016 г., ако Анкара изпълнява всички предварително заложени изисквания. Европейската комисия ще направи оценка на това в края на април, когато предложението за отмяна на визовия режим ще бъде внесено за обсъждане в Европейския парламент и впоследствие в съвета.

Месец и половина, в ранната пролет, когато тръгват човешките кервани, би трябвало да са достатъчни на Анкара да демонстрира добра воля и капацитет, да се справи с плана, за да има силни козове в дебатите за отпадане на визите през май-юни. Това поне, изглежда, е била целта и на Турция, и на ЕС на този етап в бежанския алъш-вериш. Друг е моментът доколко всички добри пожелания, изказани в Брюксел, са реално приложими, което е въпрос на много кратко време, за да разберем.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.